Христина Женкова – Регионален исторически музей
„Онези, които отидоха в Бесарабия, като видяха мястото което беше предназначено за това заселване, че е пусто и безводно, без гори…. започнаха да се съмняват в бъдещото си добруване. Като си спомняха за родната страна, за която тук не помнят нищо …. започнаха да се проклинат…”
Д-р Иван Селемински
Така д-р Иван Селемински от Сливен описва преживяванията на онези около 7 хиляди души от Ямбол и околностите, които през пролетта на 1830г. напускат родния край с билет към непознатото и тръгват с руснаците. Посоката е Влашко, Молдова и Южна Бесарабия с надеждата за добър и щастлив живот. Надеждата…! Действителността е друга и една част от българите намират сили в себе си след няколко години поемат пътя обратно. Други, имащи по-добрата съдба да се устроят в големите градове с българско присъствие – Браила и Болград, успяват да се впишат в новата действителност. При всички положения и за едните, и другите е трудно и носталгията остава в сърцата им завинаги, предавана в поколенията.
Едно ямболско семейство с четиригодишната си дъщеря е едно от хилядите от Ямбол, които са принудени да напуснат родния дом. Това е семейството на родената през 1825г. народна певица Елена Янкова. След дълго пътуване и много препятствия фамилията се устройва в с. Карапча, област Буджак , Бесарабия.
На новото място има доста българи, което прави живота в новото поселение по- приемлив. И тук българските традиции се тачат и пазят. Тежките трудови дни се редуват с народни тържества по различни поводи и празници. По хора и сватби пее майката Станка Въльова, а вече поотрасналата дъщеря и приглася.
След женитбата на Елена за Никола Янков и раждането през 1859г. на първородния им син Георги младото семейство се преселва в ямболската махала на Болград. Градът вече е утвърден като център на българската емиграция в Бесарабия. В него е построена българска църква и български училища, поддържа се будно българското съзнание и се пази българския фолклор.
Със своята изключителна музикалност и прекрасна памет Елена Янкова е съхранила и предава на поколенията едно неоценимо богатство от 333 оригинални стари български народни песни, съдържащи около 8200 стиха.
През 1900г. народното певица Елена Янкова умира в Болград.
Нейното фолклорно богатство през 1893г. е записано от сина и – полк. Георги Янков. През 1907г., седем години след смъртта на певицата, в Пловдив излиза от печат сборника „Български народни песни от Елена Янкова, записал и издал полк. Георги Янков”. В сборника песните са разделени в три части: исторически, лирически и обредни. Ценното в него е и това ,че е даден произхода на всяка песен, класификация на песните и биографични бележки за народната певица Елена Янкова.
Рядкото дарование на певицата предизвиква най-ласкави оценки от страна на К. Иречек, Иван Вазов и други съвременици и специалисти.
В сборника на полк. Янков, роден през1859г. /полковникът сме имали възможност да представим като един от българските опълченци и един от първите офицери на Свободна България/ са включени само словестните текстове, без напеви. Мелодиите на една значителна част от песните си Елена Янкова предава на дъщеря си Кина. През 1911г. по покана на брат си Кина Янкова пристига от Болгард в София. В продължение на десет дни композиторът Добри Христов записва мелодиите на 215 от тях. Тази сбирка е публикувана в сборника за народни умотворения кн. 27 през 1913г., под заглавието „Български народни песни от Бесарабия”.
Полковник Георги Янков има две деца – син Васил Янков и дъщеря проф. Тамара Янкова.
Скромни, с благородни души, справедливи и честни, такива ще запомни първите представители на фамилия Янкови ,фолклора, войската и паметта на българите и ямболци.
Рубриката се реализира със съдействието на Община Ямбол
You must be logged in to post a comment.