Мария Качулева
ИСТОРИЯ СЪБРАНА В ЧЕТИРИ КМЕТСКИ МАНДАТА
Тридесетилетието 1860-1890 г. в България е наситено със събития и висок боен дух. Борбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското възраждане,в който се засилва стремежът на българите за самостоятелна Българска православна църква наред с подготовката на Априлското въстание, руско-турската война от 1978 г., Съединението на Княжество България и Източна Румелия и сръбско-българската война. Началото поставят стълкновенията с гръцки духовници и българи-гръкомани, които защитават интересите на Цариградската патриаршия.
По Великден през 1860 г., Митрополит Иларион Макариополски извършва смел акт на неподчинение към Цариградката патриаршия известен като „Великденската акция“ или „Българският Великден“ и поставя националните ни интереси над тези на Църквата. Трети април 1860 г.* е кулминационен момент в българо-гръцките църковни отношения и начало на борбата на българите за църковна независимост.В тази важна за запазване на българската духовност битка ямболци се включват на 11 май 1860 г.Младежи от Каргона,решават да отбележат Деня на Кирил и Методий като празник на българската книжнина в черквата „Св.Георги“.И това е първото сведение за честването му в България.Последван от деня 21 май 1862 г. за който в. „България“ съобщава, че „младежи от Ямбол са изгорили гръцки богуслужебни книги в двора на черквата „Св.Георги“ в присъствието на много миряни,които посрещнали със задоволство случващото се“. В следващите две години ямболци последователно водят политика за пълно отделяне от гръцкото църковно влияние,докато на 4 септември 1866 г. достигат до брутален акт.Одринският владика Кирил е изгонен от черквата „Св.Георги“.Гръцки свещеници след това повече в Ямбол не се появяват.Борбата за църковна независимост в България се превръща в политически акт.
В тази напрегната обстановка през 1860 г.се ражда Димитър х. Генов,бъдещият кмет на Ямбол избиран четири пъти на този пост от своите съграждани.
През 1870 г. неговият баща Христо х. Генов,образован за времето си човек и със значителен обществен авторитет в града, заедно с хаджи Васил Драгоев и иконом свещеник Михаил е избран в първия,тогава тричленен, Общински съвет на Ямбол.По това време десетгодишният Димитър посещава мъжкото Класно училище при черквата „Св.Георги“, където през 1871 г. му преподава първият кмет на Ямбол Димитър х. Иванов,възпитаник на Роберт колеж в Цариград.
1871 г. за ямболци е забележителна и с това,че на 17 юли е създадено първото женско дружество „Възпитана майка“ с председател Калуда Попиваница.
Знаменателни за българите в борбата за църковна независимост се оказват и следващите две години.През 1871 г. в Цариград заседава „Първият църковно-народен събор“, който приема екзархийския устав,а през 1872 г. е избран първият български екзарх – Антим I. Изборът е утвърден от Султана на Османската империя,част от която все още е България.В отговор на битката за автокефална Българска Църква,Вселенската патриаршия в Цариград свиква поместен събор в Константинопол, на който осъжда действията на българите като етнофилетизъм и обявява екзархията за схизматична.Но постепенно българите привличат храмови настоятелства от Мизия,Тракия и Македония, които започват да извършват богослужения на български език.Но това не слага край на битката с гръцките духовници в Цариград. Трябвало е да се изнижат още 91 години,за да бъде призната Българската патриаршия от Светия Синод на Цариградската и други гръцкоговорещи Църкви.Като жив спомен от онова време е останала в историята на България една популярна,според руския пътешественик Егор Петрович Южаков, наздравица : „Живи ли са българите? Живи са за борба с гърците!“
Борбата за независима България продължава.Тайни революционни комитети подготвят Априлското въстание,събират народно опълчение в подкрепа на войната,която води Русия с Османската империя,подготвят Съединението на България,военизирани стрелкови отряди с имена „Морски орел“, „Лев“,„Орел“ и „Сокол“ в страната обучават доброволци с цел подготовка на населението за териториалната отбрана на Източна Румелия от потенциална турска инвазия.
