Мария Качулева
Така е озаглавена Програмата на ЦК на БРП(к), приета от V-ия Конгрес на партията през м. декември 1948 год. на основание на която са изпратени в лагери офицери и членове на забранените опозиционни партии,адвокати са лишавани от права,изселени са индустриалци и конфискувани производствените им мощности по Закона за национализацията от 1947 г., ускорено е „прочистването на граничните райони от неблагонадежни елементи“ и на партийните организации от „чужди и кариеистични елементи“. За първи път се прави частичен опит за подменяне имената на етническите турци с български преди да започне изселването им към Североизточна България. В опит да бъде присвоена без основание недвижимата собственост на чужди религиозни общества в страната, техните духовни ръководители масово са обвинени в шпионаж в полза на Великобритания и САЩ,осъдени на затвор или изгонени от България. Този терор започва сутринта на 4 ноември 1948 г.,когато масово се извършват първите арести на евангелските пастори и завършва в Ямбол през м. юли 1952 г. с обвиненията на католическите свещеници по известния съдебен процес Д`Ампера.
По време на V-ия конгрес на БРП (к) партията се обявява категорично за „диктатура на пролетариата“ по личното нареждане на Сталин. И до днес много хора обвиняват Карл Маркс за това,но всъщност понятието е измислено много пред неговото раждане от Луи Огюст Бланки (1805-1881),френски социалист и революционер. На него принадлежи и лозунгът „Без Бог,без Господар“ ,който вдъхновява ямболските анархисти в сблъсъците им с властта през „бурните двадесет“ от миналия век.
От началото на 1949 год. България поема твърд курс за сближаване със Съветския Съюз.В Москва българската делегация активно участва в създаването на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на 8 и 9 януари.В санаториум край съветската столица умира Георги Димитров на 2 юли 1949 г.Обръщението господине/госпожо е заменено с другарю/другарко по примера на Съветския Съюз.
На 15 май с.г. се провеждат поредните избори за народни съвети и съдебни заседатели. Кандидатите на ОФ печелят с мнозинство от 92 % от всички правоимащи гласоподаватели. През същата година за Председател на ГК на вече преименуваната в БКП е избран Панайот Панайотов Драгнев (1914-1987).
Той е роден на 16 септември 1914 г. в нашия град. След седми клас родителите му го изпращат в занаятчийско училище в Русе,където е обучаван за дърводелец. Завръща се през 1933 г. и започва работа в занаятчийска работилница в кв.Каргона. Става член на местната партийна организация и бързо получава доверието на съпартийците си,които го определят като скромен,трудолюбив,кротък и услужлив, последователен в действията си и убеден комунист.Докато е Председател на ГК на БКП в Ямбол успява да увеличи значително броя на първичните партийни организации (ППО) и това,разбира се не остава незабелязано. Няколко години по-късно е назначен за директор на Машинно-тракторна станция (МТС) – Ямбол.Впоследствие и на вече обединеното с МТС Държавно-земеделско стопанство (ДЗС) в града.
Днес длъжността директор на МТС или на ДЗС ни изглеждат незначителни,но не е било така в ония дни,когато цената на техниката за обработване в селското стопанство е била скъпа и недостатъчна. Директорите на ДЗС и МТС, началниците на политотдели в МТС и зам.-директорите по политическата част в ДЗС са включени в номенклатурата на ЦК на БКП. Задачата на новата структура е да „обезпечи бдително партийно око и контрол“ върху тези структури в земеделието и обслужваните от тях ТКЗС-та. По предложение на Тодор Живков на 17 април 1951 г. Политбюро дори създава Политическо управление към Министерство на земеделието, политотдел във всяка Машинно-тракторна станция (МТС) и заместник-директор по политическата част към по-големите Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Началникът на Политуправлението е с ранг на помощник министър и е подчинен на Министъра,но се назначава от ЦК на БКП. Политотделите се състоят от 5 души, като един от тях е задължително щатен служител на Държавна сигурност (ДС). Също са назначавани от ЦК на БКП,но се отчитат за работата си пред Околийския Комитет на БКП в съответния окръг.В своите спомени за онова време Панайот Драгнев пише:
Трудно време беше, но героично, имаше и грешки.Бях назначен след обстойно проучване. Първите години след Втората световна война бяха трудни. Купонна система. Разрухата от войната навсякъде.Накъдето и да се обърнеш-все проблеми.Но партията си даваше сметка колко е важно земеделието и трябваше да го ръководят само надежни партийни кадри.Да не се допускат диверсии в него означаваше да изхраним хората безпроблемно,да отменим купонната система и въобще да бъдем добре нахранени и облечени. Когато ме изпратиха в Ямболското МТС през 1951 г. не бях сигурен дали ще се справя.Техниката за която отговарях беше стара,събирана отвсякъде и ремонтирана с каквото е имало под ръка на механизаторите.Страната ни трябваше да се справи със строителството,със селското стопанство,с пътищата и административните сгради.Младежите първи се отзоваха на призива на Партията за участие в изграждането на новата България. В Ямболското МТС имаше 2 младежки бригади от по 20-25 човека,които непрекъснато се състезаваха помежду си и оказваха сериозно влияние в работата.Там изкарах 12 год. и със съжаление,че напускам тези чудесни хора се върнах на партийна работа в ГК на БКП.
