Светът е любопитна територия за мен

Мария Качулева

СВЕТЪТ Е ЛЮБОПИТНА ТЕРИТОРИЯ ЗА МЕН

         Това откровено признание в края на един приятен разговор за приложното изкуство направи пред мен Радостина Колева, авторката на експонираната в арт галерия „Кирил Кръстев“ Ямбол  интересна изложба, посветена на 120 годишнината от рождението на патрона на галерията и наречена „Блик“.

        Защо е наречена „Блик“ ще се запитате? Отговорът на въпроса ще откриете лесно, ако разгледате изложбата. Ще попаднете в прекрасния свят на декоративния текстил, където ритъмът, симетрията, асиметрията и контрастът създават усещане за хармония и чистота.

         „Радостина Колева е  е творец, който се включва активно в художествения живот на нашия град. Нейният творчески заряд търси постоянно посока материал, техника, чрез които да се реализира.“ С тези думи изкуствоведката Стойка Цингова характеризира „експлозията от багри, които грабват вниманието и приканват зрителя да разгледа творбите и разчете тяхната „история“.

 

          Любопитният зрител, който пристъпи прага на арт галерия „Кирил Кръстев“, ще се изуми от ясните следи на един  интересен творчески процес на проектиране и изработка , който точно характеризира дългогодишния опит  и професионална реализация на Радостина Колева. Нейните изразни средства не са необичайни за така обичания от нея декоративен текстил. Формата е изградена вещо, преобладаващо обемно, цветовете са естествени, но и някак необичайно ярки и красиви, линията е необуздана, начупена, извита, рядко права, но изгражда едно съвършено цяло с вплетените мотиви в резултат на двете тъкачни техники които изначално прилага в творбите си – чипровската и котленската. А за тъкачеството, появило се на света преди 20 000 години, и което е  нейната академическа подготовка от училището в Котел, а впоследствие в НБУ и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, авторката може да разказва с часове. Тази искрена обич към българската традиция в тъкачеството, която не е възможно да не бъде забелязана, всъщност ми даде обяснението защо тя се е заела с обучението на деца по приложно изкуство в създадената от нея школа в с.Кабиле.

          Разбира се не можех да пропусна да попитам Радостина Колева как Детската школа по тъкачество и експозицията „Иван Колев“ в с. Кабиле, където тя е главен уредник, оцеляват в тези трудни за изкуството години.Tя не скри, че усилията, които влага се големи и е важна подкрепата, която получава от ръководството на Община „Тунджа-Ямбол“. Но си струва да го прави заради децата, които с ентусиазъм разработват своите произведения и  надеждата техниките за реализация да не бъдат забравени. Не си даваме сметка, че сме заобиколени от произведения на приложното изкуство от керамика, текстил, бижута, стенописи, мозайки, плакати, дърворезби, ковано желязо и те са  част от ежедневието  ни. За да ги имаме, някой трябва да ги е създал, да е вложил в тях фантазия и умения, да ги е направил естетически издържани. И в това е смисълът на  изкуството, което трябва да ценим и да пазим. Точно това послание е осезаемо в експонатите от изложбата „Блик“ на Радостина Колева.

 

За българските художници образците на приложното изкуство са част от нашия бит и художествено наследство, обект на вдъхновение и творчески полет на фантазията им. Майсторството в изработката на предмети, тъкани, архитектурни елементи, интарзия, кожарство, металообработка, е развито до забележителни образци в съвременните произведения  на приложното изкуство, които можем да открием в интериорните и екстериорните пространства около нас. Те  ги превръщат в уникални и запомнящи се. Такива са и творбите на Радостина Колева, за които си струва да отделим време и да ги разгледаме в Арт галерия „Кирил Кръстев“ в Ямбол. 

       Беше ми приятно да науча ,че тя има и не малък стаж като дизайнер в много популярното в миналото предприятие за трикотаж ЦНСМ „Яница“-Елхово. Женската, по-добрата половина на човечеството в 70-те години на миналия век, когато западните модни стилисти все още бяха само имена за повечето от нас, с удоволствие се обличаха в дизайнерските дрехи произведени там. Няма да изброявам в колко точно реализирани колекции е вложила идеите си Радостина Колева, но съм сигурна, че всяка жена в България и стотици в Европа, решени да изглеждат винаги елегантни, са носили поне по една дреха създадена от нея.

        Художествените творби от текстилни материали са оставили трайна следа в историята на човечеството и във всяка една епоха през която то преминава. В модата и организацията на жилищното пространство и до днес българката използва често шевиците, фигури  от килимарството, изработка на аксесоари от кожа и стилизирани съвременни образци на националните ни костюми в собствения си гардероб, оценявайки правилно тяхната непреходност.

          Тази традиция се съхранява и актуализира в работата на художника и приложник Радостина Колева, член на групата на художниците в Ямбол.