Ямболци, Ямбол и неговите забележителности: Атанас Кожухаров – кмета който,отстъпва длъжността заради своите ученици

Христина Женкова

След Освобождението, ямболската община се настанява в сградата на турския конак. В първите години на управлението тя има известна самостоятелност по отношение на своята дейност, но не е откъсната и не губи връзка с общия държавен апарат на Източна Румелия. Като изпълнителен орган на Градските съвети избрания кмет и неговите двама замесници имат първостепенна задача да опазват обществения ред, да предлагат бюджета, да следят за постъпленията и приходите и др.

Според д-р Христо Стамболски, член на Постоянния комитет на Областното събрание на Източна Румелия, повечето административни служби  в областта непосредствено след Освобождението се заемат от така наречените „червени пояси, т.е. с бунтарски дух, но безграмотни хора, считащи себе си годни да управляват”. Тази оценка категорично не се отнася за първите ямболски кметове. Всички те са личности с богат биографичен капитал. За първия кмет Димитър х. Иванов вече сме писали и само ще повторим, че дипломата от Робърт колеж,  запознанствата му от там и владеенето на няколко езика му дават възможност за отлично пласиране в обществения живот на младата българска държава.

В началото на 1879г. ямболци избират обичания и уважаван свой съгражданин и учител Атанас Кожухаров за кмет. На тази длъжност той управлява  по-малко от година и отстъпва кметското място на Киро Георгакиев, връща се в училище и  до края на живота си остава народен учител.

Името на даскал Атанас Кожухаров е познато на много ямболци заради училището, което носеше до скоро  името му. Неговата дейност остава малко непопулярна поради  изключителната му  скромност,  но в никакъв случай  тя не е маловажна.

През 1831г. в една малка къща срещу черквата „Св. Георти” се ражда най- малкия син на Михал кожухаря. Тази къща е едновременно и кожухарска работилница,  от която семейството се изхранва. Днес тя е включена в двора на училището, което до скоро носеше името на Даскала.

Любознателен и добър, той е любимец на родителите си и на цялата махала около църквата. Близостта до училището, намиращо се срещу родния дом и неприкритото желание за „умствени знания”, както разказват съвремениците,   са причина  малкото момче да бъде записано в школото. Неговите учители са Марин Петров и Иван Попстефанов . Приключил с курса на обучение в Ямбол Атанас е изпратен в Сливен, където негов учител е Добри Чинтулов, който ще свърже живота си с Ямбол  десетилетие по-късно.

Трудните времена за семейството в Ямбол е причина будният младеж да прекъсне образованието си и да постъпи на работа в кожухарницита на родителя си. Но устрема към знанието и книгата не е прекъснат. Малката кожухарска работилница скоро става  скрита книжарница, която доставя четиво на ямболци. Тук се намират и  забранени от турските власти книжа. От това време са срещите му с Петко Р. Славейков, който по това време често идва в Ямбол и остава книги и вестници за четене и разпространение в книжарницата на кожухарите. По някое време младият мъж, по желание на гражданите и местните първенци,  става учител в класното училище, съградено с помощта на народния учител Добри Чинтулов, който три години /1857-1860г./ управлява ямболските училища. По всяка вероятност  след приключването на договорните отношения между народния учител и ямболската община, мястото на главен учител е заето от даскал Атанас, както го наричат ямболци до края на живота му. Владеещ руски и гръцки език, той притежава и голяма лична библиотека, която предоставя за ползване  на своите ученици и съграждани. Чест гост на „Панковото кафене” той е приятен събеседник, но и търсен за разговори по църковните , читалищни и революционните работи. Така той става един от радетелите за възобновяването на дейността на читалището през 1869г., където е избран за подпредседател.

Атанас Кожухаров е един от най-активните борци срещу гръцкото влияние в църковните работи. Не остава встрани от неговото внимание и подготовката на предстоящия бунт. Личните му срещи с Раковски и други дейци на националната ни революция го поставят в центъра на подготовката на Априлското въстание от 1876г. По време на 5 дни на ужаса /12-17 януари 1878г./ ямболци търсят и намират духовна опора около даскала. По време на големите пожари от тези дни изгаря и личната му библиотека.

След Освобождението  авторитета на Атанас Кожухаров, опита и любовта на ямболци го извеждат на върха на управлението на града. Избран е за кмет в началото на 1879г.  Но дългът на учител и просветител и привързаността към учениците са причината той да отстъпи поста на Киро Георгакиев. За кратко време е управител на ямболската болница. Упълномощен е за представител на ямболското гражданство на законодателните сесии в Пловдив по време на Източна Румелия, пост от който също се отказва. До края на живота се посвещава единствено и само на своите ученици и училището в Каргона. 

Жизнения път на този отдаден на просвещението ямболец приключва през 1888г. когато той е само на 57 години.  Както повечето дейци на националната ни революция той умира в нищета и мизерия.

За увековечаване на паметта на ямболския народен будител, през 1924г. училищното настоятелство на Ямбол именува новата прогимназия в Втори отдел на града на Даскал Атанас Кожухаров.

Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол