Ямболски истории: По делата им ще ги познаете

Мария Качулева

 

ТОЙ САМО Е ГРАДИЛ,А ТЕ ГО УБИХА   

       Стоян Митев Михалев*(1889-1945) се счита за най-успешният кмет на Ямбол и абсолютен рекордьор по продължителност на заемания пост – осемнадесет години, разпределени в три мандата от лятото на 1923** г. до лятото на 1944 г. с две прекъсвания от 1920 г. до 1923 г. и от 1934 г. до 1937 г.Остава в 155-годишната история на Ямболската община  като най-успешният и най-обичаният кмет,несправедливо убит и забравен.

        Стоян Митев е роден на 10 октомври 1889 г. в Ямбол,в семейство,част от еснафското градско съсловие.Средното си образование завършва в Сливенската мъжка гимназия и учителства известно време,но неудовлетворен от професията на учител,решава да запише право в Софийския университет.През 1916 г.,вече 27-годишен,отваря собствена адвокатска кантора в родния град.Много за кратко. Младият адвокат демонстрира завидна за времето си интелектуална подготовка и широка гама интереси насочени към административното законодателство в България.Две години по-късно е избран за кмет.

       Първият мандат на Стоян Митев – 1918-1919 г. – е белязан от значими исторически събития в страната и в света.България се управлява от първото правителство на  Теодор Теодоров (1859-1924) от Народната партия,на когото се пада тежкото задължение в двете оглавявани от него правителства в рамките на ХVІІ и ХVІІІ ОНС да преговаря с Антантата за Ньойския договор (1919).

На 6 октомври 1919 г. ХІХ ОНС избира новото правителство на България с Министър председател Александър Стамболийски,на когото се пада мъчителното задължение да подпише на 27 ноември 1919 г. и да внесе в ХХ ОНС за ратифициране  Ньойския договор. Според клаузите в него България трябва да изплати репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка,да сведе армията си до 20 хил.човека,като редовната наборна войска трябва да бъде заменена от платена наемна и да намали пограничната стража на 3 хиляди души без право на въоръжение.В страната ни се появява Съюзническата контролна комисия (СКК),чиято основна грижа е да унищожи цялото налично въоръжение и особено се старае да превърне в скраб 80-те самолета,които тогава притежава България.Тук трябва да бъде признат приносът на БЗНС и лично на Александър Стамболийски, за спасяването на 7 самолета,с които се поставя началото на Българската гражданска авиация.В пълна нелегалност е възложено на Асен Агов,дядото на едноименния български журналист, на летеца Иван Миланов и на нашия съгражданин Николай Петрини да организират тяхната техническа подготовка за употреба.

       Голямата транспортна стачка в страната през 1919 и 1920 г. допълнително нанася сериозни икономически щети.Придвижването на пощенските услуги е парализирано. Тогава Николай Петрини предлага да бъде организирано въздушното транспортиране на пощенските пратки и писма.Подкрепен е от Асен Агов и двамата представят на Александър Стамболийски  идеята.На 11 януари 1920 г.,въпреки строгия контрол на СКК, за първи път е  организирано превозване на пощата по два маршрута: София – Пловдив – Ямбол – Бургас  с отклонение за Сливен и София – Горна Оряховица – Варна с отклонение за Русе. Ражда се Първата въздушната поща на Балканите.          

         В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз.Свалено е правителството на БЗНС и на 13 юни в родното му село Славовица е убит по особено жесток начин Александър Стамболийски. В същия ден е назначено 42-то правителство на България с Министър председател  Александър Цанков (1879-1959) доминирано от Демократичния сговор,което наследява нестабилна икономика и бурна политическа среда.

