Мария Качулева
„БУРНИТЕ ДВАДЕСЕТ“ НА ЯМБОЛСКАТА ОБЩИНА
Между втория и третия мандат на Стоян Митев (1889-1945) като кмет, общинските съветници избират строителния инженер Апостол Петров (1888-1972). Надяват се той да направи необходимото случайно откритата минерална вода да превърне града ни в балнеолечебен курорт. Ямболци и до днес разказват онази история, в която сливенци разпространили една рекламна листовка и възторжено заявявали пред света, че „на 28 км от Сливен е открит нов многообещаващ лечебен минерален извор“. За съжаление, минералният извор нямал необходимия дебит, за да си струва инвестицията, водата се оказала алкална със слаба радиоктивност,а подпочвените води,които го захранвали фантомни. Ту се появявали, ту изчезвали. Така рухнал ентусиазмът на градските ни съветници, а кметът Апостол Петров се захванал с благооструяването на града, което се оказало най-ползотворното му решение през целия му мандат.
Апостол Петров е роден на 19 юли 1888 г. в град Ямбол. По-точно, във Втори отдел на града – Каргона, в семейство на богати занаятчии. Баща му Тоню Петров се занимавал по наследство от баща си с износ на зърно и кожи, имал е сарашка работилница, в която работели двама майстори и няколко чирака. Съпругата му Мика, също от Ямбол, но не си спомням от кой каргонски род е, била обучавана в колежа на мис Момфър в Пловдив и оттам се сприятелила с прабаба ми Мария Груева-Качулева. Свързвала ги и общата им принадлежност към Евангелската петдесятна Църква. Тяхната дружба, продължила повече от 50 г., се превърнала в семейна, а в големи приятели до смъртта на дядо ми през 1956 г. Апостол и Благовест, първородните синове на двете семейства. Апостол Петров продължи да поддържа близка връзка с баща ми и чичо ми още 16 години, до смъртта си през 1972 г. Беше погребан в Ямбол, но нямам никакъв спомен къде точно се намират неговите тленните останки и дали изобщо са преместени в новите гробища на Ямбол.
Спомням си много добре и до сега неговата слаба елегантна фигура,винаги облечен стилно,с маниери на съвършенния джентълмен, който всеки път повдига елегантно своето бомбе и с лек поклон поздравява приятели и познати. И да си призная откровенно, благодарение на него и на съпругата му в детските си години съм изяла толкова много килограми швейцарски шоколод, че от тогава не искам дори да се сещам за него.
В семейството на Тоню и Мика Петрови е имало и дъщеря, която починала много малка от менингит. Апостол останал единственото им дете. След като успешно завършил училище при черквата „Св.Георги“, бил изпратен седемнадесетгодишен да учи строително инженерство в Швейцария.В Лозана се запознал със съпругата си Моника-Мария-Агата. Не си спомням фамилията й по баща. А може би и никога не съм я чувала?
В налото на 1911 г. се завръщат заедно и едва тогава родителите му разбират, че си имат снаха. Само дето тя не ги разбира какво й говорят,защото не знае български. И никога не прави никакъв опит да го научи. Предпочитала да идва у дома, за да си говори на немски с дядо ми, винаги облечена в скъпи тоалети, задължително с шапка и ръкавици в тон с дрехите. Почина през 60-те години на миналия век в Лозана при едно гостуване на нейните сестри и там е погребана. Със съпруга си не оставят преки наследници.
В годината, когато довежда в България съпругата си, Апостол Петров е назначен за строителен инженер в Ямболската община. Мобилизиран е на фронта същата година и изпратен в инженерно отделение,а съпругата му се прибира в Лозана. Остават разделени 8 години. Събират се отново в България след края на Първата световна война. Апостол Петров се връща на работа в общината до 1924 г., когато за кратко е командирован в Пловдивското окръжно инженерство. После се мести в София и става директор на Държавното средно техническо училище.
По това време светът, България и Ямбол се завъртат в една вихрушка, която по-късно ще стане известна в историята като „лудите двадесет“ или „бурните двадесет“. Това е времето на „сухия режим“ в САЩ и Канада, на Октомврийската революция в Русия, битката на България с „Ньойския диктат“, времето, когато се появяват „говорещият филм“, Коко Шанел, чарлстонът и джазът, самотен Чарлз Линдберг прелита Атлантика без прекъсване, а Филипо Томазо Маринети обявява кредото на модернизма: „Нова красота беше добавена към великолепието на света. Времето и пространството умряха вчера. Ние вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечната, вездесъща скорост.” Периодът между края на Първата световна война и преврата извършен от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помоща на армията на 19 май 1934 г., за България е времето,когато страната изживява своите „бурни двадесет“, а ямболската бохема пише „Манифест на дружеството за борба против поетите“ и градът освен „Мека на анархизма“ се превръща и в „родно място“ на българския модернизъм.
Картини с изображения на абстрактни форми,с двуизмерни конструкции и различни, пречупващите се перспективи, причудливи скулптурни творби, музикални композиции в които като че ли няма хармония, а само звуци и шумове безразборно нахвърляни в една партитура, литература, наречена „поток на съзнанието“, архитектура на странни напълно изчистени от елементи кубичните сгради и призивите на философите дадаисти за „анархия в изкуството“ е приносът на ямболци за света.
