Мария Качулева
ТРУДНИТЕ СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИ ГОДИНИ ЗА МЕСТНАТА ВЛАСТ В ЯМБОЛ
В края на ХІХ век в България все още витае духът на Освобождението,но Тайните революционни комитети от годината на Съединението са прекратили своята дейност. Гражданското общество постепенно се съвзема и уверено заявява своето присъствие на политическата сцена.
През бурните 1885-1895 година значимите исторически събития в младата държава са ежедневие. Княз Александър Батенберг и Стефан Стамболов се изправят срещу опитите на проруски настроени български офицери властта да бъде свалена чрез военен преврат. България се опълчва на новия управляващ тандем в лицето на княз Фердинанд Сакс Кобург Готски и на премиера Стефан Стамболов. Двамата с него, някога близки приятели, стават смъртни врагове. През 1890 година майор Коста Паница организира заговор за сваляне на княза и убийството на премиера. Заговорниците са разкрити и осъдени на смърт.
В Русе през м. април 1891 г. издават на български език „Манифест на комунистическата партия“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.През същата година се появява първата социалистическа дружинка във Велико Търново и тя става инициатор на Учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа през м. август. Димитър Благоев публикува знаковия анализ „Що е социализъм и има ли той почва у нас” , през м.август 1892 г.На Втория си конгрес БСДП за първи път се разцепва на две течения -партисти и съюзисти. На 23 октомври 1892 година в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и началото на дългата битка в защита на българското териториално и етносно право върху територията наречена Македония.
На 24 ноември 1887 г. Народното събрание гласува Закон за изтребление на разбойничеството. Предназначен е да се справи с разбойничеството и с корупцията,но в него се предвиждат мерки и срещу политически противници.С чл. 12 се въвеждат т. нар. „екзекуции“ на села, които укриват разбойници,предлагат рушвети на държавни чиновници или отказват помощ при преследването им. При „екзекуциите“ се въвеждат за неопределен срок войскови части в селото, които се издържат от населението.Член 13 на същия закон прави подсъдни на военнополевите съдилища всички, които вдигат бунт в държавата,участват в политически демонстрации или са обвинени в даване на рушвет. В един от последните дни на годината,на 16 декември,народните представители спешно приемат и Закон за печата, с който фактически ограничават възможността за публична изява на опозицията.В България е въведена за първи път цензура в нарушение на Търновската Конституция.
През 1894 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия и княз Фердинанд прави първите си опити да възстанови скъсаните от Стефан Стамболов през 1891 г. дипломатически отношения с Русия.Успява две години по-късно и на 12 февруари 1896 г. те са възстановени,а на политическата сцена се появяват новоучредените Демократическа партия и Народна партия.Либералите и консерваторите стягат редиците си,за да се появят през м. ноември 1899 г. Прогресивно-либералната партия на Драган Цанков и през м. декември Българският земеделски народен съюз (БЗНС). На 7 февруари 1900 година е възстановен десятъкът със Закона за данъка върху земните произведения и това провокира първите селски бунтове в страната.
В края на първото десетилетие след Освожбождението България е принудена да изтегли и първия си външен заем, за да изплати военните си контрибуции в размер на 10.5 мил златни лв. към Османската империя и Русия.Годишната вноска по дълга възлиза на 24.25 % от държавните разходи.И от този момент до днес остава като постоянен и много
важен сегмент от държавния бюджет на България.Той ту се разширява,ту се свива,но никога не изчезва напълно.
Първите години след Освобождението за местната власт в Ямбол е изключително труден период.Липсват продготвени администратори и изборът за кмет обикновено опира до ямболци- революционери и членове на Тайните революционни комитети.Те наистина са сравнително добре подготвени юристи,учители и читалищни дейци,но без никакъв административен опит и много бързо се отказват от кметския пост,за да се върнат към основната си професия.През последните единадесет години на ХІХ век, ямболци сменят шест кмета:Иван Белев (1843-1903),Боян Керемедчиев (1848-1906),Васил Влахов (1852-1928) за втори път,Христо Чакмаков (1856-1932),Никола п. Иванов (1851-1899), Димитър х. Генов (1860-1923) .
Иван Белев е роден в Ямбол и е един от основателите на Ямболския таен революционен комитет (1873).Включва се в него когато е на 30 години и след като е преминал традиционното за много българи от този период обучение в Русия.Убеден русофил и защитник на българското чиновническо съсловие,той живее с надеждата,че ще може да промени порядките в Следосвобожденска България.Като един от пламенните подръжници на Закона за изтребление на разбойничеството прави неуспешен опит да го приложи към самоуправството на останалите в града турски бейове когато е избран за кмет през 1889 г. Няколко месеца след избирането си напуска кметството и се връща към чиновническите си задължения на данъчен.