        В горещите,буквално и в преносен смисъл,летни дни на 20 август същата година   Стоян Митев е назначен за председател на Тричленната общинска комисия и реално  встъпва във втория си мандат за кмет последователно избиран единадесет години без прекъсване.Правителствата в този период,също единадесет на брой,са с кратък жизнен цикъл и доминирани от Демократическия сговор на Александър Цанков 1879-1959) и Народния блок на Александър Малинов 1867-1938) и Никола Мушанов (1872-1951).В крайна сметка те довеждат страната до изкуствено предизвикания Септемврийски метеж същата година.В Ямбол,както и в Сливен, политически сътресения и въстание в тези дни за които Гео Милев възкликва,че „септември ще бъде май“ няма. Според някои непотвърдени разкази на съвременници,заслугата за спокойните септемврийски дни и нощи била дело на новоизбрания кмет Стоян Митев.Той имал други планове,които нямали нищо общо с революционните събития в страната. 

          Незасегнат от бурните септемврийски събития на 1923 г. и под управлението на разумния Стоян Митев,Ямбол се връща към нормалното си ежедневие.И още на следващата година той взема три важни решения,които засягат благополучието на общината.  Телефонизацията,електрификацията и водоснабдяването на града са неговите приоритети през първата година от неговия втори мандат на управление.

          Началото на електрификацията в Ямбол трябва да бъде отнесено към 1907 г.Тогава в мелницата на Петър Хаджипетров била монтирана динамомашина с мощност 10 кв/ч, за да осигурява електричество за осветление и работа на машините.Когато  Стоян Митев започва своя кметски мандат има частична  електрификация създадена от братя Качулеви през 1912 г.,използвана освен за работата на тяхното кино,още и за осветление на собственото им жилище и на някои от съседите.Те поставят и началото на общественото електроснабдяване в града с монтиране на улични лампи по ул. „Александър Батенберг“ (днес „Александър Стамболийски“) между черквата „Св.Николай Чудотворец“ и сградата на Кметството (днес сградата на Административния съд).Микроелектроцентралата на братя Качулеви е единствената,която осигурява електрически ток за производствени и битови нужди на ямболци до  м.януари 1926 г.,когато новоучредената кооперация „Светлина“се заема с електрификацията на периферните квартали.Тя изгражда цялостна електропреносна мрежа в града и на 7 март 1929 г. пуска в експлоатация първото си  предприятия за електроснабдяване. Именно то се появява в нашия град не без подкрепата на кмета Стоян Митев. В своето поздравление към собствениците му и инж.Николай Щилянов под чието пряко ръководство било създадено,благодарил за решаването на този важен за града въпрос – цялостната електрификация,и завършил речта си с думите  „Нека сега сливенци да видят,че и без тяхна помощ извършихме едно голямо дело“,последвани от бурни аплодисменти и възторжените викове на присъстващите. ***

Инвестицията в електрифицирането на Ямбол възлиза на 5 мил лв.На фона на бюджетните възможности на общината изглежда огромна,но тя включва и откупуването от кооперация „Светлина“ на построената от тях електроцентрала с мощност 420 квт/ч.

       В същата 1925 г. Стоян Митев осигурява средства за изграждането на нова водопреносна и канализационна мрежа на града. Учудващо тактичен и ефективен е неговият подход при известяването на ямболци за тази също не малка инвестиция.Очевидно юристът в него не иска да бъде свързан с никакви закононарушения и задкулисни действия.За тази цел ямболското градско общинско управление започва активна разяснителна кампания още през 1924 г. Изработката на проекта е възложена на инж.Евстатий Стефанов.Отпечатана е за сметка на общината и специална книжка озаглавена Тръжни книжа по отдаване на предприемач модерното водоснабдяване на град Ямбол. От нейното съдържание можем да разберем с каква прецизност проектантът инж. Стефанов определя етапите на строежа,количеството необходими материали,цените и разходите.Подробно са описани всички условия, срокове, договорни задължения, приемане на обектите, а също и техническите условия, вкл. трасиране, изкопаване, депониране и използване на изкопаните маси, отвеждане на водите, планиране на етапите за разширение, зидария, бетониране, полагане на тръбите, използвани машини, включването на Каргона във водоснабдителната и канализационна мрежа в разумна перспектива…

