Мария Качулева
продължение
Повече от 500 години са изминали от времето, когато Мартин Лутер стряска спокойствието на градчето Витенберг през тихата есен на 1517 година. Два пирона и няколко удара с чук по вратата на местната черква се оказват способни да разрушат единството на Светата Христова Католическа Апостолическа Църква в Германия.Мартин Лутер – монах, професор и църковен реформатор се превръща в най-голямата заплаха за единството на Светата Христова Църква и централна фигура на един исторически феномен, който е жизнен и до днес.
Така, с борбата на просветителя-монах срещу небиблейските практики на Римо-Католическата Църква започва Реформацията, която поставя началото на Западно-европейския Ренесанс. А конкретният повод е практиката на католическите свещеници да изискват от съгрешилите христиани да заплащат индулгенцията (опрощаване) за греховете си.
Светата Христова Католическа Апостолска Църква, Светата Христова Вселенска Източно-православна Църква и Светата Христова Реформаторска Църква днес представлявнат трите клона на християнството. Разликите между тях са по-скоро въпрос на насаждани с векове отклонения от Канона и теологически спорове, които ги противопоставят една на друга. Основният проблем тук остава извършването на Света Евхаристия с нейните литургични практики, които не могат да се изпълняват общо от свещонослужителите на трите Църкви, а оттам и спорът за върховенственото на Папата, който не го допуска.
Римокатолическата и Православната Църква са в различна степен консервативно канонични за разлика от Реформаторската, която е значително по-модерна и по-разбираема за вярващите. Специалисти по библейска история твърдят,че в християнството има над 30 000 деноминации.Това може и да е вярно, но определено много по-голямата част от тях са именно от Реформаторската, наричана също Протестантска (от протест) Църква. Например в Германия, от където тръгва лютеранството, три различни богословски системи от вярвания се обединяват всъщност повече заради административни цели, отколкото доктиринални. Друга една, популярна в САЩ деноминация като баптистите има около 200 варианта в света. Дори и в Ямбол, в кв. „Райна Княгиня“ след 1989 година за кратко съществуваше малка религиозна общност, която се наричаше Баптистка Църква.
Всъщност, кои са най-често срещаните деноминации на християнството в Реформаторската Църква? Искам да подчертая, че лютераните не са деноминация, а само различно наименование характерно специално за Германия, където Мартин Лутер поставя началото на Реформаторската Църква.
Именно от тях тръгват много популярни и до днес деноминации отделени по-скоро административно отколкото доктринално от третия клон на Светата Христова Църква. Африканските протестанти, презвитерианци, методисти, калвинисти, конгрешелисти, адвентисти, петдесятници са такива, но с тях изобщо не се изчерпва огромния списък с наименованията им.В различните европейски страни,САЩ, Африка и Австралия през последните близо 600 години, те носят различни ноименования: хугеноти и калвинисти във Франция, калвинисти в Швейцария, протестанти в Нидерландия. Реформацията в Англия, Шотландия и Ирландия възприема наименованието движение за реформи в религиозния живот и църковните институции, въведено като терминология в страната от английската администрация по заповед на крал Хенри VIII. За Дания и Норвегия реформаторското църковно движение се установява под името Евангелистка Лютеранска Църква. Реформата на Църквата в Швеция и във Финландия е осъществявана постепенно и въпреки съпротивата на римо-католическите свещеници приключва през 1524 год. Шведският ритуал е приет за образец на висшата църковна традиция в лютеранството и официално се счита, че Протестантската Църквата на Швеция носи Апостолическа приемственост. Реформацията в Прибалтика започва в земите на Тевтонския орден през 1511 г., когато Велик майстор е Албрехт Бранденбургски с неговата частна инициатива за отделяне земите на ордена от Римо-Католическата Църква. Дейсвията му ядосват Папата, който го отлъчва. Така по неволя Прибалтийските държави приемат лютеранството и стават негови най-сериозни последовтели.
