Христина Женкова- Регионален исторически музей
/ продължение/
Още през първата година от съществуването си „Ямболското благодетелно читалище 1869г.”, прави възможното ямболци чрез библиотеката си, да бъдат запознати със случващото се в Европа, по света и в Империята. Вероятно едни от първите книги в библиотечния фонд са били тези от личната библиотека на Ради Колесов. На особена почит в читалището се ползват възрожденските вестници, които обикновено се получават от частни лица, но в читалището те се препрочитат и коментират. Една значителна част от списанията и книгите попълващи фонда на библиотеката са дарени от ямболци, живеещи в Болград и Браила .
Театралните представления, организирани от читалището, са на първо място сред изкуствата, поднесени на изкушения ямболски гражданин от 19 в. За първи път в Ямбол през 1870г. е представена популярната по това време рама „Многострадална Геновева”. Ямболци имат привилегията да бъдат пети град в българско, където е поставена драмата. Обстановката в града в тази година е особена – призната е българската Екзархия и това е причината всеобщия духовен подем и плам при подготовката. А и самото представление, както пише в. „Македония”, се играе на втория ден на Възкресение и салонът,”.. добре украсен..” е препълнен . Освен най- първите хора на Ямбол има и гости от Карнобат.
Големият успех на представлението обнадеждава първите театрали на Ямбол и само след няколко години на 8 януари 1874г. е поставена и пиесата на Васил Друмев „Иванко, убиецът на Асеня”.
Въздействието на двете пиеси върху зрителите е впечатляващо. В своите спомени Апостол Зафиров отбелязва”… Представяха се най-често „Геновева” и „Иванко”. Когато се даваха представленията, предимно през зимата винаги салонът се оказваше тесен да побира тогавашната весела и жадна публика, макар да нямаше много места. Те се посещаваха винаги от официалните власти и от много от съгражданите ни турци и евреи. Всички се радваха и си отиваха доволни от гледането. От представленията се събираха доста суми за читалището. С тия суми се купуваха книги и се подпомагаха бедните ученици.”
Дейността на читалището е насочена и към подпомагане на учебното дело в Ямбол-през 1870г. към него функционира Неделно училище.
Част от моралния авторитет на читалището се дължи на факта, че като легитимни публични места за срещи, то привлича значителна част от радикално настроената интелигенция и градски среди, които от 70-те години на 19 век се ангажират с идеята за политическо освобождение. В основните дейности на читалището се включват Георги Дражев /председател на революционния комитет в Ямбол/, Щилиян Ковачев, Никола п. Иванов, Христо Чакмаков и други революционни дейци. Ямболският историограф Никола Върховски определя читалището от 1873 до 1876г. като „революционно училище” .
От края на 70-те години на 19 в. изострянето на политическата криза и развитието на революционното движение закономерно насочват вниманието на най- прогресивните българи към въпроса за националното освобождение. Това обяснява отлива и спада на интереса към читалището в годините около Освобождението и първите след него.
След Освобождението читалищната дейност е отражение на борбите на политическите партии в Ямбол.
Новият 20 век поставя въпроса за построяване на читалищен салон в града. Той отваря врати през 1902г. и настоятелството начело с Христо Вълев правят възможното ямболци отново да се събират, четат книги вече и по домовете си, да гледат театрални представления, издават вестник. А от 20-те години вече общината насочва вниманието си към осигуряването на парични средства за нова читалищна сграда.През 1915г. общинския съвет предоставя място за построяване на модерна читалищна сграда, като читалищното настоятелство прави искане пред общинските съветници да отпуснат заем от 100 хиляди лева за строежа й. По искане на настоятелството през 1923г. към читалището е създаден народен университет, който за кратко време се превръща в най- важното просветно огнище на Ямбол.В него четат лекции проф. Асен Златаров, проф.Александър Балабанов, проф. Константин Гълъбов, Антон Страшимиров, Елин Пелин и др.
На годишното събрание на читалището на 15 март 1925г. настоятелството поставя въпроса за нова сграда с театрален салон, библиотека и музей. В общинския бюджет за 1925-26г. се предвиждат 500 хиляди лева за строителство. За набиране на средства са отпечатани и пуснати в продажба фондови марки с рисунка на Кирил Кръстев, организират се театрални представления и концерти. Основният камък на строителство е положен на 19. 09. 1926г. Четири години по-късно е открита читалнята на новата сграда, където е преместена библиотеката. Новата сграда на читалище „Съгласие” окончателно е довършена през 1938г. В нея са обособени театрален салон, библиотека и музейна сбирка.
Рубриката се реализира със съдействието на Община Ямбол
Сн. :Първи етап на строителство на читалище „Съгласие“ 1930г.“
Снимка на заглавна страница – Полагане на основен камък
You must be logged in to post a comment.