        Ако любопитният читател  разрови наличната информация за инж. Евстатий Стефанов ще стигне лесно до извода,че Стоян Митев е направил възможно най-удачният избор за проектант. За периода 1907-1924 г.,когато прави проекта за Ямбол инж.Стефанов има зад гърба си изграждането  пет водопреносни и канализационни градски мрежи.Родом е от Сливен,но първият реализиран от него проект е в Кърджали. Следват Стара Загора, Сливен,Севлиево,Разград.Автор е на теоретични разработки, които по онова време се ползват от специалистите като еталон за стандарт.

        Най-любопитният факт обаче си остава състоялата се дискусия на гражданите по темата в Ямболски общински вестник и отчета там,който дават Стоян Митев относно действията на общината след провеждането на търга,а на 8 август 1925 г. и държавният контрольор на общината (съответства днес на инспектор от Държавен финансов контрол) Дончо Димитров.Въпреки че средствата са осигурени по бюджета на общината от Стоян Митев,който в този случай е и първостепенен разпоредител,юристът в него не може и за миг да допусне,че за разхода няма да бъдат информирани данъкоплатците.          

 

В края на 1926 г. в града има 24 обществени чешми,10 училищни и 1086 частни.В Централна градска част (ЦГЧ) е изградена напълно каналната част на проекта,а водопреносната влиза във всяка сграда.

        През този период Ямбол започва да се разраства бързо и достига 24 хиляди жители. Влиза в националната статистика като един от 10-те най-големи градове в страната.Според броя експедирани вагони със зърнени храни през 1928 г.,товарната гара  на Ямбол се оказва най-голямата в страната. Ямбол  е приет и в Съюза на българските градове.За тези успехи безспорно заслугата е лично на Стоян Митев,който умело се възползва от курса за   децентрализация на общинското управление предприеман последователно  от трите  правителства с Министър-председател Андрея Ляпчев (1866-1933).

        Третото важно решение,което взема Стоян Митев през 1923 г. е инвестиция в телефонизацията на Ямбол. Наистина още в началото на 1912 г. Общинският съвет на Ямбол взема решение в кабинета на кмета да бъде монтиран терефон. Но на практика се оказва трудно изпълнимо поради  съвсем обективното обстоятелство,че има телеграф,но телефонна централа няма.А и телефонни апарати също.

          До края на Руско-Турската война от 1878 г. в България с телефони разполагат само руските  офицери.Първият телефонен разговор на територията на България бил проведен през 1877 г. при обсадата на Плевен между румънския крал Карол І и княз Николай Николаевич Романов.Официално появата на телефонният апарат в България е свързана с един комичен инцидент. Два месеца след упоменатия по-горе разговор,един от руските генерали си поръчва сандък с вино от Австрия.Но вместо него получава доста странна пратка.Два телефона,които ни оставя след заминаването си от България.Български офицери ги съхранили и през 1884 г. те били инсталирани в София. Първият междуградски разговор в страната тържествено  бил проведен през 1892 г.

          В Ямбол първият телефонен апарат е донесен от Благовест Качулев когато в Ямбол все още няма дори идея за телефонна централа и той престоява нареден и безполезен в гостната на майка му повече от две години.Изработен е във Франкфурт на Майн,Германия под № 427 от нулевата серия на неговото масово производство и може да бъде видян в музейната експозиция в Безистена.Кмет по това време е Тодор Топалов (1896-неизв.), но неговите ограничени възгледи за модернизация на Ямбол му пречат да оцени идеята за телефонизацията.Съмишленик за изграждането й Благовест Качулев намира в лицето на Стоян Митев (1889-1945), когато през 1923 г. е назначен за председател на общинската тричленка.

