Мария Качулева
Не е за вярване,но именно в резултат на грешка,недоглеждане или немарливост светът, всеки миг от хиляди години, прави някое откритие. Как ли се е почувствал онзи Homo sapiens, видял за първи път огнени езици пред себе си? Нали не допускате, че е извършвал целенасочени научни опити? Изненадващо звучи, но откритията много често стават факт случайно. Без микроскоп и не в лабораторна среда. Като Архимед например, кой изтичал гол от банята, за да въззвести, че е открил важния за човечеството закон за тялото потопено в течност. На всеки, който е учил физика, най-напред му обясняват за тази т.нар. впоследствие „Архимедова сила“. След това и случката, когато казал „Дайте ми опорна точка и лост и аз ще повдигна Земята!“. Следва историята за срещата на Нютон с прословутата ябълка. Дали наистина е бил ударен с нея по главата докато мързелувал под едно дърво изобщо не е сигурно, но е важно какъв закон формулирал след удара. Нютон открил принципите на гравитацията.Извън тези забавни случки, които научаваме, може би, още преди да сме проходили и проговорили, броят на полезните и случайно направени открития е, странно защо, но много голям.
Микровълновата печка, с която сме свикнали толкова отдавна, например, е била открита съвсем случайно от американския инженер Пърси Лебарон Спенсър през 1941 година, докато разработвал магнетрон за най-новите радарни системи необходими за Втората световна война.Първата домакинска микровълнова печка била представена публично през 1955 година в един ресторант в Бостън и скоро станала хит въпреки много високата си за онова време цена – $ 495, еквивалент на днешни $ 3200.Освен това можела да работи само 40 сек. без прекъсване.
А ето и още няколко случайни открития полезни за човечеството.
За кибрита трябва да благодарим не само на китайците, но и на британския фармацевт Джон Уокър, който го изработва в този вид,познат ни и до днес. През 1826 година ,замислен за личните си несгоди, той разбърквал бавно поръчаното му лекарство и забелязал, че на края на дървената лопатка се образува твърда суха бучка.Когато се опитал да я изтърже с друга лопатка,тя се оказала много устойчива и трябвало да започне да я търка. Внезапно обаче избухнал пламък, двете дървени лопатки се запалили и стреснали Уокър. След като уплахата преминала, фармацевтът се заел да произвежда първите,както той ги нарекъл първоначално, „фрикционни пръчки“ (от фрикция – търкане) и започнал да ги продава в аптеката. Първоначално те били от от картон,но се оказали неудобни и той много скоро ги заменил с тънки дървени пръчици в кутийка по 50 броя и парченце шкурка, необходима да се появи огън. Наименованието „кибрит“ се появява по-късно.От турското kükürt, но е с арабски произход.
Готвачът от Ню Йорк Джордж Кръм случайно открил през 1853 година картофения чипс. Капризен клиент му връщал постоянно поръчаната порция пържени картофи с оплакването си за качеството им.Стрували му се ту мазни,ту сухи,ту безвкусни,ту омекнали.За да му даде урок Кръм нарязал картофите на тънки ленти,препържил ги във вряла мазнина и ги поръсил обилно със сол в очакване отново да не бъдат харесани.За негова изненада клиентът останал доволен от приготвянето им и така изял без да разбере първата в света порция картофен чипс.
Убедена съм, че няма човек, който поне веднъж не е бил убождан от острия връх на някоя игла. Болезнено е, нали? А когато на убождане е изложено едно бебе и то реве без да спира, ситуацията става много неприятна. Това констатирал през 1849 година, и то не веднъж, американският механик Уолтър Хънт. Тъкмо му се било родило бебе и в къщата му царяло веселие и радост, когато съпругата му и майка му, кой знае защо, решили да закопчават пелените му с игла. Но бебето рявяло та се късало без нито миг почивка, което в крайна сметка се оказало голям проблем. Но една вечер Уолтър Хънт разбрал каква е причината за това. Иглата пробождала пелената и се забивала в бебето. Тогава му минало през ума да измайстори една У-образна игла, която се затваряла с капаче и вече не можела да убоде никого.
Почти по същото време и поради същата причина на хиляди километри от Сан Франциско, англичанинът Чарс Роули патентовал своя аналог на безопасната игла. Разликата се състояла в това,че капачето при иглата на Роули било здраво заварено за едната страна и свободният й край след натиск се вкарвал в него. Използването на такава игла било напълно безопасно и скоро англичаните, а около век и цялият свят започнали да поставят „безопасната игла“ на брошки, използвана била като украшение и като част от хиляди приложения в бита.
