Мария Качулева
Част 1. ХРИСТИЯНСТВОТО ВЪЗНИКВА КАТО ЕВРЕЙСКА СЕКТА
В средата на I век от н.е. в Юдея, провинция на Римската империя, възниква християнството първоначално като еврейска секта. Вдъхновено от копнежа за Месия и социална справедливост, то бързо се разпространява в Близкия изток, Мала Азия и Египет, превръщайки се в края на IV век от преследвана религия в общодържавна за Римската империя.
Произходът на думата религия или religio е латински и означава свещено задължение. Философията я определя като форма на обществено съзнание, система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вяра в свръхестествени сили.Но освен това религията е и ценностна система – съвкупност от утвърдени и наложени в публичното пространство норми, практики и ритуали, поддържана чрез специално създадени институции. Или казано по-кратко, това е специфична форма на обществено съзнание, която се отличава с единство на мирогледа и култ създаван векове. В света съществуват хиляди религиозни общности, които изповядват по специфичен начин отношението си към Бог и неговите дела, но най-разпространените религии в света са три. Най-старата измежду тях е будизмът. Преди около две хиляди години се появява християнството, а след него, около 610 г. и ислямът.
Освен тях по света са разпространени и много местни-национални или племенни вероизповедания.Например на индусите, китайската народна религия, конфуцианството, шинтоизмът, юдаизмът и още много други. Основните религиите винаги са били съпътствани от секти. Това са техни отклонения, които тълкуват по различен начин доктриналната основа на съответната религия и се отделят организационно от официалната Църква. Тяхното разнообразие е също изключително голямо, като най-често това са секти на християнството и исляма.
Християнската религия има три клона: католически, наричан латински, източно-православен и реформаторски. Страните по света, които се считат за католически и приемат върховенството на Римския папа от своя страна се делят на такива от западен обред и на такива от източен обред или униати.
Каква е разликата между едните и другите?
Униатите са присъединили се християни към Римо-католическата Църква, които признават върховенството на Римския Папа, но извършват обредите си на български език и в рамките на Източноправославната Евхаристия (литургична практика). Българската държава четири пъти в своята над 1300-а годишна история е правила опит да приеме за официален т.н. латински обред и да стане част от семейството на католическите европейски държави
Първият опит прави княз Борис-Михаил І още преди покръстването ни.
Вторият официален опит за уния е от 1204 г., когато цар Калоян сключва споразумение с Папа Инокентий III. Целите му са да получи международно признание за българската държава, царската титла за владетеля и патриаршеска за главата на Българската Църква. Папа Николай ІІ е следващият, който продължава преговорите и се съгласява с неговите искания. Дори му изпраща подарък съответните регалии на владетел. Тази уния е по-скоро политически акт и престава да съществува през 1235 г. Вероятно убийството на Калоян-Иваница е причина за това. Или може би е убит, за да бъде прекратена договорената уния.
Трети опит за присъединяване към Римо-Католическата Църква правят българите в Кукуш през 1859 година, като част от борбата им срещу Цариградската Патриаршия и за църковна независимост.
Четвъртият опит е иницииран от Драган Цанков, който чрез вестник „България“ проповядва идеята и на 18 декември 1860 година с благословията и подкрепата на Високата Порта в Османската империя, в Цариград официално е подписан Актът за уния с Римокатолическата Църква. За първи униатски Архиепископ е ръкоположен Йосиф Соколски. Наследник на това движение е Католическата Църква от източен обред в България.
В България католически мисионери се появяват веднага след подписването на унията и Драган Цанков полага значителни усилия, за да им осигури условия за осъществяването на тяхната просветителска мисия. Първи в Ямбол пристигат около 1880 год. монаси от религиозния орден на августинците-успенци, но изграждането на организирана католическа общност е свързано с двете черкви „Пресвето сърце Иисусово“ от западен обред и „Св.Св. Кирил и Методий“ от източен обред, детска градина, девически пансион и стопански сгради на днешната улица „Александър Стамболийски“. На 15 август 1906 год. комплексът е осветен и започва да функционира, като изпълнява значителна социална роля в града. След Освобождението отваря врати още една сграда, станала известна по късно като Малката семинария, която активно функционира от 1927 до 1948 год. През м. май 1948 год. комплекса напускат последните монахини останали там след процеса Д`Ампера на католическите свещеници обвинени в шпионаж.
