160г. от рождението на полк.. Кирил Козловски
Христина Женкова – Регионален исторически музей Ямбол
През 1880г., след кратък престой в родния Ямбол, семейството на ямболският патриот и благодетел Иван Параскевов се установява в София. След около 30г. емиграция в Браила, автора на първообраза на българското национално знаме се завръща в родината си. Това събитие фамилия Параскевови запечатва за семейния, а вече и за историческия албум с една снимка в столично фотографски ателие. Още от пръв поглед се вижда, че на снимката има и една персона във военна униформа. И това не е годеникът на Стилияна Иван Вълчев . На тази снимка като член на семейството е фотографиран 21- годишния тогава полк. Кирил Козловски. И на въпроса какво прави там на тази интимна семейна фотография отговаряме – той е член на фамилията, син на сестрата на Иван Параскевов- Спаска.
Историята на фамилията Козловски от Ямбол е много интересна и колоритна. Затова с нея, такава каквато са я описали нейни представители ще запознаем драгия читател в следващата публикация.
Най- образованият и национално известен представител от нея е полк. Кирил Козловски.
Той е роден преди 160 години на 8 март 1859г. в семейството на Иван Козловски и Спаска/ Паска/ Параскевова, седмо поред дете в семейството с още 4 момчета и две дъщери. Многодетното семейство е едно от най- уважаваните в Ямбол не само от българите , но и от евреи и турци. Не е случайно, че занаятчията Иван Козловски получава правото да си построи дюкян и работилница за растително масло/яхана/ на най- добро място на чаршията, до Градския часовник. Близо до него / в района около дн. читалище „Съгласие”/ купува място и за кратко време построява къща. В нея през 1840г. ще дойде и невестата му Спаска, сестрата на Иван Параскевов и много скоро къщата е разширена и обновена. Търговията върви и се развива,семейството се обогатява, децата растат и се обучават.
След смъртта на бащата Иван през 1862г. с основната търговска и занаятчийска дейност започва да се занимава най- големият син Георги. По негово настояване най-малкия Кирил завършва ямболското класно училище и 13 годишен е изпратен в Габрово, където завършва четвъртия клас на Габровската гимназия през 1873г. За учебната 1874-75г. неговото име е в списъците на Робърт колеж в Цариград. В колежа Кирил Козловски усъвършенства турския си език, учи арабски, персийски и разбира се френски . Вероятно по това време средства за обучението му дава не само семейството му , а и брата на майка му, вече известния търговец и благодетел в Браила Иван Параскевов.
Израснал в семейство на патриоти и отдадени на идеята за Свободата ямболци, за никой не е изненада , че при обявяването на Руско-турската война 1877-78г. той се включва с ентусиазъм . Заедно с един приятел успяват да влязат в българско през Атина и достигат до с. Горна Студена, където е главната квартира на руснаците. Тук Козловски е използван за преводач.
След войната се завръща в Ямбол и при сформирането на Българската земска войска се включва в Първия и набор. Показал добри войнски качества, 20- годишен, е одобрен и приет за кадет в първия випуск на Военното училище . Курсът на обучение е около 5 месеца и през май 1879г. пропорщик Козловси е назначен на редова служба в Източнорумелийската милиция. Става адютант на Алеко Богориди, взема участие в изграждането на Гимнастическите дружества , които обучават младежи и ги подготвят за Съединението. По време на провъзгласяването на акта на Съединение на 6.09. 1884г.той е в Пловдив и е един от участниците.
Следва типичната за един безкористен строеви офицер кариера. Командир на рота по време на Сръбско-българската война 1885г., командир на дружина в 12 пехотен полк, командир на 4 редови полк и по-късно на 11 резервен полк. През 1900г. е пенсиониран с чин полковник.
В следващите години той е в основата на създаването на дружество на запасните офицери в София /1907г./ През 1909г. на първия конгрес на Съюза на запасните офицери в Царство България е избран за главен секретар. До края на живото си ,повече от 40 години работи за авторитета и развитието на запасното войнство в България.
Кирил Козловски има един син Иван, който също е офицер и 4 дъщери. Умира на 18.02.1947г. в София.
За съжаление времето неумолимо е сложило негативния си отпечатък на забравата и спомена за човека и офицера полк. Кирил Козловски. Може би това е заради неговата пословична скромност и тиха всеотдайност на армията и армейската чест. За това, уважаеми читателю днес повдигнахме завесата на миналото и си спомнихме за полк. Кирил Козловски от Ямбол.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.