Тефлонът е случайно откритие,което принадлежи на 40-те години от миналия век.В една лаборатория на химическата компания „DuPont“ работел през 1938 година неуморно д-р Рой Джоузеф Плънкет, американски химик,който по това време изучава фреоните, за да открие нов хладилен агент. Замразявайки при силно налягане тетрафлуороетилен, получил восъкоподобен бял прах, който демонстрирал удивителни свойства: имал най-малкият коефициент на триене от всички твърди вещества,температурата му на топене варирала между 260 и 327 градуса по Целзий, за него не залепват други вещества. През 1941 година „DuPont“ патентова откритието на д-р Плънкет и започва да произвежда по 450-500 тона годишно. Тефлонът налира след 1950 година още по-голямо приложение в различни сфери на живота – от тенджери и тигани в кухнята до промишлеността и военното производство. За съжаление на неговите фенове незалепващото покритие на пособия за обработка на храна при нагряване отделя токсични газове и активира ракови клетки в организма.
През 1811 год. френският химик Бернар Куртоа се опитвал да открие по-лесен и не толкова скъп начин за производство на селитра. И тъкмо бил накиснал известно количество соли получени от морски водорасли в сярна киселина,когато забелязал повърхността да се покрива с някаква кафеникава течност. Точно този момент обаче избрал любимият му котарак Мушу, за да потопи лапата си вътре. Куртоа го подгонил, котаракът побягнал, но преобърнал колби и епруветки разливайки течността. Ден по-късно химикът забелязал,че раната на ръката му,която без да иска потопил в кафеникавата течност по време на инцидента, вече не била инфектирана. След още два дни напълно се затворила. Така бил открит йодът. Но публичното признание за откривателя дошло едва две години по-късно. През 1831 година Кралската академия на науките в Париж го признала официално за откривател на йода и му връчила голяма парична премия. И от 214 години във всеки дом стъкленицата с йод неизменно е част от домашната ни аптека.
Следващото случайно станало известно фундаментално откритие за което ще стане дума обаче не е безобидно. През един мрачен февруарски ден на 1896 година френският физик Анри Бекерел открил,че съхраняваните от него фотографски плаки в шкафа са станали негодни за употреба. Скоро установил, че причината за съсипването им са малките парченца уранова руда,които също били оставени там и решил да изследва този процес. В тъсенето на отговори към него се присъединили и съпрузите Мария и Пиер Кюри. През 1898 година преработвайки няколко тона уранова руда на ръка, успели да отделят малки количества от два нови химични елемена много по-мощни от урана. Кръстили ги „радий“ от латинската дума за „лъч, лъчение“ и „полоний“, производна на Полша – родината на Мария Кюри. По време на изследванията на тези химични елементи тя открива активно изпускани лъчи от тях,които нарича „радиоактивност“.
Веднъж чух, че рентгена, широко известен днес апарат за медицинска диагностика, бил „радиоактивен“ и следователно опасен за здравето на пациента. Неговото откритие дължим на немския физик Вилхелм Конрад Рьонтген, който през 1895 година изучава ефектите на потоците електрони във вакумирани стъклени тръби с най-малко два електрода. И забелязва, че оставените наблизо бариеви кристали започват да светят в тъмното. Случайно поставяйки ръката си на пътя на лъчите и стреснат вижда на екрана изображението на собствените си кости. Рьонтген стига до извода,че това явление се дължи на нов вид лъчи и написал статията „За новия р од Х-лъчи“. Рентгеновият апарат започва триумфалното си шествие по света и от 130 години не се е променил изобщо.
Рентгенът наистина може да бъде опасен за пациенти, но не повече от съвремените компютърни томографии изградени на същия принцип. „Рентгеновото лъчение“ не е радиоактивно, а електромагнитно. Неговите лъчи са с йонизираща радиация, която може да бъде опасна за живи организми в големи количества или при продължително излагане на нейното действие,така както и климатиците с йонизиращи филтри широко рекламирани едва ли не като едно от чудесата на света.
През 1901 година откритието на Вилхелм Конрад Рьонтген му донася първата в света Нобелова награда за физика.
Чудя се следващите няколко случайно направени открития дали са по-важни за медицината или за битието на съвременния човек. Например откриването на захарина. Дължи се на един немарлив изобретател–Константин Фалберг направено през 1879 година.
