Парите нямат никакъв морал

Мария Качулева 

   През 2025-а се навършват 140 години от появата на първите български банкноти. Те са отпечатани в Санкт Петербург, столицата на тогавашната Руска империя,  в годината на победоносната за България война със Сърбия (1885), която по блестящ начин защитава Съединението на Княжество България и Източна Румелия. А защо толкова късно се случва това? Отговор ни дава науката бонистика, спомагателна историческа дисциплина, която изучава книжните парични знаци и съкровищните бонове като източници на икономическо-политическата история на нациите. Колекционирането на банкноти, бонове и други книжни платежни знаци се нарича нотафилия или бонистика. От френската дума  bonistique. Съществена част от бонистиката е скриптофилията – колекционерство на ценни съкровищни бонове.

Книжните пари се появяват за първи път в Китай по време на късната династия Тан (618 – 907)  и повторно при династия Сун (960 – 1279). Въвеждането им става постепенно и в началото са само записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. Правото да се издават банкноти става държавен монопол едва през XII век и Правителството на Китай започва да произвежда държавни хартиени пари. Началото на стандартизирано печатане на банкноти, приемани в национален мащаб, се отлага до средата на XIII век.

 

По времето, когато венецианският пътешественик Марко Поло (1254-1324) пътува по света и описва своите пътешествия, европейците не познават книжните пари. С детинско любопитство разглеждат китайските банкноти, чудят се защо на тях пише „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени“ и  с изненада разбират, че наказанието действително се привежда в изпълнение в случай на измама.

С появата на банкнотите се ражда и професията фалшификатор. За най-великия от тях за всички времена е признат българинът емигрант в САЩ Тодор Кривналиев. През 30-те години на ХХ век той осъществява първата грандиозна фалшификация на еднодоларови банкноти. Превръща се за дни в най-търсената личност едновременно и от американския ъндърграунд, и от американската полиция. Българският гений разработва собствена технология за фалшифициране на пари, която е актуална и до днес. Уникалната му идея се състои в използването на хлорна вар за избелване на банкноти с нисък номинал. След това използва възможностите на фотографията, за да  създаде върху оригиналната хартия банкнота с висок номинал. Първата серия негови фалшификати се появява през 1922 година и предизвиква силен финансов трус в САЩ. През 1933 година късметът на Кривналиев най-после му изневерява и е заловен от щатската полиция. Осъден е по бързата процедура на 15 години затвор и незабавно екстрадиран в България от страх да не би да намери начин и от затвора да възстанови производството на фалшиви банкноти.    Върнат е в България, но няма информация дали е излежал присъдата в  български затвор, а една друга новина се свързва с него. През 1939 година София е залята от фалшиви български банкноти. Кривналиев е арестуван, съден и умира в Софийския затвор.   Последвалата Втора световна война в комбинация с банкнотопечатането на фалшификати у нас поставя началото на серия инфлационни проблеми за България, които не стихват и до днес. Но все пак трябва да признаем,че в този случай българите нямат никаква вина за инфлацията по света. Появата на книжните пари в Китай и тяхната първоначално осъществявана фалшификация още през 1020 година води до първата инфлация в света.

Горе-долу по същото време (VII – XII век) в средновековния ислямски свят се развива оживена пазарна икономика заради валута с висока стойност, каквато е техният динар. Мюсюлманските икономисти и търговци въвеждат за първи път в света понятията  кредитни чекове, записна заповед, депозитна сметка, разплащателна сметка, заем, валутен курс, прехвърлянето на кредит и дълг, създават  и финансова институция, която да борави със заеми и депозити.

До началото на ХІV век тамплиерите са единствените в Европа,които притежават огромни  финансови ресурси, в състояние са да извършват паричните операции и да отпускат заеми най-вече на закъсалите финансово европейски владетели. На техния полу-военен  полу-религиозен орден дължим появата на лихварството и първата банкова структура с клонове, която трансферира разплащателни средства с менителница. След разгрома им през 1312 година, тяхното място заемат първите банки, основани от предприемчиви италиански фамилии.    

Първата банкнота в Европа е отпечатана през 1660 година от шведите и става популярна с английското словосъчетание bank-note, в буквален превод „банкова бележка“. В български език думата навлиза  с немския си вариант die Banknote.  

По това време в България платежно средство все още са монетите, огромно разнообразие на  сечени от различни чужди владетели и разнасяни в торби и кесии. Не е доказано съществуването на монетосечене у нас по време на Първата българска държава, а под старобългарски монети се разбират паричните разменни единици от Второто Българско Царство. Според материала от който са изработени, те са перпери (от злато), аспри (от сребро), билонни (или двусплавови произведени от сребро примесено с мед) и медни. Надписите им са на български, по-рядко на гръцки. От художествена гледна точка те продължават византийската изобразителна традиция. Една единствена перпера (златна) от това време  се съхранява в НИМ София. Открита е през 1934 година в Прилепско, днешна Северна Македония.