Умира в Ямбол през 1903 г. на 60 години.
Георги Дражев през1873 г.,графика
Боян Керемедчиев е роден на 14 май 1848 г. В Ямбол.Ученик е на Добри Чинтулов,но впоследствие завършва Старозагорската гимназия и е назначен в Бургаското българско училище.През 1873 г. е прехвърлен в Омуртаг отново като учител и избран за председател на читалището в града,където остава до 1877 г.След Освобождението,е преместен в Айтос и избран за мирови съдия.Завръща се в Ямбол през 1889 г. и работи като помощник адвокат просбописец до м.септември с.г.,когато е избран за кмет на мястото на оттеглилия се Иван Белев.Ръководеният от него Градски съвет си поставя задача да премахне построените още преди 1878 г. бентове на река Тунджа,за да се овладеят наводненията на Каргона,но не успяват да се преборят с все още много силната група на турски бейове останали в Ямбол,които в отговор предприемат ожесточена акция на всички нива в държавата и преждевременно прекратят работата на Градския съвет. Правителството назначава Тричленна комисия с председател Юрдан Карагьозов,която спира разчистването на бентовете на реката.Боян Керемедчиев е принуден да подаде оставка през 1892 г. и да работи до края на живота си като адвокат в Ямбол.
Умира на 11 февруари 1906 г. на 58 години.
За няколко месеца през 1892-1893 г. овакантения кметски пост заема за втори път Васил Влахов,но не успява да спечели предсрочните избори проведени през 1893 г.Избран е неговият опонент Христо Чакмаков,също юрист.
Роден е на 24 декември 1856 г. също в Ямбол. Основаният на 23 април 1873 г. Ямболски революционен комитет, начело с Георги Дражев тогава, за кратко време привлича нови привърженици – Захари Коняров, Васил Апостолов, Руси Влаев – между които е и Христо Чакмаков.Става негов член,когато е на 17 години.Продължава активната си обществена дейност и в подготовката на предстоящото Съединението на Княжество България с Източна Румелия.Избран е от Народно-либералната партия на Драган Цанков за народен представител на Ямболска околия и заседава в ІV ОНС от 27 юни 1884 г. до 6 септември 1866 г.Има щастието да бъде първият от многото ямболци през годините впоследствие,който заедно с още 194 народни избранници влиза в новопостроената през 1885 г. сграда на Народното събрание в София.
Политическата криза в България, разразила се след абдикацията на княз Александър І Батенберг, налага на 6 септември 1886 г. по време на V-ата му извънредна сесия,ІV-то Народното събрание да бъде разпуснато,за да се свика ІІІ-то Велико народно събрание.То трябва да вземе решение за избора на нов монарх.
За първи път Христо Чакмаков е избран за кмет на Ямбол през м.юни 1893 г. Но на 1 август 1894 г. с Указ на княз Фердинанд VІІ-то ОНС е разпуснато и се насрочват избори за VІІІ ОНС на 10 септември с.г.Спечелени са от Народната партия,в чиято листа е включен и Христо Чакмаков. VІІІ-то ОНС заседава от 15 октомври 1894 до 4 февруари 1896,със 149 народни представители измежду които преобладават предложените с листата на Народната партия.Тя печели 132 мандата от общо 145.Именно за тези инфарктни за политиците избори Алеко Константинов пише сатиричното си есе „По „изборите“ в Свищов“,актуално и днес. VІІІ-то ОНС е разпуснато на 10 октомври 1896, след като управляващата Народно-либералната партия изпада в криза.
Първият мандат на Христо Чакмаков като кмет е свързан с една любопитна случка, която докарва буреносни облаци над главите на ямболския обществен елит.