В България протестанството идва много рано.Първите мисионери пристигат епизодично в страната от САЩ през Смирна (днес град Измир в Турция) още през 1860 год. През есента на 1865 г., Димитровден, в Ямбол пристига първият мисионер с потенциал да изгради Реформаторска Църква и у нас. Тиодор Байнгтън, отсяда в Хаджи Желевия хан (в дясно от моста по посока за кв. „Каргона“) и организира първата среща с малка група ямболци. Петър Коняров, един от присъстващите и впоследствие активен организатор, пише в спомените си: „На всички най-голямо впечатление направи, че Байнгтън не се кръсти, а текстовете от четирите Евангелия, които чете по време на проповедта си, са на български език“. С името на Тиодор Байнгтън се свързва отварянето на първото българско девическо протестантско училище в Стара Загора през 1870 г.
Много години по- късно става известно, че тази Библия донесена от него в Ямбол е преведена на български език от д-р Албърт Лонг след Априлското въстание и издадена в Цариград от Петко Рачов Славейков в неговата печатница.
Известни са имената само на двама от присъствалите на първото събиране. Това са Колю Косев и Киро Бочков. Косев става един от ревностните последователи на протестанството. Той е първият мъченик на евангелизма в Ямбол. По занятие бил абаджия. В неделни дни вземал постелка и сядал пред някой дюкян, четял текстове от четирите Евангелия и проповядвал. За тази дейност бил преследван. На събора на ямболската черква „Св.Троица” (съществувал вероятно от 1874 година) бил забелязан да чете Евангелие на група младежи и заради това пребит до смърт.Всъщност, истината е друга. Реформаторската Църква не признава иконите и статуетките на светците. В Молитвените им домове има само един Кръст.
На събора през 1874 година в кв. „Каргона“ Кольо Косев разбива пред входа на черквата икона, за да покаже, че те са обикновени дъски и в тях няма нищо свято или свръестествено. Хвърля я на земята и започва да я чупи.С това предизвиква гнева на източно-православните християни, които били там. Те се нахвърлят върху него и съвсем не по християнски му нанасят множество удари с парчетата от счупената икона. От удара в главата с дебелата дъска използвана за гръб той умира. И не е вярно това, което разказва евангелският фолклор, че побоят е станал с дебел дървен кол. Парадоксът в случая е, че Кольо Косев загива заради икона, която иска да унищожи. Но тябва да му се признае, че благодарение на неговата апостолска роля, към ЕПЦ се приобщават Никола Поп-Иванов (кмет на Ямбол 1894-1896), Петър Георгиев, братя Качулеви, Стоян Иванов, Иван М. Зидарев, Желязко Е. Воденичаров, Никола Славов, Иван Митев, Петър Георгиев, Димитър Жечов, Димитър Стефанов. Това е повод вестник Missionary Herald да напише, че в „ Ямбол имало над 200 тайни протестанти“. Според църковната практика всички те и техните фамилии са вписани в църковния Регистър.Споменава се и за две неделни учителки от този период, част от фамилия Качулеви. Те са майката на нашия известен изкуствовед Кирил Кръстев – Мария, дъщеря на Димитър – брат на моя прадядо, и Ангелина-също негова дъщеря и баба на съпругата на известния ямболски писател д-р Антон Шиков, която също се казваше Ангелина.
Интересното е, че при учредяването на църквата през 1874г. и официалното й регистриране в Ямболския съд, за членове са приети само 14 човека – 6 жени и 8 мъже,в т.ч. двама дякони и пастирът Никола Бояджиев и почти се равняват на броя на присъстващите със семействата си чуждестранни евангелски мисионери.
През 1873 година в Ямбол е създаден таен революционен комитет. Христина Женкова е написала в статията си „Протестантите в Ямбол и Априлското въстание 1876 г.” (Вести на Ямболския музей 1997 г., бр.8, стр.6), че в него влизат протестантите Георги Козловски, Никола Коняров, Велико Качулев, Васил Качулев (негов брат-бел.авт.), Стефан Томов, Иван Арабаджиев, Никола Славов, Минчо Арабаджиев и Димитър Стефанов. Същите тези лица приема за първите протестанти и Лина Райкова, автор на книгата „Новозаветен Ямбол. 125 години евангелизъм в Ямбол и 70 години Петдесятна Църква”.
Според Никола Върховски в „История на Ямбол” съставът на комитета е съвсем друг. Споменатите по-горе хора са участвали активно и в подготовката на Априлското въстанието в Ямбол, но не са били членове на комитета. Стефан Томов не е участвал в подготовката и в представянето на пиесата „Иванку, убиецът на Асеня” през 1874 г., защото вече не е бил в Ямбол.