 Въпреки че Калоян е получил правото за монетосечене от папа Инокентий III, а Борил го е наследил от него, няма запазени техни собствени образци. Но е известно, че са секли имитации на византийски монети. Дълго време се е считало, че Иван Асен II е първият български владетел сякъл монети, само защото той е и първият от когото има запазени парични образци. Но вече е известно, че това не е така. В Нежин, край  Киев през 1852-а е открита една монета на българския цар Петър I (?-969), която се съхранява в Ермитажа. Любопитното е, че на нея той се самотитулува  като  „василевс“.

 

Теодор Светосла̀в Тѐртер (?- 1322) е цар на България от 1300 до 1321 г. Управлението му се характеризира с умела и разумна политика, довела до временна стабилизация на разкъсваното от феодални размирици и външни заплахи Българско царство и е първият български владетел, за когото се знае, че сякъл аспри (сребърни монети).

До началото на ХХ век монетите са изработвани предимно от благородни метали – злато, сребро, мед, които рядко се намирали и не се обезценявали лесно. От началото на миналия век при сеченето на металните парични знаци започват масово да се използват евтини и по-широко достъпни неръждаеми метали и техни сплави.  Науката,която ги изучва се нарича нумизматика.

Господството на монетите в Европа  продължило  до около 1600-ната година,когато започнала ерата на Великите географски открития и завземането на колонии в Новия свят. Холандската Източно-индийска компания първа констатирала какво неудобството е да се мъкнат сандъци със злато, за да се плащат заплати и покупки. Колониите често имали недостиг на пари, докато икономиката им се разраствала, и вместо да се връщат към бартерната система на заплащане, там започнали масово да се използват писмени документи, с които да гарантират плащането си. Те се разменяли точно така, както и всяка валута.

 Най-напред това станало практика във  френската колония Квебек, Канада. Там се поява първообразът на днешната дебитна банкова карта. През 1685 г. на френските войници били раздавани карти за игра, подписани от управителя на областта, който им давал правото да ги използват като пари вместо френските монети.

 Световната търговия била обединена в единен пазар през ХІХ век, когато Британската  империя станала факт и било осъзнато предимството на книжните пари и съкровищните бонове пред монетите. Но те имали и недостатъци, най-вече защото нямали своя собствена стойност и  нищо не можело  да спре отпечатването на прекалено голям брой от тях без да са обезпечени със злато. А при увеличен прилив на банкноти се получавал инфлационен натиск, който довеждал значително по-често търговците и владетелите от Европа до фалити. Тази подробност е констатирана за първи път от Дейвид Хюм през ХVІІІ век. И до днес печатането на хартиени пари се увеличава по време на война, при финансиране на военни действия или за поддържането на постоянна армия. Свръхпечатането на книжни пари без покритие  осигурява висока инфлация и обедняване.  

Как се развива този процес в България?

През 1879 година във Велико Търново заседава  Учредителното народно събрание на следосвобожденска България. Приети са Търновската конституция и проект за „Уставъ Болгарскаго Народнаго Банка“. Под него поставя подписа си  Княз Дондуков-Корсаков и  изписва „Утверждаю, 25 января 1879 г.“

Дали ни е била необходима Народна Банка? Безспорно, да! Създадена е „с цел да съдействува за възраждането и правилното развитие на местната търговия, а и с цел да регулира търговските отношения и народен кредит в Княжеството“. Освен това Банката трябвало да „избави населението от ловките спекуланти в това преходно време“. Така е записано в преамбюла на Устава й. Изправени пред присъединяването на България към Еврозоната 140 години по-късно, БНБ не извършва нищо по-различно.Отново е записано в Закона за въвеждане на еврото как ще се следи за „правилното развитие на местната търговия“ и ще ни „избави от спекулантите“ с почти същите общи фрази. За да се избегне това, стоките трябва да бъдат обявявани и с новите, и със старите си цени заедно, според авторите на закона преди повече от век,както и от днешните. Смехотворна идея. Цените и през 140-ата година след въвеждането на книжните пари в България си растат драстично и синхронно, независимо дали са в лева или в евро.

Наименованието „лев“ и „стотинка“ са приети за български парични единици на 4 юни 1880 г. със Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети. Този закон определя количеството злато, сребро и мед в тях и ограничава общото им парично предлагане до 15 млн. лева.

По това време левът е „завързан“ за френския франк и  стойността му  е равна на неговата. Първата българска банкнота е емитирана на 1 август 1885 година при 6,3 %- на инфлация в страната.Тя е със сериен  № 000001 и номинал от 20 лева. Монетите постепенно се изземват от населението на страната и се претопяват, което ще се случи и сега, при присъединяването ни към  Еврозоната на 1 януари 2026 година.