В „История на гр. Ямбол”,изд. С.1976 г. е записано, че на 2.II.1879 г. е образувано гимнастическо дружество „Сокол” и приет неговия устав според който „членовете му получават оръжие и редовно обсъждат въпроса за облеклото и въоръжението…” В града са били „обучавани 3500 членове на дружеството,от които 1400 въоръжени“ според доклада на кмета тогава Киро Гергакев пред представителите на Южна България на срещата в Пловдив. Генерал летенант Атанас Бендерев,една извънредно интересна публична личност, в своята „История на българското опълчение“,изд. С.1930 г.,цитира и неговите думи според които „населението в града (Ямбол-бел.авт.) чувствува,че приближава часът да се бие за свободата си и се готви за тоя час,а селското население е готово да последва гражданите“.Ямболската дружинка „Сокол“ взема участие и в първите маневри с.г. край град Сливен,където получава персонална похвала от генерал Николай Николаевич Обручев (1830-1904) за „показан успех в овладяването на военното дело“.
След Съединението военизираните гимнастически дружества се реорганизират на базата на проучения от просветния министър Георги Живков тогава, опит в европейските страни.Ангажирани са десетина швейцарски учители,за да пренесат у нас през 1894 г модерната гимнастика.Денят на пристигането им – 16 май,е определен по-късно за празник на физкултурата.
Априлското въстание е потушено с цената на хиляди избити и миграцията на огромни групи хора,която се засилва след Освободителната война през 1878/79 г. Само за месец от Ямбол към Кримския полуостров тръгват близо 8000 негови жители. От османски регистри за населението в този период може да се установи, че от 300 български къщи в Ямбол остават обитаеми само 25.
Въпреки тежката политическа и икономическа картина на България през периода 1860-1890 г.,ямболци основават читалище „Съгласие“, театралната трупа поставя пиесата „Многострадална Геновева“ и „Иванку,убиецът на Асеня“, през м. февруари 1879 г. излиза в ръкопис първият ямболски вестник „Тунджа“. Според в.“Българско знаме“ от 24.02.1879 г.,той е „вестник за политически новини“,което само по себе си е сериозна журналистическа заявка.А на 1 юли с.г. е създадена и пощенска станция с две служби – телефон и телеграф.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е посрещнато възторжено с многолюден митинг. Дори обявяването на сръбско-българската война през м. ноември с.г. не е в състояние да заплаши България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.Считана от Великите сили на Европа все още за територия,България категорично дава да се разбере,че ще изгражда своята държава и нейния държавен апарат в съответствие със собствените си потребности.
На 1 март 1886 г. В Ямбол е открита първата митница.До края на годината от нея са събрани 9500 лв. от мито на вносни стоки и 21 000 лв. от износ.
Бъдещият кмет на Ямбол Димитър х.Генов става част от тази революционна среда,изпълнена с много напрежение и нестандартни политически,икономически и обществено значими решения,дни,в които културните процеси се връщат към обичайните интензивни действия предприемани от градските съветници и често сменящите се кметове. Общото между тях е,че те запазват онзи жив дух на ямболци,който прави нащият град уникален във всяко едно отношение.
През 1881 г.Димитър х.Генов е назначен за секретар на Пазарджишкия окръжен съд,но след две години се завръща в Ямбол и става просбописец в Окръжния съд.Кмет по това време – 1882 г. – е Кръстьо Стефов. Присъединява се към Народната партия след падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. и е избран от ямболци за народен представител в VІІІ ОНС на България,разпуснато на 10 октомври 1896 г. Отново се завръща в Ямбол и се кандидатира за кмет на града. Спечелва изборите и през 1897 г. поставя начато на първия си мандат като кмет,който продължава до 1901 г. Полага усилия да подкрепя културния живот в града и да поддържа българския дух.
За откритата през м.април 1893 г. от кмета тогава Васил Влахов,градска библиотека бил назначен един библиотекар и били дадени пари за закупуване на книги и абонамент на всички вестници и списания,които излизат по това време.Димитър х.Генов увеличава библиотекарите на двама и убеждава градските съветници да гласуват постоянна месечна сума за закупуване на книги,вестници и списания.Подпомага и учреденото на 31 януари 1899 г. в Ямбол второ женско дружество -„Развитие“,което създава и издържа изцяло първата в страната детска градина,няколко безплатни трапезарии и осигурява храна и дрехи за бедни семейства в Ямбол.
През първия си мандат като кмет Димитър х. Генов осигурява 5 мил лв за да бъде построен нов салон „специално за театрална дейност“ към читалището и полага усилия да разшири и разнообрази неговата дейност.
