Боян Мошелов е име легедна в българският волейбол.Той е най-близо до безспорните образци за всичко най-добро в играта край мрежата. Боян е от първото ни звездно поколение в този спорт, което постави престижно високото начало за бъдещото авторитетно място на мъжкия ни волейбол в света.
Роден на 3 септември 1928 г. в Ямбол. Неговата първа среща с волейболната топка е още през ученическите години на прогимназията в родния град. По-сериозното му увление към играта идва в Средното военно-морско училище във Варна, където той учи по време на ІІ световна война. Волейбол играе и след това в Ямбол, а от 1948 г. е студент във ВУФ /после ВИФ, а сега НСА/. Там преподавателят и треньор на националния отбор Валентин Анков веднага открива големия талант и Боян е включен в представителния тим за първия световен шампионат в Прага следващата година. От студентските си години и до края на състезателната си кариера той остана верен на светло-синята фланелка на „Академик”. Логично продължение на неговата отдаденост на волейбола стана треньорската му работа с мъжкия отбор на „Академик”, достигнал до шампионската титла на страната- 1966 г.
Последва поканата за работа в Гърция, където е помощник на Димитър Захариев за националния отбор на страната от 1972 до 1975 г. и тренира националите от Северна Гърция в Солун. Боян Мошелов получава изключително висока оценка за големия успех с военния отбор на Гърция, който през 1973г. става шампион на СИЗМ- военната спортна организация на западните страни.
Боян Мошелов има от всичко по най- много. А общият сбор „от всичко това по най-много” съвсем логично му извоюва неофициалното определение „универсалният“. Защото никой не може да се доближи колкото него до най-добрия във всеки един от елементите на играта. Той е обявен за българския Шварцкопф – капитанът на тогавашната сила Чехословакия, доказаният универсалист № 1 в света.
Заедно с Б. Гюдеров и Т. Симов, Боян е от славното ни поколение в този спорт, сложило здравото начало на мъжкия ни волейбол. Това начало е сложено с бронзовите медали за третото място на дебютния световен шампионат в Прага-1949 г., след съставите на СССР и Чехословакия. Коста Шопов-капитан, Драго Стоянов, Георги Коматов, Митко Димитров, Коста Баджаков, Гьоко Хаджипетров, Панайот Пондалов, Борис Владимиров и Стойчо Кърджиев са останалите национали, с треньор Валентин Анков.
Непосредствено до медалистите, СССР, Чехословакия и Унгария, на четвърто място са Боян Мошелов и другите ни национали на европейското първенство в София-1950 г. Съвсем скоро, малко преди следващия европейски шампионат в Париж-1951 г., Боян е между жертвите на първата политическа чистка в българския спорт. За неблагонадеждност към „народната” власт в тогавашната ни тоталитарна държава той е изключен от националния отбор, заедно с Борис Гюдеров, Панайот Пондалов, Тодор Симов, Митко Димитров, Георги Коматов, Борис Владимиров, Гьоко Хаджипетров и помощник-треньора Методи Стоилов. Дни преди заминаването за Париж, ръководството на отбора провежда контролен мач между изключените и новия състав на националите. На кортовото игрище на ДИО /където сега е градинката пред столичния х-л „Рила”/ неблагонадеждните побеждават с 3:2. Изключително силните прояви за победителите на Боби Гюдеров и Панайот Пондалов-Румбата стават причина те да бъдат помилвани и възстановени в националния тим. А той, под ръководството на треньора Димитър Еленков, направи фурор във френската столица. Нашите стават европейски вицешампиони, със сребърни медали за второто място, след шампиона СССР, пред Франция, Румъния, Югославия и др.
Бронзови медали от световното първенство в Прага-1949 г. достойно са защитени на световния шампионат в Москва-1952 г. Това правят Боян Мошелов и съотборниците му Борис Гюдеров-капитан, Коста Шопов, Драго Стоянов, Димитър Захариев, Тодор Симов, Панайот Пондалов, Деньо Денев, Людмил Гюдеров, Коста Баджаков и Борис Владимиров, с треньор Георги Кръстев. Те отново заемат третото място, след СССР и Чехословакия, пред Румъния, Унгария, Франция и др.
Последва паметният 18 април-1954 г., когато на националния стадион „Васил Левски” българите постигат първата победа в света срещу непобедената до тогава в 100 мача Сборная на СССР. Макар и в приятелска среща, този успех на най-добрите ни волейболисти получава широк международен отзвук. С отличната си игра голям дял за него има Боян Мошелов, заедно с другите от основната ни шестица. Това са Борис Гюдеров-капитан, Панайот Пондалов, Димитър Захариев, Тодор Симов и Сергей Гаврилов, както и Людмил Гюдеров, Никола Лечев, Генчо Генчев, Генчо Петков.
Този успех е добра прелюдия към още по-големия успех за родния волейбол през тази година. Извоювана е първата световна титла. На Универсиадата в Будапеща-1954 г., сборният ни студентски състав, с повечето от националите ни спечели титлата световен шампион. Капитан на отбора е Боян Мошелов, а треньор Георги Кръстев.
Неговият последен медал от голямо първенство е бронзовото отличие за третото място от европейското първенство в Букурещ-1955 г., след Чехословакия и Румъния, пред СССР, Полша, Югославия и др. Там Боян е със съотборниците си Борис Гюдеров-капитан, Панайот Пондалов, Тодор Симов, Никола Лечев, Никола Тасков, Никола Чалъшканов, Деньо Денев, Людмил Гюдеров, Тодор Вутов, Янко Оташлийски и Генчо Генчев, с треньор Георги Кръстев.
Още две почетни класирания има националният ни отбор с Боян Мошелов, когато е на пето място в Париж на световния шампионат-1956 г. и на четвърто място в Прага на европейското първенство-1958 г. Той е участник с голям дял и за олимпийското признание на волейбола. Това става по време на 53-ата сесия на МОК в София-1957 г. Тогава нашите, под ръководството на треньора Димитър Еленков и помощника му Коста Шопов печелят силния международен турнир на стадион „Васил Левски”, с който волейболът става олимпийски спорт.
„Боян бе изключително борбен играч, всеотдаен боец на терена и имаше невероятно здрави нерви. Това го правеше особено ценен в най-тежките моменти от играта.”, казват за него съотборниците му.
Рубриката се реализира със съдействието на община Ямбол
You must be logged in to post a comment.