В тежката и сложна обстановка за България, след двете Балкански войни и на прага на Първата световна, на днешната дата 12 март, през 1914г. в Ямболското село Скалица се е родил един от най-талантливите наши творци – Марко Исаков Бехар. Трудният живот довежда художника до едно осъзнаване на социалните корени на злото.
Още през 1936-37г. той създава серия рисунки със социално-битов характер, в които виждаме как мизерията води някои хора до пълно оскотяване (”Грижа”). В „Млади работници” възрастните натикват деца в цех със страховити машини. Чувствителната природа на истинският творец Марко Бехар естествено хиперболизира недъзите. Той търси силни сцени от живота, от което неговото изкуство става живо, силно въздействащо и много трудно достижимо в този аспект. Дори творби с репортажен характер при Бехар не са само една външна регистрация на явленията, а са силно концентрирани в смислово отношение, изваждайки неукрасени житейски ситуации.
Неговите рисунки са живи и провокиращи, показващи най-болезнената за обществото деградация. Например в „Скука”, палачите край бесилката закачат с въжето котките, с което атрибутът на насилствената смърт е превърнат в средство за забавление. Бехар успява да постигне една социална типизация на персонажите – охранения фабрикант, грубия и жесток полицай и пр. Точно намерената алегория се съчетава с крайна гротескност и физическа уродливост на образа – къси хилави крака, крепящи туловища с големи глави с изнесени напред груби ченета, целят да покажат духовната уродливост на тези индивиди, които политическата обстановка е превърнала в главни действащи лица. В творбите на Бехар образите са силно психологизирани и индивидуализирани като поведение и изживяване. Лицата изразяват бурни реакции – болка, гняв, смях, унижение, рязко жестикулират, не нюансират състоянието, движат се бързо. Тази прекомерна експресия повишава демонстративността на действието. Бехар изследва бедняшкото семейство и предава в творбите си отвратителни сцени на насилие и мизерия. Като представител на еврейския етнос Бехар счита германците за окупатори. Особената чувствителност по отношение на „еврейската тематика” се катализира от пребиваването му в трудовашките части приз 1941г. и еврейския трудов лагер през 1943г. Тези тежки изпитания довеждат до такива алегорични обобщения в творчеството на Бехар, че дори в „Арестуването на Ботев в Румъния” и „Обесването на Левски” палачите са изобразени като „фашистки” стражари. Образа на евреина се появява още преди 40-та година, но и той носи социалните си белези и поведение – едни са бедните, други богатите евреи. В серията „Еврейски бит” авторът вижда конфликтите и в самото малцинство. Художникът добре знае, че причината за грозното в живота се крие не в националността, а в социалната структура. Автокритично е отношението на Бехар и към сънародниците му. Голяма част от неговите рисунки са създадени с усмивка към типично еврейското – „Панихида”, „Обрязване” и др. Но „еврейския въпрос” става злободневен след 1940 год. Художникът има духовната сила да види комичното в започналата кампания за покръстване на евреите: седящ в купела стар евреин пита свещеника „Кръстник, колко може да струва този кръст?”. През 1944г. след няколко месечна нелегалност Марко Бехар става партизанин. Тогава се оформят мотиви в неговото творчество, които ще се появят отново след 17-18 години в цикъла литографии „Партизански дневник”. Творбите от този цикъл, които са рисувани след завършването му на института „Репин” в Ленинград през 1957г., са загубили голяма част от характерната му непринуденост. Академичното му образование в Русия доста изсушава рисунъка на Бехар, и са му били нужни 7-8 години усилия след това, за да си възвърне вродения артистизъм, което се забелязва отново в прекрасните актови рисунки и живопис из серията „Голо тяло” от средата на 60-те год. до кончината му през 1973г. Марко Бехар е един всеобхватен художник с изключително жив артистичен и верен рисунък, силно повлиян от немския екпресионизъм. Но големият талант на художника се разкрива най-цялостно в живописните му творби. В тях крайно пестеливите художествени средства и бързата, но точно поставена широка и обобщаваща мазка издава виртуозните умения на един художник живописец. Пред нас се разкрива богатството на различни психологически типажи жени. От крехки и свенливи до вулгарни и натежали. Изумителна е точността в рисунката въпреки сфуматото, което стопява чертите. Много съществена особеност в изкуството на М.Бехар е светлината, която облива модела. Особено при пастелните рисунки светлината сама моделира формата и линеарния контур отстъпва, за да се разтвори в една полувъздушна, полуматериална среда. Понякога осветлението е рязко и моделира контрастно. Чертите на лицето са загатнати и сюжета се определя от жеста и позата. Фонът почти винаги е условен, в сянка, за да изведе по-категорично основния мотив. По задълбочен подход при анализа на автор като Марко Бехар води до усещането за многоплановост и нюансирано богатство на неговото изкуство. Националната му принадлежност естествено формира крайно отрицателно отношение към периода до 9-ти септември 1944г., но неговата дълбока творческа чувствителност забелязва и отразява, макар и доста по-предпазливо, и недъзите на новоизграждащият се социализъм. В своята общественополитическа сатира Марко Бехар отразява всички недъзи в обществото – меркантилността, предателството, лицемерието, подлизурството, мързела, разврата и духовната нищета. В монотипията „Обесена” от 1948г., виждаме че терора не е стихнал; в „Убиецът” от 1955г. виждаме картина с двуяко съдържание. Убиецът бърше окървавените си ръце в американското знаме, което е завързал като престилка. С тънка ирония, но и с болка на един борец за по-справедлив свят, са пропити „ТКЗС с. Лисици”, където много хора назначени на щат са произвели само едни мушмули. В цикъла „Имат думата” от кр. на 60-тег., Бехар критикува „новите” нрави: в „За големи грешки голяма критика”-67г.– бият с бухалка дрехата му докато виновникът се измъква; „Посмъртно реабилитиран”-72г.; „Основен доклад”; „На учрежденско събрание”; „Изказване” и мн. др. пример за отношението на М.Бехар към казионната критика и бездарниците е серията рисунки „Там горе” от които е „Съжителството на поет и муза”- този който изнасилва своята муза и нищо стойностно не може да сътвори ; „Музата пред идеологическата комисия”-72г. и отскубнатите криле на Музата от същата тази идеологическа комисия – „Разкритикуваният ангел”. Марко Бехар приключва земния си път в София през 1973г. Негови творби се намират във всички големи музеи и галерии в страната, както и в Дрезден Букурещ и др. Художествена галерия „Жорж Папазов”- Ямбол притежава 47 негови литографии; една рисунка с туш и едно голо тяло с акварел.
Източник: ХГ „Жорж Папазов“
You must be logged in to post a comment.