През 1901 г.в Ямбол по за няколко месеца управляват града двама кмета. Васил Кръстев Златаров,баща на народния представител в ХХІV ОНС Кръстю Василев Златаров, дядо на Васил Кръстев Златаров – народен представител в ХХХVІ и ХХХVІІ ОНС, основател на Българския демократичен форум (БДФ) през 1991 г.,и Илия В. Шихтанов, родоначалникът на рода Шейтанови от Каргона.Тогава в страната започва Втората цялостна административно-териториална реформа.С Указ № 236 от 16 май 1901 г. е обнародван Закон за административно деление територията на държавата,приет от XI ОНС на 4 май 1901 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.Ямболска,Сливенска и Елховска околия влизат в състава на Област № 1, Бургаска. Тополовградска околия е закрита.
Подготвят се нови избори за местни органи на управление през 1902 г.,които отново са спечелени от Димитър х. Генов.През неговия втори мандат в Ямбол се поставят основите на организирания туризъм с основаването на туристическо дружество още в същата година.На следващата е създадено и ловно-стрелческото дружество „Сокол“.През м. февруари 1903 г. в града е образувано Лекарско дружество с председател д-р Иван Бояджиев,дядото на проф.Иван Газдов по линия на майка му.
Вторият мандат на Димитър х.Генов е изключително успешен.Започва изработката на цялостен градоустройствен план на Ямбол,оформен е Градският парк на острова в р. Тунджа, открит е офицерският клуб.В Ямбол бил организиран първият офицерски бал.
През 1903 г. Димитър х. Генов е избран за народен представител в ХІІ ОНС,което просъществувало едва 53 дни. Разпуснато е на 21 август 1903 г. поради остра конфронтация между Фердинанд и опозицията от една страна и правителството на Прогресивно-либералната партия с премиер Стоян Данев от друга.То се поддава на заплахите на Австро-Унгария и Сърбия и оставя незащитени българските интереси в Македония,където е предприето етническото им прочистване.През 1903 г. в Ямбол се сменят още два кмета – Георги Вълчанов и Петър Енев.И двамата либерали,и двамата без административен опит,и двамата в резултат на политическо назначение.
Следващият кмет, роденият на 4 октомври 1843 г. Михаил Хлебаров от известната ямболска фамилия, е назначен на 6 май 1904 г.Няколкомесечният му престой не е белязан с нищо съществено.Но,ако все пак,някой реши да се разходи до черквата „Св.Георги“ в Каргона и надникне до северната врата на храма ще види икона на Св Арахангел Михаил с дарствен надпис от Михаил Г.Хлебаров,починал на 8 март 1908 г.
През 1905 г. начело на Градския съвет в Ямбол като кмет отново застава Христо Чакмаков,също за кратко.На 15 октомври с.г. се включва в ІІІ-та редовна сесия на ХІІІ ОНС замествайки отстранен депутат от Народната партия. Още същата година на поста кмет го заменя Александър Минов,роден в Ямбол на 8 април 1874 г. Получава висше търговско образование в Западна Европа,в Белгия.Три месеца по-късно той е отстранен по съдебен път заедно с още 13 общински съветници.Изправен е пред съда заради неправилно изплатени заплати на вече избрания за народен представител Христо Чакмаков.Така Александър Минов се превръща в първият ямболски кмет осъден на 5 години затвор.Успява с връзки да намали присъдата си и излиза от затвора преди края обявен за невинен. От 1923 г. става главен счетоводител в София на Българската земеделска банка (БЗБ).Работата му там е свързана със задачата тя да получи монопол върху външната ни търговия с храни и отпускането на множество необезпечени заеми за нестопански цели.БЗБ става основен фактор в кредитния бум през следващите пет години,отпуска множество заеми на общини и нерентабилни предприятия, които след началото на Голямата депресия се оказват несъбираеми.Това поставя държавата в състояние да не може да изпълни задълженията си по гаранциите и е заплашена от несъстоятелност.
Учредяването през 1905 г. на колоездачното дружество „Сокол“, когато Димитър х. Генов започва третия си мандат като кмет, поставя началото на организираното спортно колоездене.То се превръща в един от основните и интересни спортове, с който са свързани първите масови състезания.