          Първата телефонна централа се  помещавала в една стая на общината до 1929 г. Тогава е построена първата сграда на пощата.Най-после влиза в употреба и телефонният апарат на братя Качулеви и той е единственият частен телефон в града,записан  под № 7 в първия телефонен указател на Ямбол.Останалите шест номера били 1 на кмета,2 на пожарната,3 на общинските стражари,4 на инженерната служба в кметството,5 на болницата и 6 на комендантството.До 1929 г. в Ямбол се появяват още три частни телефона,съответно 8,9,10,които били инсталирани в мелницата на Хаджипетрови,в дома на кмета и в книжарницата на Васил Кръстев (баща на Кирил Кръстев). През 1930 г.,когато Стоян Митев открива сградата на новопостроената поща,само частните телефонни номера надминават 100 и се налага капацитетът на телефонната централа да бъде увеличен двойно. В началото на 70-те години от миналия век красивата сграда е разрушена с танкове, защото била „символ на фашисткото управление на Ямбол“ (Ха-ха-ха?! В България няма фашизъм!!!) и заменена със сегашното архитектурно недоразумение в центъра.

Дългият единадесетгодишен втори мандат на Стоян Митев като кмет му дава възможност да извърши сериозно строителство на обществени и жилищни сгради.Прави необходимото да разчисти централните улици от съборетини,строи сградата на Общината, започва благоустройството на централната градска част и входно-изходните точки на града,ориентирани спрямо стандартните посоки изток/запад – север/юг,довършва сградата на читалище „Съгласие“,строи общинска ветеринарна лечебница,старопиталище (дом за стари хора),красивата пощенска палата,големия и много луксозен за времето си  хотел „Европа“,градската градина от зеленчукова е превърната в парк,маркирани са алеите и са определени терени за детски площадки и колодрум.Безистенът е ремонтиран и преустроен в градски хали,отворен е Каргонският пазар със статут на постоянно тържище,улиците на града са павирани,определени са тротуарите и зелените площи. Засаждат се множество дървета в центъра и на хълма „Боровец“.

         С особено внимание през всичките тези 18 години начело на Община Ямбол, Стоян Митев се отнася към образованието.През втория период на неговото управление се заделят  1 800 000 лв. за това. Наистина колосална сума за онова време.Построени са училищата „Атанас Кожухаров“, „Георги Дражев“ и „Проф.Петър Нойков“.Благодарение на дарението направено от Иван Райнов (1858-1937) Ямбол се сдобива с нова сграда за Мъжката гимназия,привличат се множество учители

          Старите ямболци разказват в спомени как кметът всяка сутрин се качвал на общинския файтон и поръчвал на кочияша до кой от крайните квартали на града да го закара.Слизал и тръгвал пеша към Кметството, за да види лично колко е чисто,къде има проблеми,за да разговаря с гражданите и да изслуша лично препоръките и оплакванията им. В спомени на съвременниците му има запазен следния текст: „Ямбол се гордееше със своя кмет Стоян Митев.Изключителен ерудит, достоен човек,скромен и състрадателен. Старите жени ставаха да му целунат ръка за сторените добрини.Уважаваха го не заради поста му,а заради личността му. Ангажиран с проблемите на всеки гражданин поотделно.Редовно обикаля града с общинския файтон и си записва на всяка улица какво трябва да се направи.Той само е градил,а те го убиха!“

 

Достоен за внимание е фактът,че  Стоян Митев прави всичко възможно да запознае ямболци със собствената си програма за управление на града.В тази връзка например през 1929 година издава брошурата „Нашата общинска политика”,в предговора на която пише: „Самоуправлението не се подарява, а се извоюва чрез гражданското съзнание и политическа  зрелост. Една здрава общинска финансова политика може да съществува само тогава, когато отговорността на приходите лежи на същите плещи, върху които лежи отговорността на разходите.“

        По време на втория му мандат градът постепенно се разделя с ориеталския си облик и щетите нанесени от двете Балкански и Първата световна война,за да се приближи осезателно до представите на неговите граждани за модерен европейски град. За това има заслуга именно Стоян Митев,човекът изпреварил времето си и развитието на финансовото и административно законодателство в България.Грижата за града и неговите жители е определяща през целия му житейски път на юрист и кмет на Ямбол.Неангажиран политически,високообразован, умен и некорумпиран, придобил в годините огромен административен опит, има пълното  право  да е обичан и уважаван от ямболци,които най-после уверено влизат в двадесети век!