На 20 април 1893 година в дома на Марин Рашев се събират 60 от най-видните ямболски граждани,за среща със сливенския Окръжен управител.Повикани са заради доклад до Министъра на вътрешните работи.Той обвинявал ямболци, че са подправили листата с кандидати за народни представители.Според докладваното от него,те били подменени през ноща на 17 и на 18 април в дома на кмета Христо Чакмаков и в присъствието на началника на пощенската станция Христо Колчев от Никола Русев, Георги Данков, Васил Куруджиев първата вечер,а на втората се включили още опълченецът от Руско-Турската война от 1878 г.Христо Векилов,местният жандармерийски командир от 1879-1885, командир на рота в Сръбско-българската война от 1885 г. и редактор на първия ямболски вестник „Тунджа“, Курти Велев, също Димитър Парушев и други привърженици на Либералната Радославистка партия. Но обвинените единодушно твърдели, че макар и в „листата да има хора, които биха могли да бъдат заменени с други, те пак ще поддържат тая листа, одобрена от ръководителя на Народно-либералната партия“ на д-р Радославов. Ямболските първенци настоявали да бъдат взети „крайни мерки срещу лицата, изменили листата“.От направената проверка било установено,че е дело на ямболския околийски началник Христо Стойнов, кмета Христо Чакмаков, Неделчо Минков и Станчо Драгнев „задкулисно подстрекавани от видно духовно лице, роднина на министър“.Името на лицето подстрекател не е упоменато.Скандалът заплашвал сериозно авторитета на Христо Чакмаков и либералите побързали да го „скрият“ в Народното събрание.Наказани за измамата нямало и никой нищо повече не споменал по темата дали трябва да бъде потърсена отговорност на виновните.
И както ни става ясно от този факт,политическият елит на България не само от последните 35 години фалшифицира избори.И определено все по-успешно се справя.Тази тенденция си има начало и то ни води до Учредителното събрание през 1879 г. А и трудно се забравя как от 1944 до 1989 г- изборите в България бяха печелени винаги с 99,99 % от двупартийния ни режим. На груба подмяна в по-ново време станахме свидетели най-напред през 1991 по време на ХХХVІ ОНС. А през 2013 г.,когато „гръмна медийно“ историята с напечатаните допълнително бюлетини за ХХХХІІ ОНС и в подкрепа на определена политическа партия, „костинбродската афера“ стана нарицателно понятие за политическа измама.През 2022-2024 г. политическите пируети на група безродници в политиката „правят ала-бала“ с Президента,теглят огромни заеми и поставят под заплаха националната сигурност на България в опит да ни докажат,че фалшификациите винаги ще си останат на мода и суверенът няма да им потърси отговорност заради своята инертност.
А „Нищо не въодушевява повече от ненаказаното престъпление” според маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад,автор на драматургични творби и политически трактати,но най-вече известен със странните си сексуални фантазии с акцент върху насилието и известни с термина садизъм.
Българският избирател не наказва никого за извършвани измами,фалшификации и садистичното отношение към него от 1879 година насам и проявява необяснимо търпение почти век и половина.И всеки път се чуди как така отново е бил измамен,което общо взето се случва на всеки 12-13 години.
Христо Чакмаков за втори път сяда на кметския стол на 21 септември 1905 г.Издържа едва 35 дни преди отново да се кандидатира за народен представител на Ямболска околия,но този път неуспешно.Включва се като адвокат към Ямболския окръжен съд въз основа на дотогавашната му адвокатска практика. Кантората му се е намирала на ул. „Княжеска“ (дн. ул. „Жорж Папазов). Става активен земеделец,а през декември 1914 г. и член на УС на Земеделското кооперативно дружество „Напредък“-Ямбол. Той съвсем не е единственият народен представител в историята ни,който сменя политическите си убеждения,когато не му отърва.
Умира на 21 януари 1932 г. на 76 години.
След като Христо Чакмаков става народен представител през 1894 г., в проведените същата година местни избори за кмет е избран Никола поп Иванов – писар на Тайния революционен комитет, основан в Ямбол от Георги Дражев през 1873 година.
Роден е на 3 декември 1851 г.Завършва училището при черквата „Св.Георги“ успешно и се подготвя да стане адвокат,но преди това с ентусиазъм и надежда се включва в подготовката на Априлското въстание.Арестуван е и е изпратен с Киро Икономов най-напред в затвора в Одрин,а на следващата година е заточен в град Болу,днешна Турция.Освободен е след избухването на Руско-Турската война от 1877 г. и заедно с другите ямболци заточени там се прибира в родния си град.Включва се ентусиазирано в движението за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Избран е за кмет на града през 1894 г. и упражнява правомощията си до края на 1896 година. Заема поста в смутното време,когато управляващата Народно-либералната партия изпада в дълбока политическа криза.И като че ли най-голямата му заслуга си остава решението Общината да закупи едно място на ул. „Александър Батенберг” в градинката срещу Военния клуб,за да бъде издигнат паметник на героите, дали живота си за националното ни освобождение. Основателно може да се предположи,че Никола поп Иванов е изиграл водеща роля в създаването на паметника,поради участието си в една знаменателна случка.