На последвалите предсрочни избори в края на 1905 г. за трети път е избран за кмет Димитър х.Генов и през 1906 и 1907 г. успява да довърши всичко започнато през втория му мандат. След 1907 г. прави опити да се върне на политическата сцена и като депутат в ХІV ОНС,но сам се отказва малко преди изборите. През м. юли 1909 г. е сред учредителите на Ямболския клон на Алианс Франсез,чиято цел е да разпространява френския език, култура и литература в България.В Ямбол за кратко време достига 230 човека.Трябваа да бъде отбелязано,че в нашия град се създава една от най-големите и активни франкофонски структури в българия.
Заслуга на Димитър х.Генов в този период е,че успява да потуши скандалите около клона на БЗБ в Ямбол след ареста на Александър Минов и да разсрочи във времето изплащането на задълженията в размер на 23.4 мил. лв. необезпечени кредити. Но за съжаление отпуснатият на банката Стабилизационен заем от Първото правителство на Андрея Ляпчев не е използван по предназначение,а отново раздаден като необезпечени кредити.Вложителите на банката смятана до тогава за една от най-стабилните и най-бързо развиващите се в страната се оказва един „спукан балон“,който завлича в несъстоятелност много хора и разрушава много съдби.
За кмет на Ямбол по това време – 1907 г- е избран Стефан Димитров,роден на 5 януари 1877 г. Завършва Казанлъшкото педагогическо училище и до 1905 г. е учител в нашия град.През 1907 г. е избран за Председател на Тричленната комисия и кмет на Ямбол.След края на мандата се мести да живее в град Русе ,където е назначен за секретар на Окръжния управител.А през 1918 г. се връща в Ямбол,за да стане Околийски началник.През кметския си мандат полага големи усилия да подобри образователното ниво на ямболци. Открива четири училища „Р.Ив.Колесов“, „Кирил и Методий“, „Патриарх Евтимий“ и „Паисий Хилендарски“.Редактира вестниците „Тунджанец“ и „Ямболец“,Прави опит да възстанови издаването на в. „Каргуна“ от когото са отпечатани само 6 броя през 1894 г.Стефан Димитров е първият редактор на в. „Тракиец“ (1923) и първият председател на водния синдикат „Тунджа“ от 1926 г. Умира на 14 април 1929 г.едва навършил 52 години
Неговата забележителна просветителска дейност и грижа за образованието в Ямбол е точна илюстрация на оценката,която дава за нас в своите пътеписи Микола Осипович Лернер, пътешественик из България през 1873 г. „Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието,което те и натрупват.Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено“ .
През 1909 г. Стефан Димитров е заместен от Иван Каварджиков (1873-1933).През трите години като кмет на Ямбол той се занимава основно с благоустрояването на града. Дългоочакваният градоустройствен план е най-после готов и започва изграждането на новите улици и площади,за да придобие Ямбол вид на уредено населено място,което няма нищо общо с някогашния си ориенталски вид. Ямбол никога не е имал специфична архитектура. Неговите сгради са продукт на ХХ век в опит да се извадят наяве новаторски пространствени и естетически концепции,свързани с връхлитащия от Русия и Италия модернизъм,свързани с новия стил на живота в града,но все още не са скъсали с ориенталските елементи.В Ямбол през този период са изградени множество архитектурни недоразумения,които по никакъв начин не могат да се определят като стилни.
И отново през 1912 г. за четвърти път заема кметския стол Димитър х. Генов,с което става абсолютен рекордьор в това отношение .До 1915 г.,когато изтича мандатът му той успява да започне строителството на нова сграда за общинската болница и да я завърши.Открива редовни линии до Сливен и Елхово на 1 юли 1914 г. с новосъздаденото дружество за автомобилен транспорт на стоки и пътници „Скороход“.Успява да се справи с последствията от голямото наводнение през 1915 г. което оставя потопени за няколко месеца около 50 000 дка плодородна земя между Ямбол и Елхово.В същата година участва в създаването на още един спортен клуб от серията „Сокол“ в Ямбол и донася радост за привържениците на футбола.
През 1916 г. Димитър х. Генов се оттегля от кметството и се връща към работата си като помощник адвокат и просбописец в Ямболския съд..
Умира през 1923 г. в Ямбол забравен.
Михаил Иванов става кмет през 1916 г. и управлява градските ни дела до края на 1919 г. без да остави траен спомен за това какво е направил.
You must be logged in to post a comment.