По алеите на ямболския парк – 2

Продължение

Христина Женкова – Регионален исторически музей – Ямбол 

Истинската история на Ямболската градска градина започва през 1925г. с назначаването на Руси Хайдутов за градски градинар.
Първият работник назначен на служба в градината по време на кмета Стоян Митев е Димитър Пейчев. Той от своя страна прави възможното писарят във военното окръжие, а иначе професионален градинар Руси Хайдутов да заеме длъжността градски градинар . Това става на 1 юни 1925 г. и в продължение на около 40 години Руси Хайдутов изпълнява съвестно мисията на живота си да превърне ямболската градска градина в европейска такава.

Ямболският главен градинар Руси Хайдутов е роден през 1891г. в балканското село Медвен.Завършва Земеделско училище със специалност цветарство. Трупа опит и практика в Морската градина във Варна където е „Надзирател на парковете” и Евксиноград при чешкия градинар Антоан Новак. Взема участие във войните и след Първата световна се установява в Ямбол. Тук се раждат и трите му дъщери . За раждането на всяка една от тях той засажда по един бор пред къщата, в която живее и се намира на територията на градината. Днес тези дървета са едни от най- старите видове в Градската градина.
Още в първите месеци след поемането на поста Р. Хайдутов успява да достави разсад и цветя от Стара Загора, Бургас и Варна. От Варненската градина доставя декоративни храсти, широколистни дървета, иглолистни видове – бор, смърч, мура, топлолюбиви палми, кипариси и цветя. Изработва паркоустройствен план. Помагат му Стоян руския, Кольо Кръстев, Кольо пожарникаря. „Армията на Хайдутов, както я наричат ямболци, през целия ден работеше в парка, метеше, поливаше, подреждаше, засаждаше”. 
Първоначално в градината се влиза от един централен вход, който представлява арка с масивни колони.
Есента на 1925г. общината предприема мащабни действия с цел разширяване територията на градината. Тя трябва да обхване целия остров между двата ръкава на река Тунджа. С отчуждените зеленчукови градини на г- н Жеков, Васил Арнаудов, ливадите на Янко Запрянов, Стефан Яцев и старите еврейски гробища, площта на парка става 265 дка.Този акт се осъществява с цената на много усложнения и компромиси. Но резултатът е впечатляващ – оформени алеи и разклонения, начало на изграждане на спортни и развлекателни съоръжения и площадки, засадени нови 300 липи, закупени нови скамейки. Главната алея е с обща дължина 800 м и от двете страни са засадени брястове. С това разширение Ямболската градина става третата по големина в Царство България след Софийската и Морската градина във Варна.
За поддържане свежестта на цветята и дърветата пожарната команда предлага специална система за поливане, а след прокарване на канализацията, от края на 30-те години поливането се осъществява с маркучи.
През 1926г. на територията на градината се изграждат оранжерия и разсадник с височина около 1.80м . Стените и покрива са от дебело, тъмно стъкло, под които се отглеждат декоративни храсти и цвета.
От средата на 20-те години на ХХ век се наблюдава разрастване на спорта и туризма в града, което води до необходимостта от създаване на специализирана материална база – спортни площадки и салони. Изграждането им става по инициатива и първоначално с безвъзмездното участие на самите спортисти. Първото крупно спортно съоръжение, което се строи в градината през 1926г е колодрум. В състезанията при откриването му участват и жени. В общоградски празници се превръщат ежегодните надбягвания при откриване на спортния сезон, на които колоездачите избират знаменосец. През 1932г. в Ямбол се провежда и национално колоездачно състезание и 21 колоездачен конгрес.
С историята на колоезденето в Ямбол е свързана една от забележителностите в градската градина в Ямбол- паметника на колоездача.Началото на неговото изграждане започва през 1932г., когато колоездачното дружество „Сокол” получава награда от събора на Шипка. Наградата е бронзова статуетка на колоездач. Ованес Киркоров предлага в градската градина да се направи паметник, който да увековечи събитието. Мраморната плоча на която са изписани важни дати от историята на дружеството е изработено от него, а проекта на паметника е на Апостол Куртев от Пловдив, установил се да живее в Ямбол. Фигурата на колоездача е от камък е изработена от неизвестен самоук майстор. Пространството около паметника се озеленява.

