В първата събота на Великия пост българинът отбелязва един от най-обичаните народни празници – Тодоровден, известен още като Конски Великден. Това е ден, в който традицията, вярата и връзката между човека и природата оживяват по особен начин, запазен през вековете.
Празникът е посветен на свети Теодор Тирон – воин светец, символ на смелостта и защитата. Народните вярвания разказват, че именно на този ден светецът облича девет кожуха, яхва своя бял кон и отива при Бога, за да измоли настъпването на пролетта. Затова Тодоровден се приема като граница между зимата и събуждащия се нов живот.
Най-характерният обичай са конните надбягвания – кушиите. Още от ранно утро стопаните украсяват конете си с пискюли, мъниста и шарени кърпи, а селските мегдани се изпълват с хора, музика и празнично настроение. Победата в кушията не е просто състезание, а чест и признание за труда и грижата на стопанина през цялата година.
В Ямболско Тодоровден винаги е заемал особено място в местната традиция. Регионът пази силна връзка с коневъдството и земеделския бит, а празникът събира поколения – от най-възрастните пазители на обичаите до децата, които за първи път усещат магията на народния празник.
По традиция на този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Тодор, Теодор, Тодорка, Теодора, Божидар и производните им. Домовете се изпълват с гости, а трапезата е постна, но богата на символика – пита, варено жито и бобени ястия, които носят пожелание за здраве и плодородие.
Днес, в забързаното ежедневие, Тодоровден ни напомня за нещо просто, но важно – че традицията не е само спомен от миналото, а жива връзка между хората. Това е празник на силата, уважението и общността – ценности, които и днес събират българите около корените им.
Тодоровден остава ден, в който ехото на копитата, смехът на хората и надеждата за добра година се сливат в един общ ритъм – ритъмът на българския дух.
You must be logged in to post a comment.