След прекаран цял ден в изучаване на деривати от въглищен катран в Университета „Джон Хопкинс“ Фалберг в ужасно кисело настроение тръгва за вечеря и забравя да измие ръцете си след опитите. Хапвайки все още замислен усеща,че това,което яде като че ли е подсладено.Близва ръцете си и установява, че те също са „сладки“, скача от стола си и напуска вечерята под погледите на слисаните гости. Връща се в лабраторията си и се захваща да ближе колби,епруветки,бележници и писалки. Всички те се оказват „подсладени“ и така открива изкуствения подсладител произвеждан от въглищен прах и наречен от него „захарин“. Патентова откритието си през 1879 година и то го прави много много богат човек. Значително по-късно изследвания на японски лекари установяват,че продължителното му използване отключва развитието на „спящи“ ракови клетки в живите организми.
Отдавна се знае, че пеницилинът е открит от шотландския биолог Александър Флеминг през 1928 година. По средата на експеримент с бактерии доста мърляв и изморен, решава да го опише на следващия ден и си тръгва към къщи. Тогава установява, че бактериите са се разпространили навсякъде по лабораторната му маса и на места са образували синкаво-зелена плесен.Внимателно изолира бактериите и ги изследва, а на плесента дава името Penicillium. Резултатите от това откритие са:
- Пеницилинът,който спасява милиони хора повече от век
- Сирената с благородна плесен,като например френските „Bleu d’Auvergne“, „Roquefort“ или „Saint Agur“, италианската Горгондзола, швейцарското „Blaue Geiss“ и датско синьо сирене „Danablu“, които ни доставят незаменимо удоволствие с вкусовите си качества и се грижат за храносмилането ни.
За откритието си разсеяният биолог получава Нобелова награда за медицина през 1945-а.
През 1844 година американският зъболекар Хорас Уелс отива без желание на някакво шоу замъкнат от съпругата си без да очаква,че ще направи откритието на живота си там. Прави му впечатление,че шоуменът скача,пада,удря крака и ръце в дървена пейка, но като че ли не изпитва никаква болка. След спектакала отива да го разпита и разбира, че преди спектакъла е вдишвал азотен окис. Няколко дни по-късно, когато трябвало да му извадят зъб експериментира върху себе си. Резултатът е ранната форма на анестезия. Нейното следващо проявление медиците откриват в т.нар. „райски газ“, който представлява диазотен оксид и съвсем не е безопасен.
В ранните атапи на анестезията,се достига и до всеизвестното LЅD. През 1938 год. Швейцарският фармаколог Арберт Хофман го синтезира от лизергиновата киселина без да обърне внимание на неговите психофармакологични ефекти.Едва пет години по-късно установява лично, че то не е подходящо за анестизии,защото е наркотик. И тъй като стига до този извод в момент когато се прибира към къщи карайки колелото си, то денят 19 април е обезсмъртен от любителите на наркотици с името Денят на велосипедите.
Пейсмейкърът открит от Уилсън Грейтбач – американски инженер и изобретател от Бъфало. Той направил класическата грешка на типичния вечно разсеян изследовател – свързва във верига резистор с грешен размер и чува ритмичен звук.Все едно край него бие човешко сърце.През 1956 година работи усилено и съвсем не разсеяно за създаването на устройство,което записва сърдечния ритъм и дава ценна информация за кардиолозите. Днес повече от от половин милион кардиостимулатори – пейсмейкъри се имплантират в света всяка година и спасяват живота на много хора.
Кристиян Фридрих Самуел Ханеман е немски лекар и създател на хомеопатията. Около 1810 година научава,че някакъв човек, страдащ от треска пил вода от корените на някакво дърво. Водата имала горчив вкус, но той продължил да пие и треската изчезнала. Д-р Ханеман проявил интерес и започнал експерименти с корените на това дърво,което разбрал,че се нарича хининово. Много бързо достига до идеята, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така бил открит хинина и добавен към арсенала лечебни средства.Днес вече е синтетичен.
В края на ХІХ век учени от Калифорнийския университет правят опити да изолират ботулинов токсин. Откриват бактерията Clostridium botulinum, която е причината за масово хранително отравяне след консумация на заразени с нея колбаси. След 20-годишен научен труд формулират наличието на отровата ботулин образувана от тази бактерия и поставят под забрана откритието си.
През 1970 година офтамологът Алън Скот разработва препарат за лечение на очни спазми,които предизвикват късогледство и случайно установява,че използваният токсин изглажда бръчките между и около очите на пациентката му. Заема се да докаже неговата ефективност и го представя пред американската компания Allergan. Тя решава да купи откритието му и го брандира под името „Ботокс“. Въпреки че впоследствие открива някои негови нежелани странични действия, за по-малко от десетилетие го превръща в най-известния и най-продаван козметичен продукт в света. Безизразното женско лице с подути усни се появява на бял свят благодарение на ботокса.