През 1935г. в парка по време на кмета Александър Петров е открито „Детско игрище” . За най-малките са монтирани люлки и е направен пясъчник, а за по-големите игрище за тенис, волейбол, хандбал и др. Площадката се превръща в център на едно добре организирано детско общество, което чрез спорта въздейства и развива тялото и изгражда здравни навици и социални добродетели в детската личност. Посещавано е от над 450 деца, под надзора на 7 ръководители, както съобщава местната преса /14/. Сутрин пред строените малчугани се вдига националното знаме, всички играят гимнастика, след което се пръскат за занимания според своите интереси:рисуват, ловят риба с ръце в реката, репетират, упражняват любим спорт.
Спортните съоръжения на територията на парка са разположени от двете страни на главната алея в западната част на градината и освен споменатите включват игрище Юнак и игрище на спортен клуб „Слава”. „Пушилката, която се вдигаше по време на състезанията беше впечатляваща. Нямаше скамейки за сядане и зрителите прави и емоционално подкрепяха своите любимци, с мъка различавайки ги сред облаците прах”, пише Атанас Игнев.
През 1934г. започва строителството на летен басейн с размери 25 на 50 метра. Той носи името на княгиня Надежда и е отворен за гражданите през 1936г.

Една от най- интересните атракции в градската градина от края на 30-те години на ХХ век зоологическата градина.
Нейното изграждане започва през 1916г. когато германската войскова част, обслужваща хангара и цепелина правят един зоологически кът с няколко животински вида в парка.
С течение на времето начинанието замира и през 1918г. престава да съществува.. През 1935 г.на страниците на в. Тракиец” започват периодично да се появяват информации за възраждане и реализация на идеята.От м. май до юни гражданството е информирана за създаването на инициативен комитет и работите по изграждането на зоологическата градина. Тя е открита на 9 юни 1935г., но разочарова ямболци . Показаните животни са малко и не така атрактивни както се е очаквало.Нещо повече, новата придобивка започва да интерпретира в саркастичен план . Фейлетона на Радой Ралин „История с лъв” е свързана с тази история.
Зоологическа градина става част от писанията за вечното съперничество между Ямбол и Сливен..
Градската градина става любимо място не само за разходка и спорт ,но и за развлечения. Всяка пролет и през лятото тук се уреждат градински увеселения. Алеите се украсяват с гирлянди. Около шадравана се изгражда казино, което предлага храна и напитки. Има естрада за литературно-музикални програми. Главни организатори са благотворителните дружества в града. На различни места се поставят кутии за благотворителност. За доброто настроение се грижи оркестъра на 29 пехотен полк с диригент маестро Кебеджиев..
В своите спомени за Ямбол Яфа Казанджиева дава едно пълно и емоционално описание на Ямболската градска градина до 9.09 1944г.
„ В градската градина имаше кътчета за всички: по главната алея се разхождаха майки бутайки детски колички.На игрище „Юнак” младежи се катериха по спортни съоръжения, на потайни скамейки под големи дървета се целуваха влюбени, в дървена беседка всеки празник свиреше военен оркестър… Като всяка провинция си присвояваха големи названия. Мястото където се събираха двата ръкава на Тунджа беше Златен рог- върби потопили вейки в тихата вода и водовъртежи в широкия ръкав- Цариград ряпа да яде. Тесния сводест циментов мост от градината към тъкачната фабрика- моста но въздишките- привет Венеция.
В градината имаше още колодрум и място за водни спортове- градината Надежда. Не надежда за нещо по-добро, а просто Надежда- името на сестрата на Борис 3…”

Следва