Ямболски истории: По делата им ще ги познаете – Мара Атанасова

Мария Качулева

ФЕМИНИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ

    Феминизмът (от лат. femina „жена“) е едно изключително интересно исторически и много устойчиво многонационално движение,което в края на ХVІІІ век тръгва от Франция,за да обхване целия свят. Първоначално то се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конституиране социалната идентичност на личността или да дава основание за различни социални,политически и икономически права. Едва по време на аболиционизма в края на ХІХ век в САЩ се превръща в организирано политическо движение за избирателни права на жените.

     През 1919 г. в Цюрих е основана Международната женска лига, а в Лондон Международната организация на университетските жени. В Германия Клара Цеткин и Роза Люксембург водят своята неравна битка, за да бъде признато женското комунистическо обединение. Българското женско движение се включва в Международната женска лига за мир и свобода и в същата година БРСДП (т.с.) приема името БКП (т.с.), а Конференцията на жените-комунистки започва издаването на вестниците „Работничка“ и „Равенство“ (1919-1923), който всъщност копира едноименното издание редактирано от Клара Цеткин в Германия.

ХV-ия конгрес на Българския женски съюз (БЖС) през 1921 г. постига основната цел на българското феминистко движение – жените получават граждански и политически права. Нараства прогресивно броят на женските дружества.През 1941 г. техният брой вече е 170.В тях членуват 14 хил. български жени.

       В Ямбол Анка Александрова открива първото частно женско занаятчийско училище по шев и кройка, включва се в хора при черквата „Св.Георги“ – една изключително пазена мъжка територия – и сваля женското седло от коня си, за да „язди по мъжки“ през града още през 1872 г. Но трябва да минат още две десетилетия, за да се осмелят жените и в нашата страна  да се борят за правата си, да избират и да бъдат избирани в политическите или обществените органи на страната.

Първите плахи опити в тази посока са направени през 1893 г. във Варна, където е издаван вестник „Женски свят“ с притурка във вид на списание. Именно той обръща специално внимание на читателките си, че Конституцията на страната третира еднакво жените и мъжете. Едва след края на Първата световна война феминистите в България заемат по-категорична позиция, но надеждите им за равни права са попарени от Министър председателя  тогава Александър Стамболийски. През 1921 г. именно той еднолично решава на циганите да бъдат дадени избирателни права „поради техните заслуги по време на войните“. И  до днес на никого не е ясно какви точно са те. Две години по-късно в една изпълнена с ирония и високомерие реч заявява, че ще „помисли за правата на жените“ едва тогава, когато се „включат в трудовата повинност“.

        Дългогодишната кампания на в. „Женски свят“ в защита правата на жените  дава своите първи резултати едва през 1937 г. в период, когато партиите са извън закона, ХХІІІ ОНС е разпуснато, а изборите са по-скоро формалност. Историческият момент е белязан с Наредба-закон за избиране на членове на общинските съвети от 18 януари с.г. Според клаузите в нея избирателни права получават всички български поданници навършили 21 години и независимо от техния пол.  

         На 22 май 1938 г. в сградата на Народното събрание в София влизат 160-те депутати от ХХІV по ред,но то е разпуснато  на 27 април 1939 г. поради   „неразбирателство относно външната политика на България в навечерието на Втората световна война“. И в следващите десет месеца в Царство България единствено  комунистическата партия и  Конференцията на жените-комунистки поддържат активна борбата за равните права на жените. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато Отечественият фронт начело с Кимон Георгиев съставя правителство, за първи път в нашата държава жените влизат реално във властта и обществения живот на страната.

         Назначена е първата жена кмет в България. Мара Атанасова Джукелова управлява нашия град  от 5 юли 1945 г. до 7 март 1948 г. В една изключително трудна политически обстановка тя успява да се справи блестящо с проблемите в града.

         Мара Атанасова, с което име остава в историята, е родена на 2 август 1901 г. в Ямбол. Завършва средното си образование в родния си град и следва химия в София. Става член на БРСДП (т.с.) след като в столицата попада във вихъра на феминисткото движение. Завършва висшето си образование и 17 години учителства в Елхово, Харманли и Ямбол.

 

През 1941 г. е арестувана заради подривна политическа дейност по време на известната „Соболева акция“ от 1940 г.,наречена така по името на съветския дипломат Аркадий Соболев. Тя е една от първите 81 затворнички в женския концентрационен лагера „Св.Никола“ край Асеновград, където по това време е и Цола Драгойчева. Женският концлагер е организиран на военен принцип – във взводове и отделения. Задържаните са принуждавани да работят по 18 часа дневно в горското стопанство и при изграждането на пътищата. Мара Атанасова прекарва там от м. юни 1941 г. до есента на 1943 г. Прибира се в Ямбол, но тъй като не може да си намери работа се мести при роднини в с. Недялско. Активно участва в организирането на съпротивителното движение в този район. Връща се в Ямбол на 8 септември с част от партизаните и се включва в  организацията по посрещането на съветската Червена армия. По настояване на Панайот Бамбалдоков, председател на ОК на ОФ тогава, е включена в неговия състав, като й поверяват отдел „Културно- просветна работа“ в ОС на БКП в Ямбол, първообраза на отделите „ПА“ (пропаганда и агитация) в бившите градски и окръжни комитети на БКП. 

           Включването на Мара Атанасова в местните ръководни органи на БКП на такава отговорна и сравнително висока ръководна позиция е доказателство, че тя се е ползвала с изключително партийно доверие и нейните лични организационни качества са били високо оценявани. И съвсем не е изненада назначението й за кмет на 5 юли 1945 г.          