Междувременно страната започва бавно,но видимо да се възстановява от разрушенията след Втората световна война.Протестите срещу насилствената колективизация в селското стопанство продължават и предизвикват масови вълнения и засилена политическа емиграция към Сърбия и Гърция. На 10 февруари 2 (28) ОНС приема изменения в Наказателния закон,които определят като „измяна на родината“ напускането на страната без разрешение от властите. А „изменниците на родината“ да се наказват със смърт. На 15 год. затвор,депортация в лагери или принудително въдворяване на местоживеене били подлагани роднините на забегналите от страната.Тези законови норми отпадат през 1953 г. след намесата на ООН,но правото свободно да се върнат в Родината бегълците получават едва през 1993 г.
През 1953 г. в България се провеждат поредните избори за народно събрание,на които кандидатите на ОФ печелят всички места с 99 % от гласовете.На 25 феврури започва работа VІ-ия конгрес на БСП.Тодор Живков е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и Министър-председател.Неговото еднолично ръководство на партия и държава продължава 36 години и му дава възможност да взема важни политически и държавни решения за страната и населението в нея.
През м.март 1955 г. ЦК на КПСС взема решение да бъдат изградени 4 ракетни площадки в България,една от които е край Ямбол.По препоръка на Никита Сергеевич Хрущов (1894-1971) Съветското правителство на 30 април с.г. взема решение „за оказване помощ на България в използването на атомната енергия“. А на 14 май във Варшава една от осемте страни подписали Договора за приятелство,сътрудничество и взаимопомощ в резултат на който е създаден военно-политическия съюз Варшавски договор е и нашата страна.След посещението си в България през м.юни с.г. Н.С.Хрушчов с писмо задължава Президиума на ЦК на КПСС да изработи стратегия „за оказване помощ на България,за да бъде завършена изцяло колективизацията“. В писмото се казва още,че „България трябва да стане образцовият колхоз на социалистическия лагер“,„пример за другите страни с народна демокрация“ и разочарование за „реакционните кръгове на Запада,които разчитат, че широките селски маси в страните с народна демокрация няма да отидат в колхозите“. За тези дни Панайот Драгнев пише следното:
Тогава то бяха дни на подем.Работехме с усърдие и имахме резултати. Зад гърба ни беше огромната мощ на Съветския съюз.След смъртта на Сталин през 1953 г. култът към негвата личност беше отречен и напълно забравен. Много по-лесно ни беше да работим. Вече не се говореше за „диктатура на пролетариата“,а за „народна демокрация“ и това беше най-хубавото време за страната ни,а и за Ямбол,да развият своя потенциал. Започна невиждано до тогава строителство за което народната власт осигуряваше много средства.
И продължава по-нататък:
През 1956 г. ЦК на БКП предприе преброяване на населението.Тогава в Пиринска Македония властта преброи всички за македонците,но и много там настояваха и си останаха българи.След година на непрекъснати протести,че те са си българи,а насила са били отделени от народа си,партията си отчете грешката и си върна върна старото положение.И всичко се успокои.На следващата година трябваше да проведем избори за народно събрание и ЦК на БКП ни възложи да организираме населението да гласува в полза на кандидатите на ОФ.Справихме се. Накрая се разбра,че в страната са гласували 99,95 %.И получихме поздравление от ЦК на БКП за постигнатите резултати (в Ямбол-бел.авт.).
