Христина Женкова – Регионален исторически музей
Читалището в Ямбол възниква през втората половина на 19 век, като нова, модерна институция, нямаща свой аналог в миналото. Неговата дейност следва както западноевропейския модел на такова сдружение, така и нарасналите потребности на гражданите от свободно общуване.Времето изисква нова форма на общуване извън религията на празника в храма, изискванията на чаршията, училището или тесния кръг на личното гостуване в домовете.
Когато говорим за началото на ямболското читалище, несъмнено го свързваме с народния учител, просветител и бунтовник Ради Иванов Колесов. През 1860 г. той се завръща в Ямбол след 3 годишен престой в затвора във Велико Търново и бързо навлиза в ритъма на живота на родния град. С него в дома му пристига и огромната му за времето си библиотека, в която може да се намерят както художествени и религиозни четива, така и помагала за преподаване. Пристигат и няколко абонамента на негово име за вестници и списания от епохата. И всичко това Ради Колесов щедро предоставя за ползване на своите любознателни съграждани, които го посещават. Заедно с преподавателската си дейност във взаимното училище към храма „Света Троица”, той прави и вечерно училище за възрастни. Така неформално поставя началото на читалищната дейност в града ни. След неговата смърт , този процес на общуване затихва и постепенно през следващите седем години секва.
Официалната година на съграждането на ямболското читалище е 1869. За това събитие, случило се в града ни научаваме най-напред от една дописка, поместена във в. „Право” от 1869г. В нея четем: „ От друго едно писмо от Ямбол научаваме, че там по примера на другите си събратя младежите си съставили читалище, което станало причина и да обърнат гражданите по – сериозно внимание на училищата си” . По късно и в. „Македония” отбелязва „… преди седем месеца, съставихме си читалище…” . Във фонда на РИМ- Ямбол се съхранява един препис от надписа, който бил поставен над вратата на читалищното помещение гласящ „ 1869. Благодетелно българско читалище, 8 юли индикта”. И последна подкрепа на тезата за официалното създаване на читалището през 1869г.- неговият отчет за 1939г., минал под знака на 70 години от основаването му.
Първото читалищно настоятелство изглежда така : председател х. Тодор Кючук Вълков /свещеник/, подпредседател – Атанас Кожухаров /учител/, касиер Константин Марангозов /книжар/ и членове: Паруш п. Георгиев, Васил Русев и Кольо Шистаков /занаятчии/. Сред основоположниците и активни членове са и Димитър х. Иванов /учител/, Георги Козловски,Киро Икономон и Георги Дражев / търговци/, д-р Стефан Томов /учител/ и Георги Карнобатлов / търговец /. За повечето от тези изявени ямболци сме имали възможност да информираме драгия ни читател.
Дори и при най- повърхностния преглед на социалния състав на учредителите се откроява групата на учителите и търговците. Учителите, притежават необходимите знания и умения, редовно следят възрожденската преса и са в течение със случващото се по българските земи. В процеса на ежедневните си задължения се сблъскват с необходимостта от промени в обществените дела. А търговците и занаятчиите се ангажират с финансирането и защитата на дейността на читалището пред официалната власт. Това легитимира тази институцията „читалище”, като общополезна, чисто българска и светска.
Първоначално читалището в Ямбол обитава една от стаите на църквата „Св. Георги”, а по – късно се мести на горния етаж на класното училище в Каргона.
Следва продължение
Рубриката се осъществява със съдействието на Община Ямбол
You must be logged in to post a comment.