Министър-председателят Кимон Георгиев (1882-1969) по това време взема еднолично едно почти революционно решение. Разчиства в кратки срокове необразованите и безличните кметове,като назначава на тяхно място уважавани хора с висше образование. На 1 юни 1934 г. лично подписва заповедта на Апостол Петров за кмет на Ямбол, който заема този пост до 10 септември 1937 г.
Професионалната му подготовка става причина да се съсредоточи основно върху благоустрояването на града. Преустройва старата турска баня в модерна градска минерална баня,вика специалисти, за да направят пълен анализ на водата и откровенно уведомява ямболци за нейния нестабилен фантомен характер, продължава разширението на читалищната сграда, заема се с належащата корекция за част от коритото на река Тунджа и променя руслото й, за да не наводнява ниските части на града, открива първото детско игрище и кът с катерушки в парка,изгражда напълно нов пазар за добитък, модерна кланница с хладилник и официализира законово известната „Табахна на Джукелови“. Продължава залесяването на парк „Боровец“ и ограничава движението на циганските табуни, като ги заселва в специално определена част от града, проектира първите улици засипани с чакъл там и превръща в квартал мястото. Завършва напълно канализацията в Централна градска част, поставя табелки с наименованията на улиците и изработва по европейски маниер номерацията на сградите.
Апостол Петров създава условия да бъде разработена кариерата в с. Гранитово и подпомага създаването на предприятие там за производство на стандартизирани гранитни павета. Улиците в нашия град за първи път са павирани именно с произведените там гранитни павета докато е кмет. Само за година предприятието става известно в цялата страна и масово започва да доставя павета на строителните предприемачи. Така например през 1941 г. от кариерата в с. Гранитово са доставени специално изработени по поръчка на кмета на град Перник гранитни плочи за настилка с размери 25/50 см и бордюри за облицовка на градския площад,раковините на двата фонтана и стълбите към старата сграда на общината. През 1993 г.плочките и бордюрите са свалени,занесени по предназначение в нечии имоти и заменени с плочки от пясъчник.
След преизбирането на Стоян Митев за кмет през м. септември 1937 г., той прави всичко възможно, за да задържи Апостол Петров в строителния отдел на общината , но не получава неговото съгласие, защото междувременно е приел назначението си за управител на държавната вече кариера за добив на гранит в с. Гранитово. От самото начало на работата си там Апостол Петров прави всичко възможно да разшири значително асортимента на предприятието и неговите технически възможности, подписва и първите договори за износ. Пътува ежедневно до работното си място в продължение на осем години. През м. юли 1945 г. Кимон Георгиев, отново Министър-председател този път в правителството на ОФ, за втори път се намесва в живота му. Предлага му да го назначи като окръжен инженер в Бургас. Апостол Петров дълго отлага решението и се съгласява с това назначение едва през 1949 г. Правителството му възлага изработката на нов градоустройствен план с оглед превръщането на Бургас в голям курортен град от европейски тип.
По враме работата му в Бургас е разширено товарното пристанище и се извършват някои подобрения по градската железопътна и морската пътническа гара. Строят се много жилищни и обществени сгради. По негово настояване започва павирането на бургаските улици в централната част на града и тези,които водят към централния плаж. В Морската градина са оформени изцяло алеите и са засадени много нови дървета и цветя, определено е място за голям летен театър в нея. И нови осем години работи далеч от семейството си в крайморския град.
През 1955 г. все пак се завръща в Ямбол заради новината, че отдел „Благоустройство“ в общината формира студентска бригада за подновяване или наново изграждане на няколко строителни обекта: тротоарите около Пионерните казарми и по посока на у-ще „Проф.Нойков“, тласкателен водопровод от няколко помпени станции в подножиета на парк „Боровец“, който да осигури водоснабдяването на най-североизточната част на града, сглобяем железен мост по пътя за с. Роза, на чието място впоследствие беше построен нов и летен басейн „Княгиня Надежда“ на който се провежда първото в България състезание по плуване за деца и младежи. Назначен е временно да контролира качеството на строителните дейности на общината. Работилите с него единодушно твърдят, че се е държал много учтиво, разговарял сърдечно с всички и било ясно, че е човек с много опит и отлична подготовка за професията.
Според архивни документи напуска отдел „Благоустройство“ по собствано желание през 1961 г. ,но в тях не са посочени причините. Предполагам, че е свързано със смъртта на съпругата му, за погребението на която в Лозана не му е разрешено да отиде.
След като се пенсионира, вложил толкова труд, идеи, знания и опит в строителните успехи на Ямбол и Бургас, Апостол Петров преживя последните десет години от живота си във финансово неблагополучие. Народната власт му отпусна малка пенсия, но налага запор, а впоследствие конфискува, средствата по банковата му сметка с мотива, че освен него достъп има съпругата му, която не е български гражданин, и независимо, че е починала. Въпреки тази явна несправедливост,никога не съм го чувала да се оплаква. Предпочиташе да говори за построеното от него.
С право би могло да се твърди,че инж.Апостол Петров е първият кмет, талантлив,добре подготвен професионално специалист,който се ръководи в работата си от европейски стандарти в урбанизацията и не просто е учил в Лозана, а се е научил да черпи опит и вдъхновение от постигнатото в Европа,за да го прилага успешно в България.
Ямболци не запазват спомена за инж.Апостол Петров нито с паметник,нито дават името му на улица,забравили набързо добрите му дела за нашия град.
You must be logged in to post a comment.