Едно интервю на Дора НИКОЛОВА публикувано в „ЖЪЛТ ТРУД“ ( 26. 10. 2016) в навечерието на Деня на народните будители
– Магдалена, излезе поредната ти стихосбирка „През лупата на времето”. За кого е предназначена тя, за какъв вид почитатели на поезията?
– Предназначена е за всички, които обичат поезията и вярват, че тя „прекосява“ пространства и ни отвежда от другата страна на Вселената – до нашия висш „аз“. Животът ни днес е много забързан и ни върти с бясна скорост, понякога се чувстваме уморени и „изцедени“, сякаш времето ни „центрофугира“, докато ни върти в кръга на циферблата… Нямаме време да мислим за душата си. Посвещаваме цялото си време на тялото – обличаме го в най-хубавите си дрехи, храним го, тренираме го и се грижим за здравето и външния му вид… А душите ни, подобно на просяци, изнемогват, молят се за малко „духовна“ храна, подхвърляме им огризки и фалшиви „духовни“ ценности. Поезията е езикът на Бог. Поезията е единственото изкуство, което освен слово, съчетава в себе си още две изкуства – музика и живопис.
– Сънуваш странни сънища, след тях създаваш прекрасни картини, пишеш поезия. Как точно става това, разкажи?
– Да, сънувам необикновени сънища. Имам усещането, че Бог ми изпраща знаци, така разбирам дали се движа в правилната посока. Никога няма да забравя един сън като студентка малко преди промените, (когато беше забранено да изповядваме нашата вярa). Бях около 18-20-годишна и нямах точна представа какво е Бог, не знаех имената на светиите. Спомням си, че докато четях разказите на Габриел Гарсия Маркес, много ме впечатли и исках да илюстрирам „Един много стар сеньор с грамадни криле“. Питах се защо Маркес го описва затворен в клетка и как един ден изведнъж изчезва от клетката. Същата вечер сънувах една пустиня и един манастир. Пред него стояха двама старци с много дълги бради. Чудех се къде се намирам и кои са те. Иведнъж единият от тях проговори и ми каза: „Това място е свято. Дай ми раницата си” – тогава видях, че нося някакъв багаж, които ми тежеше, и го хвърлих на земята. „А сега тръгни нагоре и запомни, че аз съм Св. Павел.“ Събудих се развълнувана, a гласът му още звучеше в ушите ми. Питах се кой ли е бил другият старец. Успях да се сдобия с библия и започнах да да чета всичко за живота на Св. Павел от Новия завет. Тогава разбрах, че старият сеньор с грамадни криле беше олицетворение на човешкия дух, който трябва да лети и никой не може да „затвори“ в клетка. Сънувах също, че самата аз летя и бях толкова щастлива, че е трудно да се опише. Невероятно чувство. Картината ми илюстрираща разказа на Габриел Гарсия Маркес, беше приета в Международно биенале на графиката в град Биелла/ Италия. Едва по- късно разбрах, че залата, в която са били изложени картините се е намирала в съседство с църква на име „Св. Петър и Павел“… Имах и един пророчески сън с гениалния испански художник-сюрреалист Салвадор Дали. Малко преди това бях започнала една картина с образа на Ван Гог, който е мой любим художник .Oще не бях съвсем насно каква ще бъде композицията. Мислех си кого да сложа още на картината си до Ван Гог. Същата вечер сънувах Дали и на сутринта си казах: „Ами да, разбира се, че ще е той. Как не се сетих? Сънувах, че сме някъде с него, аз знам, че е той и му казвам „Здравей“, удрям му един силен юмрук в гърдите, той се разсмива, а аз добавям: „Знам, че си ти“. Виждам, че той носи в ръката си една чанта с бутилка вино и две чаши. Не ми казва, че са за нас, но аз го знаех и сядаме някъде, и от различни балкони ни наблюдават любопитни хора… А аз си мисex: „Те дали разбират, че това е Дали? Трябва да им кажа“. И се събудих много радостна. После всичко се разви със светкавична бързина, картината сякаш оживя под пръстите ми, имах натрапчивото чувство, че Дали е край мен. Появиха се и стихове, които сякаш някой ми диктуваше. (Едва по-късно научих, че Дали е пишел и поезия.) Крайният резултат е моята стихосбирка „Извън циферблата“, която посветих на Дали и която вече е преведена а английски език и е част от Новия музей на Дали в Сейнт Питърсбърг/Флорида. Появата на преводача на стихосбирката ми, също е доста мистеpиозно. На премиерата на стихосбирката един човек, коготo виждах за първи път, стана и обяви пред всички присъстващи, че в Сейнт Питърсбърг ще бъде открит Новият музей на Дали и моята стихосбирка трябва да стане част от този музей и че той се наема да я преведе на английски. Гледах го и не вярвах на ушите си. Кой беше този човек, откъде се появи? Оказа се, че е бил посланик на България в Канада и са го поканили на моята премиера, но не е знаел, че стихосбирката ми е посветена на Дали. Най- странното обаче беше, че инициалите на името му бяха същите като на Салвадор Дали – Слав Данев.Този „малък детайл“ забелязах едва по- късно…
– Смяташ ли, че творците имат свои покровители или вдъхновители от отвъдни светове?
