Станчо Ставрев е кандидатът за кмет на Община Тунджа от Местната коалиция „България на регионите“. Той е народен представител в 45-ото НС, над 13 години е зам.-кмет на Тунджа. Завършил е „Балканистика“, специализирал е „Етнология, архивистика и музейно дело“. Работил е като учител по история, директор на учебни заведения. На 47 години, семеен, баща на две деца. Сред каузите, които отстоява са: силната децентрализация в местното самоуправление; равният достъп до социални услуги, образование, заетост; съвременна и модерна инфраструктура; подмяна и изграждане на нова ВиК мрежа в малките населени места; решаване на проблемите с обществения ред и отпадъците; благоустрояване на селата. За активната му работа в местната власт Националното сдружение на общините го удостоява с наградата „Общинар -реформатор“, а Синдикатът на българските учители с приза „Заместник-кмет, най-добър социален партньор’.
-Какъв е първият Ви детски спомен?
-Детството ми мина в Хаджидимитрово, в местната детска градина, в читалището, в големия двор и на близката могила в покрайнините на селото. Първият ми детски спомен е свързан с баба ми Кръстина и дядо Васил, които и до днес са идеалът ми за сплотено, задружно и сговорно семейство. Помня как сутрин дядо ми впрягаше кобилата, баба ми ме приготвяше за детската градина и заедно се качвахме на каруцата, те на работа, аз при другите деца. А вечер задължително купувахме тулумбички от местния магазин при леля Митка. Имах прекрасно детство и смятам, че то е определящо за обичта ми към селата на Община „Тунджа“.
-Учил сте ветеринарна медицина в средното образоване. Защо?
-По волята на родителите ми и заради силната ми връзка със селото, с животните. В осми клас учих в природо-математическата гимназия в Ямбол, след което кандидатствах и ме приеха във ветеринарния техникум в Стара Загора. Тази ранна самостоятелност също се отрази благотворно върху развитието ми. Там, във ветеринарния техникум, окончателно си дадох сметка, че житейския път и развитието ми ще са тясно и непосредствено свързани с родното село и със селата на Община „Тунджа“.
-А защо после История?
-Винаги съм обичал историята, особено тази, свързана с родния край. След казармата кандидатствах в университетите в Пловдив и Велико Търново. Приеха ме Право и Балканистика, но избрах Търново и Балканистиката, заради историята. Там, в миналото, има много мъдрост и истини, които ако добре познаваме, ще спестим много грешки в настоящето. Днес ние сме длъжници на времето, в което живеем, защото сякаш не сме разбрали съвсем поуките от миналото. Там, назад в годините, е съхранена мъдростта, която ни е нужна сега, заедно със заветите на предците ни.
-Имали сте предложение да бъдете преподавател в университета, а сте се върнали тук. Защо?
-Заради силната ми връзка с родния край. Там, в Търново срещнах съпругата си. В студентските си години с нея се грижихме за малка прасковена градина в родното ми село Хаджидимитрово. Имахме прекрасни лета, в които тя също заобича тази благословена земя и хората на „Тунджа“. Когато завърших образованието си и дойде време да създадем семейство, решихме да се завърнем тук, въпреки предложението за аспирантура и академична работа във Велико Търново, което получих при подготовката и защитата на дипломната ми работа по Етнология. Тя също е посветена на родния край и на местните традиции от нашите села.
-За 13 години като зам. кмет на общината какво разбрахте за хората от селата?
-За 13-те години като заместник – кмет на „Тунджа“ и за целия ми професионален и житейски път, свързан с Общината, си дадох сметка, че хората тук са специални. Различни. С отношение към земята и традициите. Това са практически 44 уникални и самобитни свята, всеки със своя собствена динамика, със свой дневен ред. С различни радости, тревоги и вълнения. Погледнете носиите и традициите на две съседни села, та дори те се отличават и правят хората там специални. Всеки, който се е докоснал до душевността на тунджанеца, я носи завинаги в сърцето си. Ето и сега, в хода на предизборната кампания, ще остане завинаги в съзнанието ми споменът за топлите ръце на жена от Челник, която ми подаде китка есенни минзухари, шепа пръст от двора на местната църква и плодове от градината, от труда си, с пожелание за успех и за общ път.
–Как гледа семейството Ви на кандидатурата ви за кмет?
-Семейството и децата ми са много свързани с общината и хората. Съпругата ми Антоанета работи като социален работник в една от услугите в село Веселиново. Синът ми Диан спечели и реализира преди няколко години проект за театър в читалището на родното ми село, заедно с жените от клуба на пенсионера и певческата група и децата от местната детска градина. Премиерата на представлението „Седянка – приказка за едно село“ вероятно е един от най – ярките ми и вълнуващи житейски спомени. Дъщеря ми Алина, няколко години след това, спечели същия конкурс за проекти „Млад благотворител“ и реализира своята инициатива „Мисия Ромбана“ за съхраняването и популяризирането на една уникална местната традиция на жените от село Генерал Инзово. Семейството ми ме подкрепя и насърчава, защото знае колко много съм привързан към тази земя и хората й.
–Коя фигура от българската история усещате най – лично?
-Васил Левски. Считам тази личност за национална светиня, която всеки българин трябва да носи в сърцето си. Подвигът, саможертвата, житейският път на този свят човек, отдал цялата си енергия на Отечеството са примерът, с който трябва да възпитаваме родолюбието у децата си. Безсмъртните му слова „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“ са житейското верую, което стои в съзнанието ми. Гордея се много и с тунджанските корени на Джон Атанасов – символът на прогреса и развитието на нашето време.
За Станчо Ставрев, кандидат за кмет на община „Тунджа“ с номер 68 в бюлетината
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
You must be logged in to post a comment.