 С други думи, от самото начало, та до днес, българският лев винаги е привързан

за нечия чужда валута и това никога не ни е пречило. Но докато първите български банкноти са били обменими в златния си еквивалент, то днешните дали са лев, долар или евро, са просто напечатани хартийки.

                               Тази ситуация ми припомни за романа   на Ерих Мария Ремарк „Черният обелиск“ и ме върна към онова описано от него абсурдно време на хиперинфлацията в разорената от Първата световна война Германия, в която да имаш пари за ядене си е сполука, а всичко изкарано с много труд се харчи на мига, защото след ден ще се е обезценило. Героят в романа, младият Лудвиг Бодмер, ветеран от войната, си пали цигарите с банкнота от 100 000 марки. Тогава този епизод ми изглеждаше нереално гротесктен. Но все повече се замислям дали скоро няма да се изправим пред подобна ситуация, защото ни предстои поредната парична реформа в условията на инфлация и в Европейския Съюз.

 

И така: колко пъти за 140 години властта обира българина чрез парична реформа и в условия на инфлация?

         До 1944 година инфлация има,но е пренебрежимо ниска и парична реформа не се налага. Левът, въпреки че е хартиен, има златно покритие и е „вързан“ за френския франк, който също е със златно покритие. България се индустриализира, БВП плавно се покачва, а предвоенната 1939 година е просто дар небесен за финансовото ни благополучие. Тя е еталон за сравнение и до днес.

Първата парична реформа става факт през 1947 година и убедително доказва, че зададе ли се война, то най-напред парите ни свършват. Както бил казал някога Филип Македонски „всяко магаре натоварено със злато може да спечели всяка война“. В наши дни магарето е натоварено с напечатани хартийки, но пак върши работа.

И тогава, с Постановление № 1 на Министерски съвет  с Министър-председател на 65-ото правителство Георги Димитров се извършва един колосален грабеж маскиран като парична реформа. Налице е значителна инфлация. Банкнотите с висок номинал се изземват и унищожават. Остават тези от 20,50 и 100 лева. Срещу останалите му стари банкноти всеки можел да получи нови в съотношение 1:1, но само до 2000 лв. Всичко над тази сума се блокирало за неопределено време и облагало с данък, който в някои случаи достигал до 70 %. Изземва се и се конфискува капиталът на индустриалните предприятия. Парите в обръщение само за месец намаляват с 50 милиарда лева. Инфлацията се вихри, бедността се увеличава, населението изнемогва, протестира и е изпратено в затвори и лагери за осъзнаване.

През 1952 година Постановление № 405 на Министерски съвет с Министър-председател на 68-ото Правителство Вълко Червенков довежда България до втората парична реформа. Тя е скоростна и още по-мащабна от първата. В обръщение влизат нови,  по-дребни банкноти от 10 лева и нови монети от 10 и 20 стотинки. Масираните инвестиции в тежката промишленост през първите години на народната власт и последвалият инфлационен натиск водят до необходимостта от деноминация на лева. Оправдание отново да се пристъпи към конфискация на пари и активи от населението.

Този път деноминацията на лева се извършва за четири дни в съотношение 100:1. Българският лев се „откача“ от френския златен франк и се „закача“ за съвсем голата откъм обезпечение съветска рубла в съотношение 1 рубла за 1,70 лева. Фактически стабилизираме рублата. Заплатите, пенсиите, влоговете, цените и тарифите се преизчисляват в съотношение 200:4. В Инструкция № 17 на Министерството на финансите във връзка с реформата, се съобщава, че сметките на бившите капиталисти, блокирани от национализацията, се преоценяват в съотношение 100:4 и се зачисляват в приход на държавния бюджет. Иззетите парични средства тогава възлизат на 857 милиона нови лева еднократен данък за физически лица. От разказите на дядо ми за тази реформа знам, че за една нощ  тогава той е загубил 6 милиона златни лева и киното си „Модерен театър“ в Ямбол, но получил срещу тях облигации за 30 хил. лв. без покритие.

         10 години по-късно с Постановление № 149 Министерски съвет с Минитър председател на 72-то Правителство Антон Югов, на БНБ се разпорежда извършването на поредната, трета парична реформа, отнова като деноминация на лева. Наличните пари се заменят  изцяло с нови. Това са банкнотите от емисия 1951-ва и монетите от емисии от 1951-ва до 1960-а върху които вече не пише, че са обезпечени със злато. Те, както и заплатите, пенсиите, влоговете и цените, се преизчисляват в съотношение 10:1. Покупателната способност обаче намалява, златното покритие на лева  се срива и той се обезценява, но поне инфлацията е спряна.

