Периодичната система (таблица на Менделеев) е класификация на всички химически елементи, установяваща зависимостта на различните свойства на елементите от заряда на атомното ядро. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит от руския химик Дмитрий Менделеев през 1869 г.
До 18 век са познати и описани само 15 елемента – метали като желязо, мед, олово, бисмут, арсен, цинк, калай, антимон, платина, сребро, живак и злато или неметалите като въглерод, сяра и фосфор.
Повечето останали елементи са открити и описани научно през 19 век. В началото на 20 век са били неизвестни само още десет естествени елементи. От тогава насам са откривани преди всичко трудно откриваеми, често радиоактивни елементи. Много от тези елементи не се намират в природата и са продукт на процесите на изкуствен термоядрен синтез или радиоактивност. Едва през декември 1994 г. се произвеждат двата изкуствени елементи дармщадтий (ека-платина) и рьонтгений (ека-злато).
Работейки над своя труд „Основи на химията“, Д. И. Менделеев открива през 1869 г. един от фундаменталните природни закони — периодичния закон на химичните елементи.