На 5 април 1959 г. Панайот Драгнев е назначен за Председател на ГНС Ямбол и мандатът му продължава до 20 октомври 1969 г. По време на неговото управление се извършва мащабно строителство в нашия град.Построени и открити са нов хладилник в КК Ягода,водоем край лесопарк „Боровец“,хлебозавод,завод за мебели,предприятие за кариерни материали,Междуградската автогара (старата).Надстроени са училищата „Кирил и Методий“, “Паисий Хилендарски“, „Георги Дражев“.Открити са СПТУ по текстил,СПТУ по индустриална химия,нова сграда на у-ще „Страшимир Кринчев“.Построени са детски градини,спортна зала „Диана“,жилищни сгради.За това как е било финансирано строителството в Ямбол по негово време пише следното:
Като станах Председател на ГНС Ямбол, на Държавната планова комисия (ДПК) беше Станко Тодоров. Имаше една такава комисия,която после стана Министерство. От нейното разрешение зависеше какво ще се строи.Със Станко Тодоров много се разбирахме. Той си беше добър човек и добър комунист,правеше всичко възможно да има пари,за да изглежда добре държавата ни и успяваше.Построихме в Ямбол два големи завода – Авторемонтния „Георги Калчев -Ламята“,в който работеха 700 човека и завод „Димитър Димов“,в който работеха 3000 човека.В КК „Ягода“ работниците станаха 2500.
Стопанският химически комбинат „Димитър Димов“ е открит на 2 ноември 1968 г.от Тодор Живков след три години строеж на неговите пет подразделения и става най-голямото социалистическо предприятие в България.Той променя облика на икономиката в града и окръга.Основната му продукция – полиестерните влакна с търговска марка „Ямболен“, стават известни в цяла Европа. Мария Чакърова от Ямбол създава първия плат от изкуствено влакно и той заема водещо място в текстилната търговия години наред.Носи сериозни приходи на град Ямбол докато един ден,т.нар. „масова приватизация“ по време на Кабинета Иван Костов, не превърна и разпродаде в страните от Третия свят като скраб неговите съоръжения и обзавеждане.
През 1959 год.,когато Панайот Драгнев поема поста на Председател на ГНС населението на Ямбол вече е нарастнало от 30 576 на 42 333 жители,а до края на мандата му достига 75 766.Самият Панайот Драгнев смята,че „това бързо нарастване на населението на Ямбол не се дължеше само на нарастване броят на работниците и специалистите,които се установиха в Ямбол заради новите заводи,които бяха построени. До голяма степен преместените семейства на военослужащи,които попълваха Трета армия в Сливен и Ямбол ,също допринесоха за разширяването на града. Трябваше да бъдат осигурени със жилища семействата им. И започнахме по една програма подкрепена от ДПК да изграждаме два нови квартала в подножието на „червен баир“. Тогава се наложи да определим и още площ за циганите,които се бяха заселили наоколо.Предприехме акция за тяхната адресна регистрация,която вървеше много трудно.“
По време на десетгодишния мандат на Панайот Драгнев като Председател на ГНС, 73-ото Правителството на България и първото с Министър Председател Тодор Живков (1911-1998), на 1 януари 1962 г. предприема третата парична обмяна в съотношение 10:1. На поредния Пленум през м.март 1963 г. настъпва обрат в партийната линия по македонския въпрос. Тодор Живков заявява, че „населението в Пиринска Македония е част от българската нация и е било насилено от БКП през 1946 да се обяви за македонско“. И отново паспортите на населението там са променени.В тях, в графата „народност“, отново е записано „българи“.
През м. декември с.г. ЦК на БКП обсъжда в пълна тайна предложението на Тодор Живков за влизането на България в състава на СССР.Членовете на Пленума се изказват възторжено и му възлагат да напише писмо до Н.С.Хрушчов за „желанието ни“ да станем поредната,16-та република в Съветския Съюз.Чуват се и слаби гласове в защита на суверенитета на държавата ни,но Тодор Живков нарежда „решението да остане в тайна, докато присъединяването бъде добре подготвено, защото великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна“. За щастие,лично Н.С.Хрушчов категорично се противопоставя на искането и България си остава суверенна държава до 2007 г. когато е присъединена към друг Съюз – Европейския.И отново без референдум и срещу условия,които имат тежки последици за нас,както и в първия случай.
Месец март 1963 г. донася нова изненада за етническите турци в Гоцеделчевско. Започва втората вълна за насилственото им преименуване. Оказва се силен натиск върху членовете на БКП сред мюсюлманите. Историята на с. Рибново,където на 30 март цялото население излиза и оказва организирана съпротива,комисията по преименоването е бита и изгонена, придружаващите я войници и милиционери наистина стрелят във въздуха,но без особен ефект,обикаля Европа.Техният пример е последван и в други населени места. ЦК на БКП решава да спре насилственото преименуване и да върне отнетите паспорти, след което обвинява в самоинициатива местното партийно ръководство.Редът в района е възстановен след месец на постоянни блокади,протести,принудително спиране на електрическия ток,водата и хранителните продукти необходими за жителите.Тодор Живков призовава на поредния пленум през м. май с.г. да „ се осъждат грубите извращения и грешки при смяната на имената на българомохамеданите в Благоевградски окръг“. Но въпреки това мюсюлманите масово хвърлят партийните си билети за членство в БКП.