Къде поради невежество, къде поради манипулативно влияние на заинтересовани от разрив с Римо-Католическата Църква лица, в България упорито се твърди,че т.нар. униатска Църква или по-точно Светата Христова Църква от източен обред се счита за секта, което не е вярно. Разликите с БПЦ са незначителни и най-сериозната от тях е, че униатите не признават върховенството на Вселенския Патриарх в Истанбул. Аз мисля, че имат пълното основание за това, като си припомним колко пъти той е вредил с позициите си и влиянието си в света не само на БПЦ, но и на България.
Има още един факт, който определено се подменя, когато се противоставя Католическата на Православната Църква. Те не се разделят на Първия Вселенски Събор през 325 год. в град Никея (днешен Изник в Турция), а доста по-
Никейския събор,икона, 1847 късно, през 1054 год. Спорът между тях, в основата на който
е България, и е известен като Великата Схизма.
Как и защо започва този конфликт?
През лятото на 1054 г. пристига в България на посещение от името на Папа Лъв IX, кардинал Хумберт Силвакандида, да връчи Папска була за отлъчване на Михаил Керуларий, Константинополския Патриарх. В нея са изброени тежки обвинения: католиците под натиск са препокръствани, свещениците се женят, не се отлъчват онези, които носят бради. Българският клир използва идването на кардинала, за да се оплаче, че Вселенският Патриарх е назначил за Епископ на Охрид грък, като по този начин е отнел на България правото да управлява българската Епископия там. Кардинал Силвакандида застава на страната на България и успява да наложи българин за Епископ в Охрид. Но скандалът се разраства до такава степен, че цяла хрпистиянска Европа се занимава с него 910 години, а двете Христови Църкви взаимно се анатемосват, заплашват и обиждат.
Дори се стига до там, че през 1096 година 100 000 кръстоносци – френски, италиански и отчасти немски феодали, начело с херцога на Лотарингия, Готфрид Булански и неговите двама братя Балдуин и Евстах, участници в Първия кръстоносен поход на път за Йерусалим били „посъветвани“ от Папския Легат Адамар да минат през Константинопол и да видят какво става със спора между гърците и българите за Охридската Епископия.
Източно-православните Църкви, сред които е и Българската Православна Църква (БПЦ) от своя страна се делят на старообредни и новообредни. Старообреднr Църкви са например Сръбската, Македонската, Руската, Украинската, Грузинската, също Арменската и тези в Света Гора, както и повечето от православни християни от бившия Източен блок. БПЦ е новообредна православна.
Каква е разликата между едните и другите?
Единствено в Църковно-обредния календар. И в някои случаи в дрехите на свещенослужителите от висшия клир.
Старообредците не признават Реформата на календара извършена от Папа Грегорий XIII на 4 октомври 1582 г. Всъщност тя не се различава от тази на Гай Юлий Цезар извършена в 46 г. пр.н.е.За да коригира натрупаното изоставяне спрямо слънчевата година Папата премахва 13 дни от м. октомври 1582 г. и променя високосните години.
Много често в публичното пространство неправилно се говори за Юлиянски и за Грегориански календар. Всъщност, календарът е един единствен, създаден от математика и астроном Созиген от Александрия. Той създал „слънчевия календар“ през 708 г. пр.н.е., която се оказала и най-дългата в историята на човечеството. Цели 445 дни. Календарът бил въведен от митичния цар и законодател Нума Помпилий. До тогава годината се побирала в десет месеца и започвала с месец – март, наречен на бога на войната Марс. Гай Юлий Цезар предлага реформата, за да изравни месеците спрямо движението на Слънцето със сезоните. А Папа Грегорий ХІІІ приложил административна реформа, целта на която била да синхронизира пролетното равноденствие от датата на което зависи Великден във всички Християнски Църкви, и да измести датата на Рождество Христово на 25 декември, докато старообредците продължават да отбелязват събитието на 6 януари.То съвпада с Богоявление.
Има и още един факт, който упорито не се споменава от историците. Реформата наречена на името на Римския папа не е подготвена от него, а от никому неизвестния италиански лекар от провинция Калабрия Алуизе (Луиджи) Балтазар Лилио (1510-1576) любител астроном и хронолог, още през 1572 г. Папа Грегорий ХІІІ просто открадннал разработката на италиянеца и изчакал 10 години преди да я обяви пред света като своя идея. Едно очевидно плагиатство достигнало до нас след векове.
За разлика от старообредните Христови Църкви, БПЦ приема реформата на Папа Грегорий ХІІІ през 1968 год. Тогава е гласуван от Народното събрание Закон за въвеждането на Грегориансия календар (1916). Обнародван е на 21 март с.г. и приведен в действие след Указ № 8 на Цар Фердинанд в 00 часа на 31 март 1916 г. През тази година в календара вместо 1-ви април настъпва 14-ти.