На 19 май 1876 г. квартал Каргона трябвало да последва съдбата на село Бояджик. По този повод Никола Върховски пише в книгата си „Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” на стр.51: „ Шефкет паша, като се завърнал от с.Бояджик, беше дал заповед да се изсекат всички залесени места около града, с цел да не може да се укрива населението и нареждане да се наредят оръдията в района (около днешната техническа гимназия „Иван Райнов” бел.авт.).Видни граждани, като се научили за зверския план на Шефкет паша, проводили трима съграждани Даскал Атанас Кожухаров, Никола Попиванов и Иван Белев до Галиббеювица, доложили за намеренията на пашата. Ханъмката, възмутена се качила на купето си, отива при Исмаил Хакъ паша и му докладва всичко, което й било докладвано.По това време съпругът й Галиб бей е бил жив, но той е нямал власт, за да спре Шефкет паша и затова тя отива при Исмаил Хакъ паша.
Пашата набързо си облякъл военната униформа, окачил на гърдите си медалите, облякъл отгоре униформата си един дълъг овчарски кожух, турил на главата си калпак и с овчарска гега се явил на разсъмване пред Шевкет паша и почнал да го моли да се откаже от намеренията си. Последният с разярен тон извикал няколко войника и заповядал: „На този комита главата му в пет минути вътре, на мен да я донесете”.Когато войниците наскачали да уловят „комитата” Исмаил Хакъ паша хвърля кожуха и кръвопиецът Шевкет паша пада на колене и с плач моли началника си Исмаил Хакъ паша за прошка.“
Ден след това Шефкет паша е отзован телеграфически в Цариград. Ямбол е спасен от клане и опожаряване. Исмаил Хакъ паша, бил достатъчно известен в Цариград и имал солидни лични връзки, за да предизвика телеграфически уволнение на Шевкет паша.Това е напълно възможно.
За него в Ямбол се разказва и още един анекдот. Понеже му било заповядано виновниците „да минат под ятаган“, той строил своите подчинени в две редици и им заповядал да държат ятаганите си вдигнати над главите на ямболци, които минали под тях. Така изпълнил заповедта на Султана.
Каква е истината в двата анекдота, не може да се каже с абсолютна сигурност, но Каргона дължи спасението си главно на Исмаил Хакъ паша. Погребан е в Ямболската Ески джамъ, а върху паметника има надпис на турски, български и френски, че тук почива спасителят на града.
Никола поп Иванов е кмет на Ямбол по време на VІІІ-то ОНС, което е разпуснато на 10 октомври 1896 г. и Фердинанд насрочва избори за ІХ-ото на 17 ноември с.г. То заседава до 19 декември 1898 г. и за народен представител в него е избран и ямболският кмет. Разпуснато е от княз Фердинанд на 5 март 1899 г. след като през м. декември предходната година отказва да одобри правителствения проект за закупуване на Източната железница на барон Морис фон Хирш.И предизвиква тежка парламентарна криза. Следващите седем Обикновени народни събрания на България се задържат по година или няколко месеца. Дори и дни. До 1914 г., когато ХVІІ-то ОНС най-после успява да изкара пълен мандат.
Умира на 22 юли 1899 г. на 48 години и не доживява да види работещо Народно събрание.
Биографичните характеристики и средата, в която са раснали и изграждали характерите си четиримата кмета в този разказ са обединени не случайно от три общи показателя.
1.Четиримата са родени в Ямбол, в Каргона и преди всичко са професионални революционери, свързани трайно с Тайния революционен комитет ръководен от Георги Дражев. Характерите се каляват в битки, твърдят българите и това важи изцяло за тях.
2.Тримата са юристи, хора, които живеят със Закона и заради Закона, а четвъртият данъчен чиновник. По презумция, човек, който воюва с измамници и нарушители на Закона.
3.Има основание да се предполага, че са получили добро за времето си образование и имат известна предварителна подготовка, за да се справят с проблемите на града. Но не успяват и бързо се връщат към основната си професия. Може би защото им носят по-голямо удовлетворение.
Техните истории са показателни и поради още една причина. Защото са огледало на политическата сцена в Следосвобожденска България, когато животът започва да се изгражда наново и в условията на остри европейски и национални икономически и граждански проблеми. България, за кой ли път вече от тринадесет века насам, се оказва сама и в тежка битка срещу големите европейски държави, Османската и Руската империя, в опит да докаже, че има място под слънцето.
You must be logged in to post a comment.