1934 година,в която изтича вторият мандат на Стоян Митев като кмет, е изключително симптоматична политически.В резултат на преврата направен от кръга „Звено“, ХХІІІ ОНС се саморазпуска и за четири години ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет.До тогава преки избори за кмет в Царство България  няма, а само вот за общински съветници,които от своя страна избират кмета.След преврата, извършен от Военната лига на 19 май 1934 г., този закон е отхвърлен и кметовете се назначават от Министерския съвет.

         Третото правителство на Никола Мушанов (1872-1951) подава оставка.Борис ІІІ назначава за Министър-председател Кимон Георгиев (1882-1969) и 51-то Правителство на Царство България,което предприема драстични политически и административни мерки. Въпреки че Кимон Георгиев се води независим политически,оглавява много агресивно политически Правителство,което оставя в историята широка  диря мракобесие. Забранени са политическите партии и профсъюзите,имуществото им се отнема, набързо е проведена административна реформа с която се окрупняват окръзите и общините,самоуправлението им е премахнато и кметовете се назначават,закрити са училища и над 2 000 учители оставени без работа.Въведена е строга цензура за печатните издания.Правителството започва да изгражда държавно ръководени монополи и организира кампания за подмяна традиционните имена на множество селища в страната.

        Стоян Митев не е измежду новоназначените от Правителството кметове.През същата година влиза в сериозен конфликт с останалите членове на Общинския съвет  заради негативното му отношение към току що откритата минерална вода и те го заменят с инж.Апостол Петров (1888-1972),от когото очакват да превърне Ямбол едва ли не в най-големия балнеоложки център на Европа и доходоносен източник за града.Но изследванията,които прави новоназначеният кмет доказват,че Стоян Митев е имал основание да бъде скептичен към еуфорията обхванала гражданите при откриването на минералната вода и нейните лечебни качества.По това време той е назначен за околийски управител.

          През 1936 г. в България е назначено второто правителство на Георги Кьосеиванов (1884-1960) и то прави някои промени в администрацията на окръжните градове и общини. На 10 ноември 1937 г. Стоян Митев отново е назначен за кмет на Ямбол.В едно свое интервю за в. „Тракиец“ същата година той поема нови и сериозни ангажименти към ямболци като казва:„…ще работя за Ямбол и за всестранното му издигане…С благодарност ще приемам всяка обективна и конструктивна критика“.И изпълнява даденото обещание.

          Това,на което дава предимство през третия си мандат е благоустрояването на града с оглед удобството на гражданите. Продължава с павирането и определянето на тротуари за все повече улици,които отвеждат от ЦГЧ към периферните квартали и ги разширява,  засажда нови дървета и оформя нови зелени площи.Ликвидира по този начин праховото замърсяване на града,неудобството жителите да газят кални локви и създава по-добри възможности за придвижването на все по-увеличаващите се обществени и частни моторни превозни средства.Започва да изгражда подземната кабелна и телефонна мрежа в нашия град и разширява канализацията по посока на вече водоснабдената „Търновска махала“. Одобрен е проектът за изграждане  водоснабдяването на кв. „Каргона“ и е плануван вторият му етап – подмяната на септичните ями с обща канализация.Изгражда първите постоянни диги по река Тунджа,за да предпази от наводнение хората в квартала. Преустроява хангара на цепелина с намерение да го пригоди за гражданско летище, общината се сдобива с нова сграда,а градът ни с нова баня и съдебна палата. През лятото на 1937 год. е направена от Стоян Митев и първата копка за нова училищна сграда в североизточната част на град Ямбол, в района на т.н. „Търновска махала“.Подстъпите към града са разчистени и оформени според приетия градоустройствен план.

