Сто години от рождението на Стефана Дончева-Алексиева

Таня Иванова, уредник в отдел Нова и най-нова история, Регионален исторически музей – Ямбол

На 23 ноември 2021 г. се навършват сто години от рождението на Стефана Дончева-Алексиева. Вероятно за някои читатели това име е непознато. За други, имали удоволствието да я познават, тя е изключителна личност. И няма как да е обратното, тъй като тя създава с дългогодишен труд и усилие най-богатата по рода си „Музейна сбирка по историята на медицината в Ямболския край”.

Родена е в град Ямбол, в заможно и интелигентно семейство. Майка ѝ Веселина Хаджигеоргачева е учител. Баща ѝ Дончо Димитров Хаджигеоргачев освен, че участва във войните от началото на ХХ в., се занимава с финанси, заема длъжностите чиновник, счетоводител, ревизор, контрольор и бирник в Ямболската градска община. От дете Стефана е отгледана в любов към знанието, както са възпитани и останалите три деца на семейство Хаджигеоргачеви.

Първоначално Стефана Дончева-Алексиева учи в Ямболската девическа гимназия. След завършването си там, през 1940 г., е приета в Юридическия факултет на Софийския университет. В студентските си години Стефана започва връзка с бъдещия си съпруг Кирил Алексиев. Двамата се венчават през 1947 г. в Ямбол. Раждат им се двама сина – Петър и Здравко.

Наред със своите майчински, съпружески и домакински задължения Стефана Алексиева започва познанството си с медицинското дело, когато е назначена на работа като медицински статистик в Окръжна болница в Ямбол. Там работи дълги години, след което постъпва в Профсъюза на здравните работници в града ни.

След повече от двадесет години стаж, през 1976 г. Стефана се пенсионира. В тази година губи и съпруга си Кирил. Това обаче не ѝ пречи да се отдаде на своята страст – медицината. Вече създала основата, тя продължава да организира музейната сбирка, открита на 27 ноември 1980 г. в новоучредения тогава Дом на културата на здравните работници.

През следващите години се посвещава напълно на музея на медицината, който постоянно расте и се обогатява. Той представлява огромен интерес за мнозина и бива посещаван, както от обикновени граждани, така и от медици и експерти в областта.

Д-р Веселин Сотиров, близък сътрудник на Стефана Алексиева, пише в спомените си за нея:

„В музея работи до последно. От сутрин до вечер, без заплащане, повече от двадесет и пет години се труди. Тогава Варна имаше Медицински музей с пет платени служители, а г-жа Алексиева сама направи повече. Хилядите експонати са само от дарения. Всичко обработваше, описваше и изследваше старателно. Направиха се витрини, където от древността до наши дни, тематично се поставиха ценни експонати. Чудил съм се, откъде тази жена намираше толкова сили да работи и твори. Като се прибираше вечер, вземаше работа и за вкъщи. Като пенсионер даде цялата си енергия за музея. Той беше нейният живот. През годините г-жа Алексиева публикуваше статии за здравеопазването, дейността на Червения кръст, научни трудове на здравни работници от нашия регион, трудове за епидемични болести, сборник „Сто години Окръжна болница – Ямбол”, „Облеклото на здравния работник през вековете” и мн. др. В последните години издаде годишници с бележити дати за личности в ямболското здравеопазване.

През годините се правеха тематични изложби. Оценена приживе и уважавана, тя остана скромна. Зареждаше хората с позитивизъм. Бе усмихнат и слънчев човек, с чувство за хумор. От нея можеше да се научиш на трудолюбие, култура, скромност. Тя е пример как човек да осъществи мечтите си, в най-естественото и добро за него място – родния град, и с делата си да бъде гордост и за поколенията. Щастлив съм, че имах шанс, да бъда неин сътрудник, с моя малък принос в голямото ѝ дело. Нека е пример за съгражданите ни, особено младите, да са всеотдайни в дейността си.”

Весела, позитивна, контактна и работлива личност – така описват леля Фанче, както я наричат близките ѝ, всички, докоснали се по някакъв начин до нея. Човек, отдал се безрезервно на делото да съхрани и популяризира миналото на медицината. С любов и всеотдайност, тя оставя своята следа в историята на града ни.