Христина Женкова , Регионален исторически музей Ямбол
За широката публика историята на създаването на Браилското знаме, първообраз на българското национално знаме и неговата съдба, е известна. Все още непопулярни са живота и дейността на неговите автори – ямболският преселник в Браила Иван Параскевов и неговата дъщеря- Стилияна. И ако бащата е познат като изявен общественик и родолюбец, за 14 годишното девойче и особено неговата съдба след Освобождението – почти нищо.
Създаването на Браилското знаме, първообраз на българското национално знаме, е свързано със съдбовното за българите събитие- Руско-турската освободителна война от 1878-79г. и българското опълчение. И …една романтична любовна история, завършила щастливо за участниците в нея- Стилияна Параскевова и Илия Вълчев.
На 6 март 1863г. на заможното и уважавано семейство Параскевови в Браила се ражда дъщеря, Стилияна Иванова, първородното дете на фамилията. Най-ранната известна за сега фотография на малката девет годишна Стилияна е от 1872г. На нея в едно от браилските фотографски ателиета виждаме бащата Иван, по- малкия брат Стефан, роден 1866г. и майката Недялка, която е бременна с другата сестра Мария. От тази първа фотография ни гледа едно красиво дете с широко отворени очи, възприемащо с любопитство света наоколо.
В семейството на Иван Параскевов родината България и нейното Освобождение е свято име и дело. За това и децата на ямболския патриот учат в българското училище в Браила. От 1875г. за Стилияна и нейния брат е нает частен учител, за да получат добро образование на български език. Така наред с френския и румънския малкото момиче научава и български и много неща свързани с непознатата и невидяна родина. Учителят Илия Вълков идва от България, участник в редица революционни прояви , съратник и личен приятел на Левски, зрял 25 годишен, красив и … 14 годишното девойче се влюбва в него. Той е образован, с произход от богато и уважавано семейство от Етрополе и това определя съгласието на сем. Параскевови за годеж между двамата, въпреки 14-те години на годеницата. Годежа продължава четири години и когато Стилияна, навършва 18 години, вече в свободна България двамата се женят.
Пролетта на 1877г. е съдбовна в живота на Стилияна и нейния баща. Тогава в продължение на три месеца тайно в една стая в дома им момичето шие първообраза на бъдещия национален трибагреник на България. Готовото знаме, както съобщава в. Стара планина” в броя си от 12 май 1877г., е връчено от бащата и дъщерята лично на Николай Николоевич, главнокомандващ руската армия, брат на руския император , който „го приел милостиво”. Младото момиче, неговото родолюбие и скромност направили силно впечатление на негово Императорско височество и той дълго разговарял с бащата и дъщерята. На Стилияна било направено любезно предложение да продължи образованието си в руско девическо учебно заведение. Поканата тактично била отклонена / нали Стилияна е сгодена/ под предлог, че свободна България е мястото където тя ще учи. Според някои присъстващи , Великият княз подарил на девойчето пръстен.
Съдбата на знамето е известна. То не е връчено на опълченска дружина, нито участва в бойни действия, но след Освобождението Учредителното събрание в Търново го определя за първообраз на българския национален трицвет.
След войната семейство Параскевови напуска Браила, преминава през родния Ямбол и се установява в София. Купува къща на ул. Сердика, зад централната минерална баня. Тук през 1881г., вече 18 годишната Стилияна се омъжва за своя учител и става г-жа Вълчева. Баща й умира през 1895г., а нейният живот с почти нищо не се различава от живота на една заможна , омъжена за известен столичен адвокат, уважаван политически деятел, народен представител. Щастливо отглежда четирите си деца- Мария, Олга, Неделя и Димитър-Асен. Животът й предлага и изпитания- смъртта на брат й Стефан и на скъпата й дъщеря Олга, починала внезапно.
Живота на Стилияна Параскевова-В ълчева в България преминава изключително в благотворителност. Нейната дейност в това отношение е насочена към дружество „Майка” на Йорданка Филаретова. Дружеството оказва помощ на нуждаещи се деца, възрастни и изпаднали в беда бивши опълченци. Особено активна е благотворителната дейност на Стилияна по време на Първата световна война. Жените от дружеството приготвят колети, помагат на сирачета, вдовици, родители на загинали на фронта войници.
Навършила 60 години Стилияна се поболява и изявява желание да види сътвореното от нейните ръце знаме, пазено в царския дворец. Разрешението идва през 1930г. и тогава тя се разделя със своята съдба – Браилското знаме, ридаейки и целувайки го.
През 1932г. в .”Народни права” издава некролог за „Смъртта на Стилияна д-р Илия Вълчева”. Така на 69г. приключва жизнения път на едно смело и вдъхновено момиче и изпълнена с милост и смирение достойна дъщеря на ямболския преселник в Браила Иван Параскевов.
Рубриката се реализира със съдействието на Община Ямбол
You must be logged in to post a comment.