Показателно и възторжено  признание за неговите качества по това време изказва областният директор на Бургас Антон Козаров (1894-1945) при откриването на Морското казино през 1938 г. Представен сред официалните лица е и Стоян Митев „който с неуморна енергия и настойчивост успя да създаде грамадни блага за града и гражданството и който трябва да послужи като пример за всички останали тук по-млади кметове“.  

        През годините начело на Ямболската община Стоян Митев продължава традицията да организира Коледни балове за градския елит,поставена от неговите предшественици    на

поста – Иван Каварджиков и Георги Чобанов,но вкарва още един нов елемент в тяхната организация.В девет от единадесетте случая Коледният бал е и благотворителен в полза на предварително обявена кауза важна за града.През последния му мандат броят на баловете не само в Ямбол,но и в цяла Европа намалява.Започва Втората световна война. 

        През 1941 г. Стоян Митев получава ново национално признание.Командирован е за кмет на град Ксанти,област Беломорие,която по това време е българска територия,а сега е в Република Гърция.В края на годината се завръща в Ямбол,за да посрещне на 18 септември Борис ІІІ,неговият флигел-адютант Генерал Лейтенант Рафаил Жечев (1891-1945), брат му княз Кирил Преславски (1895-1945) и военния министър от първото правителство на Богдан Филов (1883-1945) Теодосий Даскалов (1888-1945).Това е първото посещение на коронована глава в нашия град след 1912 г.,когато от Лозенград на път за столицата Фердинанд посещава Ямбол придружен от настоятеля на Ямболската католическа черква от западен обред „Пресвето Сърце Иисусово“ отец Вартоломей Шишков. Заради известната драма,която се разиграва след отказа на кмета тогава Христо Чакмаков (1856-1899) ямболци да му подарят „Ормана“ цар Фердинанд се заклева „кракът му никога повече да не стъпи в Ямбол“. В опит да подаде ръка за помирение цар Борис ІІІ в отговора си на приветственото слово произнесено от Стоян Митев  казва ,че спорът с баща му е забравен и  той ще посети отново Ямбол този път със съпругата си Йоана. Впоследствие Борис ІІІ неколкократно отпуска финансови средства в помощ на общината.

      Всички те,които през 1941 г. придружават Борис ІІІ, са съдени и осъдени на смърт през 1945 г. от Народния съд,който не взема под внимание нито факта,че  генерал Теодосий Даскалов е внук на Бачо Киро и най-награждаваният офицер в Българската армия,нито че генерал Рафаил Жечев родом от Котел е потомък на две поколения борци за свободата на страната ни и участници в нейното съграждане след 1878 г.,нито че и двамата никога не са участвали в наказателни акции и никога  не са извършвали убийства на политици.   

Не случайно споменавам тези факти.

         В периода м. декември 1944 – м.април 1945 г. в България раздава правосъдие като „извънреден“ печално известният Народен съд и в редица случаи узаконява присъди с обратна сила дори  в отсъствие на подсъдимите лица като ги обявява за престъпници. По последни данни на Държавен архив неговите 13 Върховни и 68 областни съдебни състава  привличат като обвиняеми 11 122  българи, в т.ч.100 от Ямбол, и издават 10 955 присъди.  167 от обвинемите не са достигнали до процес,защото са били убити преди това и присъдите им издадени посмъртно.Осъдените на смърт са 3 730 български граждани,2 921 на доживотен затвор. Останалите подсъдими са с относително по-кратки присъди,но няма такава под 10 години. Няма и нито един оправдан.Съдът е признат за незаконен и в нарушение на прокламираните от Отечествения фронт искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи по време на скалъпени процеси“.Обявен е от Европа още през 1946 г. за „нелегитимен“. След 1989 г.,когато бяха разсекретени заседанията не неговите състави, става ясно,че по този начин са били узаконявани политическите убийства в страната. Извършеното от Народния съд се вписва,според неговите критици, в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа и в света.