Ще добавя и един вече исторически доказан факт дълго и съвсем съзнателно скриван от българските правителства в периода 1829-1989 год. Протестантските мисионери са тези, които правят известни за света зверствата при потушаване на Априлското въстание, а Европа открито застава на страната на България, именно защото протестантите оказват натиск върху западно-европейските правителства,за да се изправят в защита на българите. В това отношение най-голямата заслуга пред Отечеството ни има д-р Албърт Лонг.
Според изследванията на Христина Женкова, на 22 ноември 1874 г. евангелистите от нашия град се организират и основават Eвангелска църква. „Първите нейни членове са 138 на брой всички те от видни ямболски фамилии. Първият пастир е Никола Бояджиев, родом от Панагюрище. Църквата развива широка дейност: открива вечерно училище за неграмотни, организира сказки, учредява въздържателно дружество. Още преди основаването на църквата, през 1870 г. е открито и Евангелско училище, което упражнява просветно влияние не само сред вярващите, но и сред цялата общественост на града. Просъществувало до 1898 г. Никола Бояджиев става инициатор за издаването на първото в страната евангелско детско списание „Евангелистче” в Ямбол. Той се явява един от първите в града радетели за еманципирането на българката и превръща Молитвения дом на евангелистите в културен център. Печели доверието на все повече жители от града, които го избират за народен представител в I-то Областно Събрание на Източна Румелия през 1879 година.Неговата Първата сесия полага основите на административния и законодателен живот в Ямбол“, пише Христина Женкова в упоменатата по-горе статия.
Д-р Албърт Лонг
В Историята на Ямболската Евангелска Петдесятна Църква, издадена по повод 50-годишния й юбилей, е отбелязана изненадващата информация за честите посещения на д-р Лонг в района около Ямбол още през 1856 год. От значение за празнуващите през далечната 1924 г. е била и констатацията, че „В Сливен, може да се каже, че отчасти евангелизмът е затвърден с помощта на Ямболските евангелисти, които посещават тоя град“. Но за мен лично, най-впечатляващ бе дългия списък с членовете на църквата през 1924 год., в който намерих имена на роднини и потомци на старите ямболски фамилии.
Първият пастир в Ямбол – Никола Бояджиев, остава 10 години в града . Замества го за пет години след 1884-а Костадин Терзиев. До края на 20-те години на ХХ век в Ямбол се сменят много пастори: Велико Петранов, Иван Ст. Попов, Лука Мирчев, Цветко Багрянов, Атанас Христов, Димитър Градинаров, Георги Седлоев, Аргир Казанджиев, Тодор Атанасов, Стефан Момчилов, Александър Георгиев и Герасим Попов.Събранията на евангелистите стават на различни места: в Поп Хаджи Желевия хан, в Васил Гюлевия хан, Еврейския хан, в Хаджи Георгиевия двор. След Освобождението събранията стават в дома на Петър Георгиев и на Велико Качулев.
В същата своя статия „Протестантите в Ямбол и Априлското въстание 1876 г.” авторката Христина Женкова е записала :“ По-късно Велико Качулев отделя част от двора си и там е изградено помещение за събрания (на мястото на днешния жилищен блок „Венера” на ул.”Ал.Стамболийски”).“, което не е съвсем точно. Всъщност този факт има предистория.
Прадядо ми Велико Георгиев Качулев е 14-годишен, когато попада на първата среща на евангелистите в Дядо Жельовия хан организирана от Петър Коняров. Събудил интереса на Тиодор Байнгтон и още същата година със съгласието на майка му Ангелина е изпратен в Цариград да учи в Robert College. От историята на това известно елитарно училище обикновено се подминава с мълчание един факт. То е създадено от евангелистите като средство за приобщаване на подрастващите европейци към Реформаторската Църква и за да осигурят приемственост за следващите поколения, когато първите мисионери вече няма да са измежду живите. Освен осигуряването им на елитарно образование, изпратените на обучение там младежи са подпомагани и финансово, а в много случаи и поставяни на високи държавни постове, които им осигуряват власт. Такъв е случаят и с прадядо ми, който прекарва там шест години.