Реформата се оказва скрита девалвация, тоест стойността на лева е силно занижена. Определят се нови официални курсове. Рублата се разменя за 1 лев и 30 стотинки, а доларът за 1 лев и 17 стотинки. Обаче курсът „на черно“ за лева спрямо рублата и спрямо долара  е съвсем различен.

         Четвъртата по ред деноминация на лева от 1999 г. все още се помни добре. Решението за нея е от началото на годината на Служебното правителство оглавявано от  Стефан Софиянски и 6 месеца по-късно тя става факт. До нея ни довеждат период на драстична инфлация в началото на 90-те и втори на хиперинфлация през  1996-1997 г. След оставката на Кабинета Виденов и предсрочни парламентарни избори властта поема 87-то Правителство на България с Министър-председател Иван Костов. В обръщение се пускат съвсем нови банкноти и монети. Старите 1000 лева стават 1 нов лев. Деноминацията е всеобхватна. Освен парите, тя засяга и всички имуществени и парични права и задължения, активи и пасиви на предприятията, ценните книжа, дяловете, капитала на дружествата, вписан в търговския регистър.

За да се избегнат спекулации и трудности в ориентирането на населението в този период, стоките са обявявани и с новите, и със старите си цени върху общ етикет. Курсът на лева се фиксира към германската марка при въвеждането на валутния борд по това време с цел ценова стабилност и извършване на деноминацията. Когато Германия приема еврото като общовалидна европейска валута, България също се „закача“ за него.

С други думи – до тук нищо ново и по-различно сега,когато сме изправени пред влизането на България в Еврозоната. Отново Правителството ни обещава да се бори  със спекулата, етикетите на стоките са пак с две цени  и в две валутни единици и пак ни обещават светло бъдеще и изобилие, а всъщност ни очаква предвидим финансов погром, който поколенията преди нас  вече са преживявали  четири пъти. На нас ни предстои петата за половин век парична реформа. „Лев“-ът отива в историята окончателно.

След всичко казано се открояват три много неприятни извода:

1. Българският лев никога не е бил самостоятелен от появата му преди 140 години. Винаги е зависел от нечия чужда валутна единица. Разликата е в това, че поне до края на Третото българско царство е имал златно покритие да го крепи.Сега е само хартийка, която ни осигурява стабилна пълзяща инфлация.
2. Всяка от четирите парични реформи до сега, извършена от четиримата Министър-председатели Георги Димитров, Вълко Червенков, Антон Югов и Иван Костов, историята отдавна е посочила като зависими от чужди интереси и действали в техен интерес, а не на България. Първите трима са зависими от Съветския Съюз, а четвъртият от САЩ. И четиримата са обвиняване в разграбване на национално богатство и разпродажба на активи. И към четиримата са отправяни обвинения в корупция. И към четиримата поколенията не изпитват никакво уважение, а само омраза. 
3. Петият – Росен Желязков, Министър-председател на 105-ото Правителство на България, върви по техните стъпки, но този път реверансите са към Брюксел и са още по-видими и още по-унизителни за българите. Разликата е в това,че до 1999 година България все още имаше здрава основа върху която да се изправи и измъкне от тресавището на управленската ни некомпетентност, но при него такава липсва. А унищожаването на българската традиционна  платежна единица окончателно ни привързва към една пагубна финансова зависимост, дори и ЕС да се разпадне някой ден. Шестата парична реформа няма да има как и с какво да се извърши.

Всъщност проблемът дали плащаме с лев или с евро в магазина няма абсолютно никакво друго значение освен сантиментално и то подхранва или унизява нашето национално самочувствие. Скритата заплаха от приемането на еврото не е в това какво е наименованието на  валутата ни, а в това, че навлизаме в последния етап на пълното ни унищожение като суверенна европейска държава, за да станем част от Европейска конфедерация с неясен статут, неясен състав, неясни пълномощия и неясно с какво бъдеще. А както доказва историята, мегаломанските  административни структури нямат дълъг живот. Примери много: от Аварския хаганат от преди 5000 години пр.н.е. до Съветския Съюз разпаднал се през 1990/91 година. Европейският съюз едва ли ще бъде изключение от общото правило.

 Всички  империи и федеративни съюзи  са били богати и проспериращи до един миг от историята, когато се сриват и отиват в небитието. Но дали  парите са им донесли щастие? Не,разбира се! Но поне са давали възможност на управляващите ги да си изберат, макар за кратко време, такова щастие, което най-много им допада. Докато натрупаната срещу тях омраза заради алчността и чуждополонничеството им започнат да ги унищожават. И  едва тогава осъзнават, че парите всъщност са виновни за нещастието им, защото те винаги се оказват  твърде недостатъчни и нямат никакъв морал.