РИМ- Ямбол представя: Лазарски игри и обичаи

Динка Ангелова, Фонд „Етнография“, Регионален исторически музей – Ямбол

---

Пролетните празници са свързани с пробуждането на природата и надеждата за плодородие, късмет и благополучие. Сред тях най-големият християнски празник е Възкресение Христово (Великден). Седмица преди това, в събота и неделя, българите празнуват Лазаровден и Цветница.

Празниците се свързват с лазаруването – пролетен момински обичай, разпространен върху цялата етническа територия на българите.

Лазарските игри и обичаи, възприемани като пролетна моминска забава, с редица свои елементи – възрастов състав (моми за женене), булченско облекло, названия на водачките – „кръстница“, „кума“  и др., подсещат за техния по-дълбок смисъл и значение. Те са главно  любовно – женитбени и имат древен произход.

Обичаят лазаруване е познат във всички селища на Ямболския регион. Отличава се с голямо разнообразие: наименование; избор и названия на водачката; време и място на изпълнение.

В зависимост от името, в Ямболско се обособяват няколко групи:

Лазар – Момичетата, участващи в обичая, се наричат лазарки. Избират си кума (кръстница). Лазаруват най-вече на Връбница (Цветница), в неделя. Обичаят е характерен за голяма част от селата, разположени на югозапад от Ямбол (Скалица, Овчи кладенец, Ботево, Роза и др.) Тук се включва и един интересен начин на лазаруване, изпълняван в някои странджански села (Голямо Шарково, Малко Шарково, Мамарчево, Голямо Крушево) до към 1912 – 1913 г. – обредно приготвяне на фигура на Св. Лазар. Обичаят се изпълнява в събота, на Лазаровден.

Буенек – Участничките в обичая се наричат буенечки или лазарки, а водачката им – бояница. Характерен е за селата от Стралджанско и Елховско. Лазаруват в събота и неделя.

Ромбана – С това име е известно лазаруването само в с. Генерал Инзово. Момичетата се наричат ромбанджийки, а водачката им – нуна. Лазаруват в събота и неделя.

В лазарския обичай участват момичета в предженитбена възраст – от 14 – 15 до към 17 – 18 години. Участие вземат и 7 – 8 годишните, но те играят отделно. В някои села малките лазарки играят на Сиромах Лазар (две седмици преди Великден).

Предварителната подготовка за участие в обичая се изразява в разучаване на танца и лазарските песни и започва непосредствено след Заговезни. Набавя се и обредно облекло. В Ямболско лазарките са облечени с невестенски носии, взети назаем от наскоро омъжили се жени (Ген. Инзово, Маломир и др.) или с нови празнични премени (Бояново и др.) Важен момент в предварителната подготовка е избирането на водачка. Обикновено това е най-личната мома, която умее да води Лазара. Тя трябва да е уважавана и почитана от всички, да има определени физически качества  –  да е висока и хубава, да ѝ „прилича“ да води момите. Трябва и да е имотна, защото след приключване на лазаруването, традицията повелява да покани лазарките в дома си и да ги гощава. В някои ямболски села се избира и кръстник (Джинот, Бояново, Зимница, Стралджа и др.).

В лазарските групи участват неограничен брой момичета, от няколко до групи, в които се включват до 100 момичета (Стралджа). Ограничение в бройката има единствено в с. Ген. Инзово, където групата се състои от 7 момичета.

Излизането на лазарките става от дома на водачката в определения ден, традиционен за селището. Обикалят от къща на къща, като играят лазарско несключено хоро и пеят песни, благослов за живот и здраве, берекет и сполука, любов и женитба. В някои селища на региона (Елхово, Бояново, Попово, Лесово и др.) лазаруването преминава по различен начин. Лазарките не обикалят по къщите, а изпълняват обичая на мегдана, където се събира цялото село. Играят и пеят с часове, до залез слънце. Характерна особеност на това лазаруване е изпълнението на песни за починали моми и момци. Този вид песни не присъстват в традиционния лазарски репертоар и се изпълняват само в определени села.

Лазаруване в Ямбол

(АЕИМ – София, № 95. Описанието е направено през 1946 г. Информацията е събирана в кв. Каргона, където по това време обичаят е сравнително запазен.)

Седмицата до Връбница се нарича „богат (голям) Лазар“, преди нея е „сиромах (малък) Лазар“, „циганският Лазар“.

Момиченцата, от четири – пет до десетгодишни, ходят на „малък Лазар“ в събота (две седмици преди Великден). Момите от единадесет до осемнадесет (в миналото) или четиринадесет – петнадесет годишни (напоследък) – на „голям Лазар“, в събота (една седмица преди Великден). На Връбница ходят на реката и пускат венчета, но в последните години се изоставя.

Момите-лазарки се обличат в „селска форма“, селски престилки от околността. Ходят на “чети“ (от по седем – осем моми), всяка от които обикаля определени махали.

Танецът се нарича „боенек“, лазарката, която го води – водачка, която го завършва – куйрукчийка. Нареждат се „по бой“ (височина). Когато ще пеят някому, водачката слага на дясното му рамо кърпичка, след песента му целува ръка и прибира кърпичката, в която ѝ връзват пари. Каквато и да е песента, „боенекът се кротко играй, ни са тропа“.

МАЛЪК ЛАЗАР

В събота сутринта момиченцата се събират в някоя къща. Най-малката лазарка от махалата правят „булка“ – „бял тел му слагат на главата, приз лицето червено було, алтъни му връзват, китки“ – и тръгват „по комшиите“. С тях има момченце, което носи кошничка в ръка. Като влязат нейде, „булката“ играе – върти се там, другите пеят, обикновено само една песен – на малко дете:

Заспало ми й детенце, Лазаре

            Под бял червен трендафил …

В кошничката на момченцето слагат малко брашно, по едно яйце или „някое петаче“ и малките лазарки отиват другаде. Като обиколят махалата, събират се в къщата, от която са излезли и си поделят „даруването“.

ГОЛЯМ ЛАЗАР

Една-две седмици преди Лазаровден, момите, които ще лазаруват, се събират по махали в някой двор, учат се да пеят „за боенека и да го въртят, нареждат се, избират си водачка“.

 

В събота, рано сутринта, лазарките отиват в дома на водачката и тръгват. „Първо по дюкяните гледат да отидат, че има момчета“, после ходят по къщите. Обикалят наред, само където жалеят не ходят. Ако от някъде ги изпъдят, тръгват си с песента:

Ой юначе, юначе, що си кривиш калпаче

            Като нямаш петаче, по голо тумбаче.

Пеят на моми, на ергени и на млади съпрузи. Песни за умрели няма.

Вечерта лазарките си разделят събраните пари поравно.

В неделя всички моми, които предния ден са лазарували, се събират в черква, вземат си върба и отиват на реката. Там си правят венчета от върбата, „сложат нишанка – забелязват си ги“, нареждат се една до друга и ги пускат във водата. На която мома венчето тръгне напред, тя става „кръстница“. От реката отиват да обиколят необходените предния ден къщи. Привечер „кату са свършили боенека, отиват у кръстницата“, където си поделят парите и яйцата. Кръстницата ги гощава и те се разотиват, като при сбогуването ѝ целуват ръка.

На Великден сутринта лазарките ѝ занасят пармак (великденски кравай) и яйце, а тя им е купила подаръци – „каквито желай“.