Четвъртата си стихосбирка представи преди дни в София ямболската поетеса Таня Хаджидимитрова. След „Мълния скитаща“, „Белегът на времето“ и „Едно към едно“ дойдоха и „Уроците на живота“. Книга, появила се в края на миналата година като подарък от авторката за собствения й юбилей.
Изданието съдържа 66 стиха. Писани по различно време и поводи те отразяват моментното емоционално състояние на своята създателка. „В тази книга съм това, което съм – на кръстопътя на живота си, научила своите уроци.“, споделя Таня. За творбите си тя казва, че са провокирани от жестове, думи и лични преживявания. „Обичам и уважавам думите и чакам те да ме намерят“, разкрива част от магията на римите си поетесата.
Редактор на книгата е Ирена Панкева, фотограф на корицата – Мариана Добрева, а издателството е „Български писател“. В Ямбол стихосбирката ще бъде представена на 12 април в рамките на Тунджанските литературни дни.
***
СЪНЛИВО УТРО след безсънна нощ, когато си говорех със луната.
Приказвахме… А пролетният дъжд оглаждаше без упрек сетивата ми.
Така и не разбрах нощта кога преметна свойто було. И хукна.
Да върти на пръста си света.
За послепис остави резен синева и късче отрезвяващ сумрак.
Рошава, сънлива близост, която Бог събуждаше, усмихвайки се.
***
УМОРЕНИ КОНЕ. По вършитба. Диканята стърже.
Омаляло е житото, предало дъха си на нивата.
Вършее ни времето. А ние си мислим – съвършени сме.
Уморени коне, нахвърляни снопи … Огньове-пожарища.
Земята е трудна. В очакване на зимата.
***
НАСЪН СЕ СМЕЯ. Иначе – мълча. Насън обичам. Наяве – безразличие.
За другите съм буреносен облак. Куршумено – оловен. Сив. Като отричане.
Измислям си история. За да съм като всички. Но маските не ми приличат.
Време е. За сън. Тогава аз съм истинска. Не се измислям.
***
НАДВЕ- НАТРИ ЖИВЕЯ. Колкото и тривиално да звучи.
Преди пладнувах с недомислици, нощем качвах паднали звезди.
Питанки лепях, точките превръщах в многоточия…
Квадратните неща разтягах във овал.
Днес гоня есенния валс на вятъра. Времето е хвърлен зар.
Надве-натри. Живея. Тривиално? Може би за другите.
Но надали.
***
ПРОТЪРКАНА ИСТОРИЯ. Чия идилия ще избере?
Животът учи – все едно и също е. И не съвсем.
Пожарища са нощите. Пулсиращ нестинарски огън.
Денят прелива – от пусто в празно. Омагьосан кръг.
Остаряло мислене – каквото рекъл Господ, все е неразбран…
Сбъркан свят, не ме учи кой път да хвана!
На мен душата ти подпряна е, забравила, че аз съм кръстопът…
***
ВСЯКО ТЪРПЕНИЕ – СЪС СВОЯ ЦЕНА.
Всяка грешка – с търговска отстъпка.
За оплакване няма време кога.
То не влиза в поръчката.
Сърдитият ляга башка, казваше баба –
или хляба повдига. Високо.
Обич – омраза… Все човешки неща.
Ала скрити дълбоко. У хората.
You must be logged in to post a comment.