Завръщайки се в Ямбол и с финансовата подкрепа на Петдесятната Църква закупува една сграда на ул. „Александър Стамболийски“, която до тогава е била зърнен склад на богат турски търговец и ремонтирана от него и братята му се превръща в Молитвен дом.В трите стаи за канцелария настанява семейството си. Жени се за Мария Груева завършила най-престижното за времето си девическо училище наречено „Пансион на мис Момфър“ също основано от евангелски мисионери. Нейна и на съпругата на пастор Бояджиев е заслугата за създаването на първото неделно училище по английски език в Ямбол.
Бях студентка, когато за първи път прочетох дневника на прадядо ми и попаднах на текст на който тогава изобщо не обърнах внимание. Просто не го разбрах. Той беше написал, че „…когато ти дават пари, за да поддържаш нещо или някого по задължение, не по убеждение, рано или късно някой идва, за да си прибере вересията. И тогава става лошо.“ По късно научих, че английският израз „There is no such thing as a free lunch“, превеждан обикновено като „Няма безплатен обяд“ е един от основните сюжети в книгата на Роберт Енсън Хайнлайн (1907-1988) „Луната е наставница сурова“. Но тази фраза не е измислена от автора, нито дори от някой мастит икономист, а е родена от „сухия режим“ в САЩ през 30-те години на ХХ век. Става все по-актуална у нас, според мен, от началото на демократичните промени, когато политиците откриват възможностите на купения и корпоративния вот по времето на „честни демократични избори“. Но този факт не трябва да ни изненадва. Очевидно той има дълбоки корени от векове в американската политика.
Започвайки разказа за живота на Ямболската Петдесятна Църква и с изданието на Библията на български език, историята продължава с имената на първите мисионери посетили града ни между 1844-1857г.: Тиодор Байнгтън, Дж.Пейдж Холс, Георг Марш, Чарлз Морз, Джеймс Франклин Кларк, Мел Бонд и д-р Чарлз Хауз със съпругите си и, разбира се, проф. д-р Албърт Лонг, който често преминава през Ямбол на път за Шумен и Велико Търново.Т ака, едно цяло десетилетие преди организирането на Църквата през 1874-а, събрания се провеждат в Поп Ивановото (Пустото) кафене и хановете на Поп Хаджи Желев, Васил Гюлев и еврейския хан до Синагогата.
Най-ранните документирани сведения за протестантска активност в Ямбол според Христина Женкова могат да бъдат открити и в едно писмо публикувано на 8 март 1828 в сп. „Приятелят“ (The Friend) от неизвестен агент на Британското библейско дружество (A Religious and Literary Journal“ c.162). Писмото описва пътуването на мисионер от Одрин до Велико Търново и обратно, през Шипка с кратък престой в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък. Може би това е д-р Лонг, който по това време поддържа активна писмовна връзка със заточените след случая със загубения косъм от брадата на пророка Мохамед ямболци в град Болу, Турция. Има сведения, че д-р Лонг е разчитал на Васил Влахов, по-късно кмет на Ямбол, който също е бил заточен там, за подробна информация. По това време името на град Ямбол се появява често и в докладите на пътуващите книжари и проповедници, които използват централното му местоположение за разпространение на евангелска литература и идеи.
Въпреки сериозното гонение от страна на православието, евангелското дело в Ямбол се поддържа и от плеяда книжари и проповедници сред които Начо Ямболов, Стефан Курдов, Трайко Константинов, Христо Георгиев и току-що завършилият Робърт Колеж д-р Стефан Томов, назначен за учител в Ямбол. С нарастване броят на петдесятниците, събранията били преместени в Хаджи Георгиевия дом (на днешната улица „Търговска“) , където за първи път било разрешено да присъстват и жени. Там живее и първия пастор на църквата Никола Бояджиев. След Руско-Турската война събранията са в дома на Петър Георгиев, а Велико Качулев след завръщането си от Цариград, ремонтира стария зърнен склад в двора си и го превръща в Молитвен дом за половин век.