       Жертва на тази разправа е и Стоян Митев Михалев ,обвинен в престъпления против държавата, както и повечето от подсъдимите.Главният свидетел по скалъпените обвинения срещу него е полицейският комендант на Ксанти по времето когато Стоян Митев е командирован там Иван Джамджиев. Той дава показания пред съда, че Стоян Митев е участвал в комитет, който е взел решение на 2.06.1944 г. да бъдат разстреляни седем комунисти. Сред тях са двамата известни адвокати от Ямбол Ангел Вълев и Димитър Желязков и съпругата на началник-щаба на 6 ВОЗ Стоян Сюлемезов. „Посрещнах с възмущение извършеното на 2 юни 1944 г., още повече че със семейството на Димитър Желязков сме много близки”,казва Стоян Митев пред съдебните заседатели.

 

Иван Джамджиев неясно защо по време на процеса го набърква и в геноцида над евреите. А всъщност Стоян Митев неколкократно защитава българските евреи в Ямбол особено след излизането на Закона за защита на нацията (ЗЗН) през 1941 г. Няма обаче данни, че е предлагал защита и на евреите в Ксанти,където се пресичат пътищата им служебно с Иван Джамджиев. 

        Под № 2 в списъка на стоте подсъдими от Ямбол е полк. Петър Донков, командир на легендарния 29-ти Ямболски пехотен полк от 1943 г. Изпратен да ръководи борбата с 6-та ВОЗ именно той организира блокадата на Ямбол на 1 срещу 2 юни 1944 г. и нарежда убийствата на Димитър Желязков,Ангел Вълев,Йордан Мишев,Любен Караиванов от Ямбол,Дечка Сюлемезова,Стоян Белчев и Йордан Андонов от с.Веселиново.След разстрела всички те са скришом закопани на „Червен баир“.По време на процеса и в опит да си спаси кожата прехвърля отговорността за този акт на Стоян Митев.Прави го в отговор на обвинението отправено му от друг свидетел,майор Коста Димитриев,началник щаб на 3-та пехотна дивизия,дал показания,че именно полк.Донков е издал заповедта за разстрела им, в  Еврейското училище в Ямбол (впоследствие „Данчето и Митошка“,а сега „Св.Св. Кирил и Методий) и погребването им в общ гроб, „както и на други лица с леви убеждения“.

         Други свидетелски показания доказват,че Стоян Митев не е разпореждал организирането на блокадата,както твърди полк.Донков, а напротив,възмущавал се е от извършените убийства.Цитирани са по време на процеса думите му,че „Няма ли друг начин да се разправят с тия хора,ами ги убиват.“ Левичарски настроеният Васил Златаров,също обвиняем по този процес, по време на разпит в залата дори отива по-далече в показанията си като признава,че чичо му д-р Златаров,лично е бил „предупреден от Стоян Митев,че на 1 срещу 2 ще има блокада и разправа с лявомислещите от Ямбол“.    

        Всички останали свидетелски показания доказват,че Стоян Митев няма извършени никакви престъпления.Председателят на съда Никола Душков и един от членовете – Михаил х. Мишев, гласуват против присъдата,но това не  спасява Стоян Митев записан под № 72 в списъка на привлечените лица по този процес от смъртното наказание без право на обжалване.Решението е оповестено на 19 февруари 1946 г.Всичко, което притежава семейството му е конфискувано в полза на държавата.Има предположение,че един от стражарите по време на третия му мандат – Киро Кръстев,когото хванал в изнудване и уволнил,пожелал да бъде неговият екзекутор.

        Полк. Петър Донков не се спасява от смъртната присъда.След процеса Иван Джамджиев попада в затвора и се оказва в една килия с Васил Златаров на когото признава своя грях към Стоян Митев с думите “Господин Анчев ( „народният обвинител“ Александър Анчев) ми каза, че трябва да ги кажа в съда, ако искам да живея“.

