Ямболски истории: По делата им ще ги познаете

Мария Качулева
 

СТАРАЙТЕ СЕ ДА ЗАПЕЧАТАТЕ ВАШИТЕ ДОБРИ ИДЕИ ВЪРХУ СЪРЦАТА

НА НАРОДА И ЗДРАВО СЕ ДРЪЖТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИДЕЯ

 

    Това пожелава на ямболци Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакс-Кобург Готски, когато пристига за първи път на 23 януари 1887 година  в нашия град. Неговото посещение е свързано с една комична случка и след още три години с един скандал ,широко известни и разказвани и до днес на любопитните.

      Княз Фердинанд І, майка му княгиня Климентина и Министър председателят Стефан Стамболов са посрещнати възторжено от ямболци и градските първенци начело с кмета още при първото му посещение в нашия град. След като го развеждат  и му показват градските забележителности и „Ормана“, гостите са настанени за през нощта в  дома на Марин Рашев. Домакините нямали достатъчно подходящи завивки за високите гости и вземат назаем от съпругата на покойния Галид бей един атлазен юрган. Князът обаче го харесва много и преди да си тръгне го получил като подарък. Семейство Рашеви се опитали  да прикрият факта, но вдовицата на Галид бей узнала какво се е случило. Ядосана заради постъпката, опаковала и втория юрган от комплекта, качила се на един файтон и след два дни пристигнала в столицата. Получила ауденция при княз Фердинанд и му поднесла втория юрган с думите „Ваше Величество, нося Ви и еша на юргана. Ако знаех, че ще Ви хареса толкова много сама бих Ви  поднесла и двата като скромен дар от мое име.“

       Фердинанд І, разбира се, бил ядосан, но приел подаръка и потулили скандала, за разлика от втория, който избухнал през 1890 година. Тогава, очарован от  местността  „Ормана“, започнал много често да идва на лов докато един ден поискал от ямболските градски първенци да му бъде подарена за ловна зона. Но Градският съвет отказал. А Фердинанд І се разсърдил много и се заклел никога повече да не стъпва в нашия град. Спазва заканата до абдикацията си през 1918 г.

        И в двата случая кмет на Община Ямбол бил Васил Влахов.

        Роден е на 1 януари 1852 година в Ямбол. Той е български общественик и учител, първият кмет на Общината избиран три мандата от съгражданите си. Получава завидно за времето си образование. Ненавършил още  20 години заминава като учител в  село Зорница (тогава Топузларе),но след година се връща в Ямбол и е назначен във Взаимното училище при черквата  „Св.Георги“, чийто ученик е бил. След 1885 година училището прераства от взаимно в класно и е разделено на две – за момчета и за момичета. Тогава  вероятно в него е преподавала и професионалната учителка Недялка Шилева, съпругата на колоритния борец за Съединението на Източна Румелия и Княжество България Продан Тишков, известен още като Чардафон Велики.

          Васил Влахов е учител в Ямболското взаимно училище за момчета по-малко от една учебна година. През  есента на 1878 г. е избран за кмет на Каргона, но продължава да пее  в хора на „Св. Георги“. По това време Втори отдел на града е със статут на отделно селище. Жителите му имат кмет, не и Градски съвет. Веднага след Освобождението ковчежник-касиерът турчин на Земеделската каса избягал от града с парите в нея, а Градският съвет на Ямбол назначил на негово място първият българин. И това бил Васил Влахов, кметът на Каргона.

       Между Освобождението и Съединението ямболци откриват във Влахов човек с будна обществена съвест и активен борец срещу антибългарските решения на Берлинския конгрес. Един от известните епизоди в тази борба се разиграва през м.февруари 1879 г., когато в Ямбол пристига германецът Адолф Шмидт – директор на финансите на Източна Румелия. Васил Влахов трябвало да бъде освободен от длъжността, а чужденецът да стане управител на окръжното ковчежничество в Ямбол и да събира данък в полза на Османската империя. След Руско-турската война от 1878/79 година тя дължала огромни суми контрибуции и репарации на западните държави и Русия.

       Тогава Влахов застава начело на трихиляден протест на ямболци, които ясно се противопоставили срещу задачата, с която бил натоварен Шмидт, а и като цяло изразили своето несъгласие с решенията от Берлинския конгрес. Между 1881 и 1884 г. Васил Влахов е избран за член на Ямболския околийски смесен съвет, който включвал двама духовника и седем миряни.