          По време на мандата й е изработен и утвърден нов градоустройствен план  на Ямбол и специално за терена на ІV конен полк, където израства напълно нов жилищен квартал. Предвидени са средства за регулационните планове, продължава павирането на улиците в града, подръжката на шосейната мрежа не само на Ямбол, предвидени са места за зелени площи и се появяват първите градски градинки с пейки. Ямболската общинска болница става първостепенна и са открити нови пет отделения в нея: инфекциозно, кожно-венерическо, хирургическо, очно-ушно и гинекологично с добавяне на нови сгради, които характеризират и до днес нейния павилионнен тип на устройство. Година по-късно и вече с името „Св.Пантелеймон“, болницата става държавна.

        Безспорно Мара Атанасова е била един активен кмет с отлични организационни качества, но не трябва да забравяме, че зад нейните успехи стои новият обществен ред в страната. 62-ото и 63-ото Правителство на България, които по това време управляват, са доминирани от политическите дейци на Отечествения фронт, където обединени в действията си комунисти и земеделци задушават всеки опит да бъде променен зададения курс на политическо превъзходство над десните и радикални  формации.

         ХХVІ ОНС поставя началото на законодателство от нов тип  в страната и подмяна на Търновската Конституция. Новата, наричана по-късно Димитровска, приета от VІ-ото ВНС, узаконява с чл.1 пълната симбиозия на БКП с държавата и така прави политическата комунистическа идеология доминантна. За осеммесечното си съществуване ХХVІ народно събрание  приема 215 закона, 414 изменения на вече съществуващи закони и нов Изборен кодекс. С него се дават за първи път избирателни права на неомъжените жени, военните и милиционерите. И за първи път се въвежда пропорционалната избирателна система. Минималната възраст на кандидатите за народни представители е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на лица неудобни за правителството. Разрешението се дава след обстойна проверка на техните политически изяви в Царска България и връзките им с Държавна безопастност. „Нищо ново под слънцето“ както биха казали римляните. След 45 години отново има комисии, те отново проучват политическото миналото на кандидатите за депутати , но този път търсят връзки с Държавна сигурност.

         През 1945 г. България излиза с поражение от Втората световна война, с орязани територии, натоварена с нови външни финансови заеми и дължи многомилионни репарации на победителките в нея. Нейните граници за пореден път се пресичат от хиляди бежанци, които търсят спасение от злодеянията в Сърбия, Гърция и Румъния. Изнемогващата от войните България поема грижата за многохилядната гръцката политическа емиграция и издръжката на акцията „югославските деца“, като заделя огромни финансови ресурси, така както е постъпила няколко години преди това  с издръжката на прогонените от Турция арменци, а в разгара на Втората световна война с евреите, за да ги запази живи. И е принудена да подпише на 10 февруари 1947 г. в Париж Договор за мир, възстановителните задължения по който възлизат на 70 милиона долара разпределени между Югославия и Гърция. Никой от участващите в  Конференцията не отваря дума за финансовото изражение на братската българска солидарност към югославските деца и политическите емигранти на Гърция издържани от България за повече от година. 

През 1946 година обаче, между 29 юли и 11 декември, българският народ с тревога очаква от Париж известието за поредната национална катастрофа. Днес решенията на Парижката конференция наречена кой знае защо „мирна“ са непознати за българите, макар да живеем в утвърдените от нея и непроменени до сега граници, а откъснатите територии населени от хилядолетия с българи са ябълката на раздора с балканските ни съседи. Отново  към България напират мигранти, този път икономически, а не политически, които незнайно до кога ще издържаме.Аналогията с ония отминали години е осезателна, а принципите за „братска солидарност“ отдавна овехтели, но отново използвани еднопосочно срещу България и българите.

       Мара Атанасова е кмет в период на значителни политически промени в България. Изборите за VІ ВНС, които се провеждат на 27 октомври 1946 г. са насрочени със специален закон. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6 %. Основаната задача е юридическото утвърждаване на авторитарен комунистически режим. По време на заседанията окончателно е ликвидирана опозицията в България и 90 от всичките 99 нейни народни представители са арестувани и съдени по различни обвинения. През лятото на 1947 г. е екзекутиран и лидерът на опозицията Никола Петков. VІ ВНС започва да работи като обикновено и под диктата на неговия председател Васил Коларов (1877-1950) се заема най-напред с преформатиране на администрацията в България. Подменена е напълно терминологията,за да не напомня с нищо за миналото. Институцията „кмет“ е обявена за остаряла и несъвместима с промените, които са направени с приемането на т.нар. „Димитровска“ Конституция. Наименованието кметство се заменя с Общинска управа, съветниците  в Градския съвет  с Изпълком, а Кметът става Председател жена. В резултат на това на 8 март 1948 г. Мара Атанасова става и първият Председател на временната общинска управа в Ямбол. Този пост заема до 14 май 1949 г. А в ония години това направо си революционно мислене и решение на ЦК на БКП.

VІ-ото ВНС отива в историята на 21 октомври с.г. А ХХVІІ-ото по ред ОНС, но Първо според новата Конституция, е избрано след девет месеца, на 17 януари 1950 г.

           По това време Мара Атанасова е изтеглена на работа в София, където остава до смъртта си на 20 март 1987 г.   

           От дистанцията на времето оценката, дадена от ямболци за нейната работа е висока. Въпреки репресиите, процесите в Народния съд, които засягат 100 ямболци, свиването на разходите за благоустрояването на града, увеличаваща се безработица и сътресенията при преструкторирането на  градската икономика, административното управление и политическите  нагласи, Мара Атанасова успява да се справи  и да запази Ямбол и неговите жители от тежки проблеми.

           Заради впечатляващите резултати, които Мара Атанасова показва по време на управлението на нашия град, ЦК на БКП след V-ия Конгрес през м. декември 1948 г. поема курс към включване на повече жени в ръководните органи на партията и административната власт в страната.