Макар и след много спорове светска България все пак приема реформата наречена „Грегориански календар“, но не и БПЦ за още 52 години.
Ако се върнем към началото на християнството в днешна България, ще ни учудят още два факта. През 343 година западните и източните Църкви замислят да насрочат Вселенски събор в град Сердика, станал известен като Сердикийски църковен, за да отстранят Епископ Атанасий Александрийски, който всявал разкол, но неуспехът бил пълен. Двете страни пак се скарали и всяка излязла със собствени решения в края на срещата. Между онези, които поддържали позицията на Източноправославната Църква , бил и Епископ Север от Кабиле. От този период археолозите датират монументалната трикорабна базилика с мозаечни подове открита в едноименния археологически резерват при разкопки. И е достатъчно ярко доказателство, че още в края на ІV век жителите в древното селище са били християни, а селището Кабиле е било епископски център. Следи от още една черква, този път датирана към XI век, са открити при разкопки в северния край на село Кабиле. Тя е вградена в тракийска могила и очевидно е от късното Средновековие.
Но какво толкова различно има между двете Христови Църкви, че те да се разделят както институционално, така и духовно? Въпрос, чийто отговор мнозина от нас не знаят.От векове покръстените в Православието държат на своите традиции и вярвания, а покръстените в Католицизма си имат свои.И никой от висшия клир на двете Христови Църкви не иска да признае на глас колко много общо имат помежду си.
Имат една и съща йерархия, която разделя духовниците на дякони,свещеници и епископи. Но не могат да се разберат за статаута на Римския папа, който е наместник на Бога на земята. Докато католиците си имат пряк посредник с Бога в негово лице, то православните си имат Вселенски Патриарх, който е едно стъпало по-ниско от Папата. На Архиепископа – глава на Светата Католическа Апостолска Църква – Папата, още след Първия Вселенски събор е дадена изключителната власт да обединява всички Западни Църкви и затова канонично стои най-високо в йерархията.Изключение е Англиканската Църква в Обединеното кралство. Тя се отделя от Римокатолическата по времето на крал Хенри VІІІ през 1534 год. С акт на английския парламент Архиепископът на Кентърбъри става ръководител на отделилата се част от Римокатолическата Църквата християни и отхвърля върховенството на Папата. Англиканската Църква става държавна и нейните решения се одобряват от Парламента на Великобритания.
Православните Архиепископи – патриарсите, за разлика от англиканските, приемат Папата, но не и неговото върховенство, тъй като според православието над Светата Христова Църква стои само Бог. Поради тази причина Патриархът на Константинопол наричан Вселенски няма власт над останалите патриаршии.Те са автокефални, т.е. суверенни.
Най-трудно преодолим се оказва и до днес догматът около клаузата „филиокве“ и въпросът от кого произхожда Светия Дух – от Отца и Сина или само от Отца? До пълно неразбирателство се стига и при прилагане на догмата за непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария, догмата за върховенството и непогрешимостта на Папата, догмата за кръстния знак. Католиците се кръстят с петте пръста на дясната си ръка. Това символизира петте рани на Иисус Христос, докато източноправославните правят кръстния знак с три – символ на „Троица единосущна“ в лицето на Бог Отец, Син и Свети Дух. И остават за преодоляване още стотина по-леки догматични разлики. Все пак за 2000 години те успели да преодолеят близо 300.А и се споразумяха най-после по въпроса колко дяволи има на върха на иглата.
Четвъртата по ред Конституция на България определя вероизповеданията като „свободни“, религиозните институции отделени напълно от държавата, а източното православие като „традиционно“.Според Закон за вероизповеданията всички регистрирани по него са равнопоставени,имат право на защита и това се урежда с вписването им в специален Регистър. Всички те са напълно самостоятелни структури, които вземат своите решения в рамките на своите компетенции съгласно приетия от Църквата Канон (Закон).
Данните от последното преброяване, проведено през 2011 г., сочат, че в съответствие със Закона на територията на Република България са регистрирани в края на 1991 година над 100 вероизповедания. Най-голям дял съвсем естествено представляват самоопределилите се като източноправославни християни.
Именно този нов Закон за вероизповеданията отвори след 10 ноември 1989 год. широко вратите за всякакви екзотични от гледна точка на православния българин религиозни общества и всякакви секти, наред с традиционните от два века деноминации на Реформаторската Църква, историята на които ще разкажа във втората част.
Следва продължение
You must be logged in to post a comment.