Архивите разказват

През 30-те години в Ямболско поради спадане на цените на земеделските култури започва търсене на нови, по-доходни култури и като най-подходяща се оказва оризовата. За напояването се строи напоителен канал с дължина 40 км., който взема водата си гравитачно от района на река Тунджа. Основан е Водния синдикат с идеята да бъде извършена корекция на реката и използването на водите за напояване земите на синдикалните членове. Сключен е договор с “Държавни мини” Перник, според който синдикатът се задължава да купува от мините нужната енергия за двигателна сила, осветление и др. цели за оризища, находящи се на двата бряга на реката между с. с. Веселиново и Коневец.

Инсталирани са 36 помпи и 28 трансформаторни постове. Мините се задължават да построят далекопровод от подстанция Ямбол до оризищата на Тунджа в землището между двете села. От далекопровода се получава електрическа енергия за задвижване на водочерпните помпи. Към 1940 г. се напояват над 40 000 дка оризища и 10 000 дка др. култури. Прокопаването на каналната мрежа дава тласък на оризосеенето и в 1943 г. то достига до 40 000 дка спрямо 7 000 през 1938 г. Голяма заплаха за напоителната площ са честите и катастрофални прииждания на реката при големите валежи и топенето на снеговете. Почвата е глинеста – песъчлива и много плодородна, тъй като при високи води на реката се напластяват доста утайки от заливането. За предпазване от заливане е проектирана корекция на реката. Построен е сифон на главния напоителен канал и е започнат строежа на бетонова укрепителна стена. Честите разливи на реката водят до наводняване на пътища и гори и не са редки случаите на жалбоподатели срещу оризищата и Водния синдикат. Жители на с. Тервел (дн. Тенево) пишат жалби за наводнени имоти в съседство с оризищата. Съгласно Наредба за засяване на ориз има определена допустима височина за напояване – ако не се спазва, следва заливане и на околните площи. Даденото разрешение през 1940 г. да се сее ориз на разстояние до 500 м. от крайните къщи на селата, е довело до засилване на маларията и през 1940 г. Противомаларичната станция алармира, че поради наводненията и разливите на реката и неспазване на отстоянието на оризищата до крайните къщи, се е увеличила опасността от малария и настоява за предпазна хининизация.