         Минават 27 г. и американският историк и българист Фредерик Чери (1939-1920) в процеса на разследванията,които извършва докато пише фундаменталния си труд „Българските евреи и Окончателното решение“(1972) открива доклад на Иван Джамджиев полицейски комендант на Ксанти,който определя „временния кмет на града С.Митев като отговорен и разумен човек,направил много за града и неговите жители“ ( има пред вид Ксанти-бел.авт.), стр. 84-86.Текстът не е датиран,но очевидно се отнася за 1941 г. И това доказва,че през 1946 г. пред Васил Златаров в затвора,Иван Джамджиев е признал истината.Поставен под натиск той се поддава и лъжесвидетелства, в резултат на което един добър човек е осъден и убит без причина.Но ме провокира да напомня за онази знаменита фраза според която „Революцията е като бог Сатурн,тя изяжда децата си“.От деня 5 май 1789 г.,когато избухва Великата френска революция до днес,тя е приписвана на много от нейните апологети,но всъщност принадлежи на Жак Малле дьо Пан, виден френски журналист от онази епоха. Стоян Митев обичаният от ямболци кмет, е „детето, което изяжда“ Деветосептемврийското народно въоръжено въстание,както всъщност  бяхме свикнали да го наричаме по времето на „развития социализъм“ в България. За съжаление!

Стоян Митев не е забравен след убийството му. Старите ямболци „под сурдинка“ разказват спомени за него и неговите дела като кмет.“Той само е градил,а го убиха!“ възмущават се те. Четиридесет години след убийството му тайната къде е погребан е една от най-строго пазените в Ямбол.Едва през 1984 г. костите му заедно с белезниците върху ръцете му са предадени на съпругата му и  дъщеря им.Погребан е в  софийското гробище „Орландовци“, като Стоян Михалев.И това е единственият му паметник.Дори и след 1989 г., когато е оповестено извършеното от Народния съд убийство и става ясно,че Стоян Митев Михалев е невинна жертва на група хора съзнателно извършили престъпления срещу неговата личност,ямболци,за които толкова много е направил, не му издигнаха паметник. С неговото име няма улица в този обичан от него Ямбол.От неговия опит и стил на управление черпят идеи поколения управници в нашия град,но никой не си  признава това.

       Пророчески са думите му произнесени при първата копка която прави за електрификацията на града през 1923 г. по повод обвиненията на общинарите,някои от които просто не разбират необходимостта Ямбол да влезе в новия век.

„И когато това стане,демагозите и шарлатаните ще видят кой ще се ползва от тия блага – дали тия,които живеят само в центъра на града,или ония бедни и малоимотни граждани,които тънат в мрак и кал в покрайнините на нашия град и за които ред години тия демагози и шарлатани по стъгди и мегдани само крокодилски дълзи ляха и продължават да леят,без да са доказали на дело,даже и тогава,когато бяха настанени в общината,че са искренни техни защитници.“

        Сто години по-късно все още продължават да леят  същите крокодилски сълзи политически демагози и всякакви други шарлатани,надпреварват се  с обещания,но бързо ги забравят, и без да могат на дело да докажат,че са искренни защитници на своите избиратели.

 

* разказът за Стоян Митев е написан по материали публикувани от Мария Иванова,отдел „Нова и най-нова история“,Регионален Исторически Музей – Ямбол, Петър Петров,бивш директор там, Борислав Ненов,журналист и Петър Алексиев.

    Използвани са снимки публикувани на страниците на Музея и Архива в Ямбол,частните колекции на фамилия Качулеви,на Петър Алексиев,внук на Дончо Димитров-държавен контрольор в Общината през 1925 г. и син на Стефана Алексиева,създател и уредник на музейната сбирка за здравеопазването в Ямбол и спомени на съвременници

 

** датите в този материал са по новия стил въведен в България от 23 декември 1914 г.

 

***според „Електрификацията на град Ямбол“ от  инж.Димитър Аналиев,изд.“Светлина“, 2000 г.