От историите на всички случайни изобретения тази на Кока Кола е, може би, най-известната. Неин създател е фармацевтът Джон Пембъртън, посветил се на производството на сироп, приготвен от вино и екстракт от кока. Той го нарича „френската винена кока на Пембъртън“ и първоначално бил популяризиран като лек срещу главоболие и нервни разстройства. След като град Атланта забранява продажбата на алкохол през 1885 г., Пембъртън решава да създаде „лека“ версия, без алкохол на основата на кока, и да я смеси с газирана вода, за да я продава като безалкохолна напитка. Резултатът бил „мозъчен тоник“, наречен по-късно Кока Кола, а рецептата за приготовлението й най-дълго пазената производствена тайна. Един любопитен факт за който малко хора предполагат е, че Кока Кола-та успешно се използва за почистване на тоалетни.
Има една категория открития,които са правени на сън.Най-известният случай е с откриването на Менделеевата таблица през 1869 година.Дмитрий Менделеев вижда в съня си периодичната система,която близо 200 години никой не е заменил с по-добра.
Германският математик Карл Гаус също на сън формулира Закона за ивдукцията и до ден днешен мерната единица гаус се използва за измерване на магнитната индукция.
Нилс Бор получава Нобелова награда през 1922 година и на тържеството открито си признава, че е видял структурата на атома сънувайки Слънчевата система.
Алберт Айнщайн сънувал, че язди лъч светлина преди да развие теорията за относителността и да установи взаимовръзка между пространството и времето.
Друг един нобелист – американският биолог Джеймс Уотсън, автор на идеята за двойностъпаловидната структура на ДНК също сънува откритието си: две змии,които се увиват една друга в двойна спирала.
Ото Лоеви през 1936-та получава Нобелова награда за медицина,защото през 1913 година австрийският физиолог стига до идеята, че нервните импулси в тялото се предават по химичен път, а не по електрически както се е смятало до тогава.
Американецът Елиас Хоу искал да помогне на изморителния женски ръчен труд при шиене и конструирал шевната машина,но срещнал проблем за това къде да постави ухото на иглата, докато една нощ през 1845-та не сънувал мястото му : точно под върха й.
Дори и Томас Едисон в полусънно състояние „вижда“ голяма част от откритията си, ядосан от това публично си признава: „Никога нищо не съм измислял.Моите сънища го правят!“
Разбира се, в света се случват много неочаквани събития,които влияят на творческия процес у великите откриватели или обикновените хора и на крайния резултат. Често са свързани и с комични случки. Един грешен некролог, например, станал причина Алфред Нобел да създаде знаменитите си награди.
Току що навършилият 55 години шведски инженер бил стреснат, когато видял във вестника съобщението за собствената си смърт. Оказало се впоследствие репортерска грешка. В ноща преди излизането на вестника брат му Лудвиг наистина бил починал в Кан. Френските вестници публикуват некролога, но объркали името, а шведските го препечатали без проверка.
Заглавието на репортажа „Търговецът на смъртта е мъртъв“, препратка към изобретения от Алфред Нобел динамит, им дало основание да го съчинят. И въпреки че способният инженер имал още 355 регистрирани патента, то светът го запомнил именно с изобретяването на динамита. Но и брат му Лудвиг бил свързан с военната промишленост. Той произвеждал и продавал снаряди. Поради това заглавието на репортажа било съвсем на място.
Около изясняването на тази случка със съобщението за неговата смърт, Aлфpeд Hoбeл oтĸpивa, чe имa yжacнa peпyтaция! Чува неподозирани неща за себе си. Paзтъpceн, Hoбeл пpeнaпиcвa зaвeщaниeтo cи. Cлeд cмъpттa мy цялoтo мy имyщecтвo ce ĸoнтpoлиpa oт Hoбeлoвa фoндaция, ĸoятo eжeгoднo пpиcъждa нaгpaди зa нaй-гoлeмитe пocтижeния в paзлични oблacти нa нayĸaтa, но не и за промишлеността, която изработва продукти,които да убиват хора.
Случайните открития през вековете има още много.дори и днес. Те улесняват живота ни, помагат ни в ежедневието и ни разкриват още нови тайни и възможности. Но повечето винаги приемаме като даденост,която да ни служи.
You must be logged in to post a comment.