На 10 ноември 1929 г. в Ямбол се е състояло учредително събрание за преобразуване на Евангелско Петдесятно Общество в Църква. Основателите са 32 души. За настоятел на Църквата е избран Тодор Христов, за дякон и касиер Еньо Илиев, който незабавно е изпратен в Данциг (Германия, днес в Полша), за да учи в Библейския институт там. Тази инициативност на ямболци в много кратки срокове превръща града ни в център на протестрантизма в България.
До 1929 година в страната предимно се изграждат структурите на Реформаторската Църква. Същата година в Сливен се провежда редовният църковен събор и пасторът в Ямбол Тодор Христов от името на нейните последователи в града подава молба за приемането им в Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви (ЕПЦ) , която е удовлетворена. Малко по малко Църквата печели доверието на хората, а кварталът където живее пастор Тодор Христов получава прозвището „Набожната махала”. Това е районът от ул. „Страхил” по посока улица „5-ти януари” и до площад „Боровец”. През 1930 г. за пастор на Църквата е изпратен Желязко Врачев, който успява да привлече още нови членове. С тяхното нарастване настоятелството е принудено да наеме помещение под наем, където се провеждат богослуженията от 1933 г.
В спомените на Андон Миндов е записано, че „ следващата година Църквата наема друго помещение на ул. „Раковски”, но не е записано къде точно се е намирало то. През м.октомври 1935 год. Желязко Врачев е преместен от Ямбол и на негово място за две години е изпратен Иван Стойчев. Той създава първия църковен хор в нашия град. Установява се традицията по американски образец по време на Рождественските празници хористите да обикалят домовете на вярващите и да ги поздравяват с рождественски песни. Броят членове на ЕПЦ нараства значително. По това време Църквата на конгрешелистите запада и изчезва като структура не само в Ямбол. През 90-те години на миналия век малка група ентусиасти в нашия град, правят неуспешен опит да я възстановят.
За следващите две години – от 28 ноември 1937 г. до към края на м. октомври 1939 г. за пастир в ЕПЦ – Ямбол е изпратен Борис Кузманов, завършил четиригодишен курс в Библейското училище „Сент Кришона” в Австрия. Той е първият, който подготвя, издава и разпространява сборници с химни на български език. На 22 октомври 1939 година за пастир е изпратен Емануил Манолов, роден в Англия от майка англичанка и баща българин. Той започва да издава списанието „Благовестител”, което се печати в печатницата на братя Марангозови и към онзи момент е единственото в България. Съпругата му успешно възстановява неделното училище по английски език и ръководи църковния хор. През 1945 год. по решение на Съюза на ЕПЦ редакцията на списанието е преместена в София и семейство Манолови също отиват в столицата.
През м. февруари 1947 г. Евангелската Петдесятна Църква в Ямбол закупува сграда за своя първи Молитвен дом от наследниците на еврейската фамилия Калдерон на ул. „Славянска” 10, зад читалище „Съгласие”. Към Църквата е създаден малък оркестър с диригент Кирил Бояджиев. Диригент на хора е Петър Тодоров. През 1950 г. сградата е дадена за ползване от театъра. След година е върната, но няколко месеца след това съборена и на мястото започва строежът на Ритуалния дом в града.
След 9-ти септември 1944 година народната власт внезапно решава да конфискува имотитие на евангелските религиозни общества в страната и набързо скълъпва съдебни процеси с обвинения в шпионаж против държавата. Те продължават до 1948 година и след тях обвиняемите лидери на поместните ЕПЦ са изпратени в лагерите и затворите, а имуществото им конфискувано. През пролетта на 1948 година е арестуван и пастир Георги Чернев, родом от Ямбол, Председател на Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви в България. През 1949 г. е осъден на доживотен затвор.
Интерниран с него е и Младен Младенов.След тях и всички лидери на евангелски църкви, по-активните членове и техните близки. Някои от тях са изселени, други уволнени от работа, но всички отхвърлени и подложени на унижения и мизерия, а ЕПЦ за 40 години се оказва нелегална.
Добре си спомням как по онова време не минаваше седмица без арести дори на редови членове на ЕПЦ, които се събираха в помещение на ул. „Охрид“. Пропагандната машина ни внушаваше, че те са опасни секти. В нашата къща тези събития се коментираха. Близък приятел на чичо ми от Петдесятната Църква беше арестуван и без съд изпратен в лагер. Мой съученик беше син на пастира и често оставаше у дома заради обиските, които се извършваха в техния дом, докато семейството му най-накрая беше принудено да напусне Ямбол. Не споменавам имена, защото има техни живи потомци и не искам да ги тревожа с тежки спомени. Въпреки трудностите евангелистите-петдесятници в Ямбол, макар и неофициално, не отстъпват и продължават своята дейност, докато демократичните промени в България през 1989 год. не ги правиха напълно легални.
