Ямбол, ямболци и неговите забележителности: Първата задача на българската община в Ямбол- връщането на Ормана на ямболци

Уважаеми читатели,
    В следващите месеци екипът на ЯмболПРЕС ще Ви предложи една интересна поредица
„ Ямбол, ямболци и неговите забележителности”, която ще реализираме съвместно с Христина Женкова и подкрепата на Община Ямбол. Целта е да продължим да  популяризираме дейността на видни ямболци с принос в обществения, политически и културен живот на града, както и да представим някои емблематични за Ямбол сгради и събития, свързани с тях.

    Днес предлагаме първият материал от поредицата:

Първата задача на българската община в Ямбол- връщането на Ормана на ямболци

Христина Женкова

Създаването и дейността на българската община в Ямбол е една от най-големите изяви в историята  на града.Основният принцип, върху който се изграждат българските общини, е самоуправлението. То включва обсъждането на всички въпроси от икономически, политически и духовен характер, да се обсъждат от ръководството на общината. Този процес е възможен след м. март 1870г., когато излиза ферманът за учредяване на българската екзархия в Цариград. За това не буди размисъл твърдението на един руски офицер след Освобождението, който казва „…прави впечатление, че населението е добре запознато с началата на самоуправлението и се издигат способни деятели на местната управа”.

За началото на българската община в Ямбол и нейната дейност съдим по малкото запазени документи и дописки поместени във възрожденската преса от онова време. И в.” Македония” от 17.08.1870г. ни уведомява за вече случилото се събитие така: „…нашите съграждани усетиха нуждата да съставят градска община, избраха две лица, които упълномощиха с подписите на всички граждани…да изберат членове и да направят устав, по който да се управляват градските работи и най-вече училищата и църквите…

Както подобните в други български селища и ямболската градска община черпи организационен опит от църковното настоятелство при храма „Св. Георги”, но с разширени права и значение. Ръководството е избирано на общо събрание по предложение на присъстващите.

При учредяването си общината се ръководи от трима души – х. Васил Драгоев, Христо х.Генов и архиерейския наместник иконом поп Михаил Куртев – все доказани лидери в обществения живот на града, ползващи се с уважение и авторитет сред съгражданите си.

Първата и успешна задача, която занимава управата, е да  подаде молба до султана в Цариград за спасяването на Ормана. По това време той е единственото място за получаване на дърва за огрев на гражданите. Собственост на жителите на с. Кофел, които в голямата си част се изселват в Ямбол и селището престава да съществува. За известно време местността няма владетел.Това е използвано от влиятелни турски първенци, които обсебват гората. За разрешаването на възникналия спор в Цариград е изпратена делегация в състав: Васил П. Коняров, Атанас Янкоолу и поп Михал Куртев. От направената справка се установява, че собственици на Ормана са кофелци. Скоро след това пристига и специален съд, който признава собствеността на Ормана на ямболската община.

Една от главните дейности на общината е развитието на учебното дело. Нейна първа грижа е осигуряване на педагогически персонал за класното, девическото и взаимните училища в града. Тя определя и възнаграждението на учителите.

Общината се занимава и с въпросите, свързани с църквите: издръжка и назначаване на свещениците, събиране на приходите от църковните имоти и др. Тя има право и на неофициален съд. При подялба на имущество, разваляне на годеж и др. искания  при взаимно съгласие , тя разглежда делата и се произнася.

Изходящата кореспонденция на общината е подпечатвана със специален печат.

За вида на първия печат на ямболската българска община съдим от един отпечатък на „Протокол на венчилата от ямболската кааза”. Той е с кръгла форма и е заемка от печата на църковното настоятелство на църквата „Св. Георги”. Състои се от пет части – четирите оформят изображението на Св. Георги на кон, пронизващ змея, а петата част е дръжката, която обединява отделните елементи. В следващите години печата променя своя вид, но не и кръглата си форма.

Рубриката се реализира със съдействието на Община Ямбол .