  

През 1885 г. Влахов е един от най-активните дейци в Ямболския съединистки комитет. След Съединението и края на Сръбско-българската война, от 1 януари 1886 г. оглавява 3-членната общинска комисия и става първият кмет на града след обединяването на България. Само няколко месеца по-късно, през м.май същата година, е избран за депутат в IV Обикновено народно събрание като част от групата на Либералната партия  и участва в неговата работа между 2 юни и 6 септември 1886 г. Внезапно избухналата битка между  русофили и русофоби го поставя в първите редици на спора известен като „Българската криза“.

        В средата на 80-те години на XIX век присъединяването на Източна Румелия  към Княжество България изостря силно международните отношения.Борбата между Великите сили за влияние над обединилата се българска държава и района на  Проливите, свързващи Средиземно и Черно море достига до неподозирани законодателни, политически и административни конфликти.Народното събрание се тресе от разправиите между русофили и русофоби,които заемат крайни позиции по въпроса за ориентацията на външната ни политика и личността на княз Александър І Батенберг. Определена роля вече играят и оформилите се икономически интереси. Българската търговско-промишлена буржоазия укрепва връзките си с държавите от Централна и Западна Европа,а те засилват своята политическа инвазия.Но Русия, чиито интереси са предимно политически, няма как да им се противопостави. Икономическата доминация крие големи възможности за сериозно политическо влияние. Без съмнение, по време на „Българската криза“ остро се преплитат интересите на няколко велики сили,а Русия губи едно стратегическо сражение. 

           Избирането на Васил Влахов за народен представител в  ІV Обикновено народно събрание го повлича в конфликта между русофили и русофоби, скандалната разправия и  първата многобхватна  и  особено тежка за страната ни криза след Освобождението. Но тя няма да остане единствена в историята ни. Любопитното е, че всяка следваща криза, независимо в коя сфера, започва с противоборства между русофили и русофоби. А българофилите някъде изчезват. След утихването й всички заедно се прегръщат и продължават напред в очакване на следващата, която ще ги противопостави едни на други отново.

         След абдикацията на княз Александър I Батенберг на 26 август 1886 г. се налага свикването на  Велико народно събрание за избор на нов български княз. Васил Влахов е избран от ямболци за депутат и в Третото Велико народно събрание, чиято дейност продължава от 19 октомври 1886 до 3 август 1887 г. След избора на Фердинанд І Сакс Кобург Готски, Третото ВНС се саморазпуска. Влахов се връща от София и на 21 декември 1887 година за втори път  става кмет на Ямбол.

           Вторият мандат на Васил Влахов като кмет на Ямбол е белязан от промени в законодателната практика на   държавата след Съединението и второто преброяване на населението през 1887 г. Към 31.12.с.г. по данни на НСИ жителите на страната тогава са 3 154 376 , а в Ямбол живеят 11474 от тях. Сто години по-късно при преброяването през 1985 г. населението е  достигнало 8 948 649,а Ямбол има 89 993 жители. В политическата битка надмощие взимат крайните либерали  към които принадлежи и Васил Влахов.

     След Съединението на Княжество България и Източна Румелия се появяват първите планове  за изграждането на железопътна линия между Ямбол и Бургас. Строежът й започва по време на втория кметски мандат на Васил Влахов. В строителството ѝ участват подразделения на Пионерния полк. По повод откриването й през 1890 г. е изсечен първият Медал за трудово отличие в България и Възпоменателен голям златен медал с образа на Фердинанд І. Диаметърът на медала е 89,6 мм, а теглото му 382,8 гр., еквивалент е на 110 дуката. В построяването на линията Васил Влахов  вижда ново икономическо преимущество за Ямбол и защитава упорито мнението си, дори и когато вече не е кмет. Годините след това доказват, че е бил прав в надеждата си. Дори и стратезите на НАТО признаха през 2023 година стратегическите преимущества на нашия град като най-подходящата локация за своята  многонационална бойна група.