Днес всички те са амнистирани и реабилитирани от 1991 год. със Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица и Закон за амнистията и връщане на отнетите имущества.
През 1958 година пастир Никола Стефанов започва ремонт на сградата на ул. „Славянска”. През 1961 година е преместен от Ямбол по негово желание. След него до 1975 година ЕПЦ в Ямбол оглавяват последователно пастир Асен Пейчев и пастир Павел Гурбалов. През 1975 година в Ямбол е изпратен пастир Георги Арнаудов и в продължение на 13 години при доста по-благоприятни условия в сравнение с онези между 1945-1972 год., извършва най-значителните промени в дейността на Църквата в Ямбол.
През 1976 год. на ЕПЦ е дадено друго помещение до „Винпром”. То е стара и полусрутена сграда напълно неизползваема, „бивша пералня”. Въпреки това членовете на ЕПЦ се организират, ремонтират я сами и тя става притегателен център за голяма част от ямболци. Но след малко повече от две години и тя им е отнета, този път за изграждането на един от жилищните блокове на ул. „Стара планина“. Общината дава ново петно за строеж на молитвен дом в к-с „В.Левски” и в близост до училище „Николай Петрини”. За кратко време петдесятниците издигат сграда в груб строеж, но преди да започват довършителните работи Общината я разрушава с мотива, че не може религиозна сграда да бъде близо до училище.
След Георги Арнаудов за пастир е изпратен Благовест Белев, един много активен, добре обучен и амбициозен човек, който започва да заснема и предлага на кабелните телевизии предавания на религиозна тематика. Разширява Молитвения дом, който създава в кв. „Каргона“ през 1989 г., а от 1991 г.възобновява издаването на списание „Благовестител”, организира и младежите като активно ги включва със задачи в работата на Църквата и води неделно училище. Напуска ЕПЦ окончателно в края на 1991 г., за да създаде киноснимачно студио за реализация на кино и телевизионни продукции.
От 1991 до 1997 г. пастир е Пламен Ганчев от Русе. Той възстановява Библейско училище. След него от м. юли 1998 г. до 2010 г. пастир е Цонко Атанасов. Той се заема със задачата да бъде отбелязана подобаващо 125-годишнината от появата на Евангелизма в нашия град и 70- годишнината на Петдесятната Църква в Ямбол. По този повод е издадена и книга.
От Септември 2011 г. пастир е Янчо Ганев. През 2014 г. предприема голям ремонт на сградата. Поправен е покривът, сложена е нова климатична инсталация, салонът е разширен, изградено е ново помещение за Библейското училище. Богослуженията се извършват с помощта на модерна техническа апаратура. ЕПЦ „Ветил“ Ямбол разполага със собствен канал в YouTube, създаден с идеята да подпомага духовното укрепване най-вече на децата и младежите. Там се излъчват занятия от семинари, обучението в които подпомага житейския път на младите хора като „Динамика на малкия бизнес”, уроците от неделното училище, информация за събитията в живота на Църквата, консултации как да бъде съхранена основната клетка на обществото – семейството. Младежката група “Ново начало” включва всички ученици и студенти на възраст от 12 до 25 години и създава добри приятелства по време на ежегодните лагери.
А за многоликата образователна и духовна подготовка осъществявана от ЕПЦ „Ветил“ в Ямбол, най-добра представа ни дават снимките от тяхното ежедневие.
От всички деноминации на Реформаторската Църква у нас, единствено Петдесятната Църква в България не само запазва своето присъствие в публичния живот на страната ни, но е и единствената от Реформаторските, която постоянно увеличава броя на своите членове. Въпреки дългите години гонения и тормоз върху тях, те остават част от нея. Каква е причината за това? Отговорът на този въпрос се съдържа в нейното мото за Съвършено място за несъвършени хора.
ия Качулева
You must be logged in to post a comment.