Диана Иванова, в-к „НеДелник“
Среща за проблемите в образованието, озаглавена „За делниците в българското образование” организира БСП с народните представители от „БСП за България” Ирена Анастасова и Веска Ненчева, които участват в комисията по образованието и науката в Народното събрание. На срещата присъстваха и ямболските депутати от БСП Кристиан Вигенин и Николай Пенев, областният лидер на БСП Митко Андонов, общинският председател на БСП – Ямбол Катя Георгиева, кметът на община “Тунджа” Георги Георгиев и неговият заместник Станчо Ставрев. Водеща на срещата беше Пенка Илиева, която очерта каква е картината на образователната система в Ямболска област.
Ирена Анастасова, която преди да стане депутат е била директор на столично училище, сподели, че вече са провели над 30 срещи в страната, от които са получили пълна картина какво се случва в сферата на образованието, за да могат да поставят тези проблеми както на заседанията на комисията по образование, така и в пленарната зала. Тя подчерта, че БСП е спазила предизборното си обещание и е оспорила пред Конституционния съд текстове от Закона за предучилищното и училищно образование.
БСП е оспорила чл. 22 от Закона, че държавните образователни стандарти, които са 19 на брой, се приемат с актове на Министерски съвет или на Министерство на образованието и науката, а според тях трябва да се приемат от Народното събрание.
Тя припомни, че от тези 19 стандарта са готови 18, не е приет само стандарта за физическата среда. В момента 12 от тях се преработват, 2 са отменени напълно и се правят нови, което говори за качеството на нормотворческата дейност в МОН.
БСП атакува пред КС и това, че според новия закон държавата финансира и частните училища; че до 4 клас не може да се повтаря; за многобройните учебници, като БСП настоява да има по 1 учебник за един клас и др.
Конституционният съд ще се произнесе след година, година и половина и затова БСП е внесла техните искания и като промени в закона, те са обсъдени в Комисията по образование, но не са приети.
Аз знам какво причини новият закон на системата, заяви Ирена Анастасова и припомни, че всяко излизане на нов стандарт е било нов ужас в системата, защото все повече учителят се превръща в чиновник. От 27 г. съм в образованието, но такова нещо не сме преживявали.
Ирена Анастасова беше категорична, че новият закон е трябвало да реши три важни неща –тежкото учебно съдържание, отпадането на учениците и проблемът със застаряващото учителство. Нищо до този момент не показва, че тези неща са решени, но този закон реши три други изцяло лобистки въпроси – финансирането на частните училища, N-брой учебници и N-брой обучителни организации, каза още тя.
Образованието е последната преграда преди разрухата на цялата държава, са споделили хората при срещите в страната, заяви Веска Ненчева и призова педагозите да събират сили и да правят това, което е по възможностите им, за да дадат качествено образование на децата, но това минава през промяна на философията на учебните програми, в които водещи трябва да са родолюбието и патриотизмът и в него трябва да се възпитават българските ученици.
Срещата беше насочена най-вече към това действащите педагози да споделят проблемите си и те са възползваха максимално от това.
Присъстващите учители поставиха много разнопосочни проблеми за трудностите на по-малките т. нар. селски училища. Преди 48 г. в училището имаше само едно циганче, а сега има само едно българче, сподели доскорошният директор на училището в Стефан Караджово, а децата изобщо не разбират какво им преподават учителите.
Всички изказващи се споделиха, че учителят вече е по-скоро администратор, защото за едно дете трябва да се попълват 400 документа, а това е едно безсмислено административно натоварване. Те поискаха да се пишат изпълними наредби, поискаха да отпадне наредбата за приобщаващото образование, поставиха и много други специфични за тях проблеми, от които стана ясно, че новият закон не само не е решил проблемите в образованието, а дори е успял да ги увеличи.
Диана Иванова
You must be logged in to post a comment.