Ямбол и ямболско не са засегнати от репресии по време на насилственото преименуване.Въпреки че има протести,главно на младежки групи,те са слаби и преминават при засилено присъствие на милиция.Но за сметка на това за медиаторска работа сред населението в Разград и Търговище са командировани голяма част от юристите и учителите от Ямбол,проверени членове на БКП. В бойна готовност е поставена Трета армия и части от нея изпратени да охраняват прохода при с. Тича,където сблъсъците с мюсюлманското население продължават.Засилват се мерките за сигурност на юг,към границата ни с Турция. Същевременно МВР и ОК на БКП вземат най-строги мерки срещу „реакционните и вражеските елементи в окръга“ и успешно изпълняват задачата „да се издирят организаторите и участниците в протестите,а най-активните да бъдат съдени и изселени“.
С Постановление по Решението на Политбюро от 18 октомври 1966 за „Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи“ се създава „зловещото“ Шесто управление на МВР. Целта е да се централизира „борбата срещу различните нелегални и полулегални организации и групи, националистическата и сепаратистката дейност, терора, измяната на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни центрове и организации“.
През 1967 г. в България се въвежда петдневната работна седмица,а на 3 януари следващата година започва периодът на политическа либерализация в Чехословакия, наречен „Пражка пролет“.Пленумът на ЦК на БКП обсъжда проблема с вълненията в Чехословакия и решава: „Ако Чехословакия не успее да се справи с контрареволюцията, то ние сме длъжни да се намесим и да я спрем.“ Но ентусиазмът им леко спада няколко дни по-късно, когато са информирани всички комунистическите лидери, включително и Тодор Живков, че САЩ осъществяват разгънат план за тайни операции срещу страните от соцлагера.Тогава такива планове все още не са наричани „цветни революции“.А докато 22-ри и 12-ти Мотострелкови полк (МСП) от Елхово се готвят да попълнят състава на ударните сили,които Съветският Съюз събира,за да ликвидира „Пражката пролет“,то София приветства на 28 юли младежта и студентите дошли на ІХ Световен фестивал.
Едва дочакали фестивалът да свърши,на 12 ноември с.г. ЦК на БКП приема Решение „За някои прояви на идеологическия фронт“.Целта е интелигенцията да бъде сплашена и да се пресекат настроения и действия подобни на чехословашките в България. Конкретни обвинения са отправени срещу Радой Ралин и Борис Димовски за книгата им „Люти чушки“ и на Блага Димитрова за нейната „Лавина“. Два месеца по-късно ЦК на БКП по препоръка на VІ отдел на ДС приема Решение № 84 за за неутрализиране на заплахата от „културно-национална автономия“ на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри,музикални и танцови състави, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е силно ограничавано и постепенно ликвидирано.Според БКП „българите мохамедани попадат под влиянието на ислямския фундаментализъм и се турчеят и затова са нужни мерки за пълно избистряне на съзнанието им“. За първи път с официален документ е наредена третата по ред смяната на имената „при пълна доброволност и убеденост“. На среща в Москва между партийните лидери на 75 партии от Европа и Азия Тодор Живков за първи път публично заявява: „България искаше да стане 16-а република на Съветския съюз, но някои хора извън нашата страна смятат, че сега международната обстановка е неподходяща да се обсъжда този въпрос.“
На 20 октомври 1969 г. Панайот Драгнев е освободен от поста Председател на ГНС – Ямбол и назначен за Председател на ГС за изкуство и култура. Пенсионира се през 1974 г.,но продължава да развива активна обществена дейност в града.Умира тихо в съня си на 23 юли 1987 г.
Преди повече от 25 века великият Конфуции завещал на потомците си една своя велика мисъл.„Проклятие е да живееш в интересни времена“ Панайот Драгнев живее точно в такива „интересни времена“,когато се говори за съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата,Народен съд,народна демокрация,репресивен апарат,експроприация, горяни, лагери, трудововъзпитателни общежития,изселване,“Възродителен процес“, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране и той е част от тях,но запазва образа си първо на човек и чак след това на партиен функционер.
You must be logged in to post a comment.