Свързването чрез жп линия на Ямбол с пристанището на Бургас улеснява значително  местните търговци, които преди това пренасят своите стоки посредством цели кервани от каруци. През 1897 г. линията Ямбол-Бургас вече се обслужва от 7 локомотива, 20 пътнически и 224 товарни вагони. Именно по това време в Ямбол се появява сливенското българо-турско акционерно дружество „Р.В.Миркович и С-ие“,което открива Тютюнева фабрика и голям склад за съхранение на продукцията. Собствениците му оценят локацията и директната връзка с пристанище Бургас, каквато Сливен няма. Тяхното решение не представлява изолирана инициатива, а има своята историческа и стопанска логика. В условията на утвърждаващата се суверенна българска държавност, фабриката започва работа при съществуваща национална правно-нормативна база за развитие на тютюневата промишленост и е част от един продължителен процес на изграждане на първите производствени звена в тази стопанска сфера. Според архивни документи Тютюневата фабрика  в Ямбол е открита на 1 януари 1888 г. в присъствието на градския елит и кметът Васил Влахов произнася реч с пожелание капиталът на дружеството ежегодно да се увеличава, което се оказва факт още на следващата година според представените финансови отчети. Тютюневата фабрика става най-дълго съществуващото турско-българско акционерно дружество в България.

      Периодът 1885 – 1890 г., в който Васил Влахов е кмет на Ямбол и депутат е наситен с множество знакови строежи и законодателни инициативи. Построена е в София сградата на Народното събрание. Тодор Икономов (1835-1892),български политик и общественик, мотивира предложението си в условията на конституционна монархия то да стане двукамерно и подобно на другите западноевропейски държави, но среща изключително острата реакция на либералите. Споровете се разгорещяват до такава степен, че правителствата падат едно след друго и процесът спира едва когато след предсрочните парламентарни избори за V-ото ОНС  либерали и консерватори достигат до общи разумни решения. В този период са приети Правила за строеж на здания в България, Закон за публичните търгове, Закон за благоустрояване на населените места, Закон за адвокатите.

        В Ямбол Васил Влахов, който отново е избран за кмет, се изправя в защита на обществения интерес по време на спора с турски бейове за „Ормана“ и успява да го задържи като публична общинска собственост. Наистина около 1888 г. битката изглежда предрешена не в полза на Общината най-вече заради немарливостта на няколко общински съветници. Разбирайки, че Община Ямбол ще загуби съдебния спор заради безхаберното им поведение, в последния ден от срока за обжалване, подава касационна тъжба без да има гласувано решение от Градския съвет. Безспорно Васил Влахов поема значителен риск с това си действие и би могъл да попадне в затвора за злоупотреба със служебно положение, но ,за щастие, не се стига до там. Делото е спечелено във Върховния Касационен съд и „Ормана“ остава за ямболци. Година по-късно Васил Влахов отново в спор за уникалната лонгозна местност населявана от елени, фазани и пъдпъдъци се изправя срещу Фердинанд І и категорично му отказва от името на ямболци да му  подари  „Ормана“ за ловна резиденция. И отново решението му е взето без санкция на общинските съветници.

        Ямболци очевидно високо оценят битките водени от Васил Влахов в обществен интерес и през есента на 1893 година го избират за трети път кмет .Същата година той е инициаторът да бъдат дадени български наименования на около 70 улици в града. Месец по-рано е починал първият български княз Александър I Батенберг и една от централните улици е наречена на неговото име. Няколко години по-късно е преименована в „Цар Освободител“. В края на ХХ век е прекръстена отново, този път на „Александър Стамболийски“. Появява се улица „Кралевска“ (днешна ул. „Кабиле“), „Крайречният булевард“ бил наречен незнайно защо  „Цариградски булевард“, докато сега познатият ни площад „Освобождение“ получава името „Кобург“, в чест на княз Фердинанд І.

         След края на третия кметски мандат, Васил Влахов изоставя политиката с мисълта, че ще бъде по-полезен като  адвокат. Тъй като няма необходимото образование с определение на Ямболския окръжен съд №108/23.VIII 1914 г. му се дава правото на „повереник – помощник-адвокат в пределите на Царство България“, полага клетва и  в края на второто десетилетие на XX век вече е наложил се адвокат-практик. Продължава да бъде активен защитник на всяка  важна за ямболци обществена кауза и човек с будна обществена съвест.

          На практика той  се старае да запечата всички добри идеи върху сърцата на ямболци и здраво се бори да задържи българските интереси в центъра на вниманието на обществеността, така както в един февруарски ден през 1887 г. му пожелава  княз Фердинад І при първото си посещение в Ямбол.

            Умира в родния си Ямбол на 19 юли 1928 г. в нищета, но запазва уважението на всички свои съграждани и най-вече жителите на квартал Каргона. Наричат го с уважение „Каргонският Господ“ и помнят добрите му дела в полза на обществения интерес на града.