– Да, убедена съм в това. Баща ми Димо Бояджиев беше скулптор.Той вече е в отвъдното, но аз често усещам неговото присъствие. Веднъж говорехме за него и образът му се появи на вратата. Успях дори да го заснема с джиесема. Беше тaтко, макар и малко размазан. Много от стиховете ми са вдъхновени от него и негови скулптури. Мисля, че и Дали е мой вдъхновител.
– За какво ти се пише, рисува?
– За България и величието на българския Дух, за природата.
– Какви теми те вълнуват в изобразителното изкуство?
– Иска ми се да нарисувам серия от портрети и на други мои любими художници и поети, но засега няма да кажа имената им, защото още е рано.
– Пишеш поезия на два езика, живееш от години в Испания. Испанската среда повлия ли ти като творец и с какво?
– Да, определено ми повлия. Испания е „сладка отрова“, без която не мога. Спонтанността и необузданата първичност на испанците многo ми допадат и ме зареждат творчески. Мисълта, че тук са творили толкова велики творци, ми действа като „допинг“. Поезията на Лорка ми действа разтърстващо. Много харесвам и Антонио Мачадо и Мигел Ернандес, поети от групата на тъй наречените „Generacion del 27″( „Поколението 27“ ) Мисля, че Яворов е Лорка на българската поезия, в него има не по-малко драматизъм. Испанският дух е близък като емоционаност до българския, но при тях има някаква обреченост, крайност в изразяването на чувствата и това най-ясно се усеща в тяхната музика – пасо добле и фламенко, както и в обичаите им – коридата. Испанците не приемат като жестокост убийството на бика. За тях това е акт на предизвикателство към смъртта. Въпрос на чест. Тореадорът играе опасна игра със смъртта. Той не се страхува. В българските нестинари съществува еднаквa по сила смелост и обреченост. Разликата е, че нестинарските танци граничат повече със свръхестественото, самодивското, те са тънката граница между двата свята – между земята и небето, когато тялото е безплътно, остава само духът, устремен към Бога… Чувството при тореадора е чистo човешка страст, една силна и смразяваща любов, стигаща до мазохизъм. Tореадорът е влюбен в смъртта. За него тя e любовница, заради която е готов да умре красиво. Според Дали испанският народ е най-ирационалният в света.
МАГДАЛЕНА БОЯДЖИЕВА
На Ф. Гарсия Лорка
Испания е ревнива.
Мургава е нощта.
Луната изпива до дъно
горчивата самота.
Испания – сладка отрова,
ухаещи в мрака звезди.
Нощем цъфтят портокали,
а луната кърви.
– Имаш свой кръг от творци в Испания, където живееш и работиш. Те познават ли българското изкуство?
– Аз им говоря много за България.Те не знаеха нищо или почти нищо. Повечето я свързваха единствено с футбола и c името на Христо Стоичков. Света трябва да се знае повече за България, за нашата древна култура и история, за това че в космоса звучи мистерията на един български глас, гласът на Валя Балканска, станал символ на човечество. Трябва да знаят и за нестинарcките ни танци. Българският дух е уникален и миcтичен… Няма да престана да убеждавам в това испанците чрез моето творчество. Гордея се, че съм българка, защото България е „люлка“ на европейската цивилизация (наред с Гърция), тя е дала много на света от своето културно и духовно наследство, както и азбука на славянските народи.
– Каква е „модата” в изкуството днес? Как се усеща тя в Испания?
– Днес повечето художници предпочитат абстрактния стил, но мен „модата“ не ме вълнува. Вълнува ме това, което усеща сърцето ми. Според мен, преди да се отдаде на абстракцията, един художник първо трябва много добре да познава анатомията на човешката фигура. За да деформираш нещо, трябва да познаваш в детайл първоизточника. Аз лично не обичам да се отдалечавам прекалено много от натурата. Не робувам на модни клишета нито в живопистта, нито в поезията си.
– Работиш с деца, преподаваш им рисуване, изобразително изкуство. Какво искаш да „посадиш” в детските души?
– Искам да не са сковани от рамки и правила, искам да знаят, че всеки човек е уникален и неповторим, да се оставят на въображението си, да се стремят към красота и хармония, да изживеят нормално детството си, да не се чувстват принудени да пораснат бързо и да имитират света на възрастните.
– Смяташ ли за свое призвание делото ти да преподаваш изкуство, да пишеш, да рисуваш?
– Да, мисля че това е моето призвание. Много обичам да работя с деца. Те са толкова чисти и непринудени, че мога с часове да ги наблюдавам и да разговарям с тях, без да ми омръзне. Веднъж в междучасието едно малко момиченце на 6 години, ме попита: Маги, ти знаеше ли, че си художник? (Имаше предвид как съм разбрала, че имам дарбата да стана художник.) Да, отговорих, но вие децата сте по-добри художници, но не знаете това, рисувате хубаво, без да ви е учил някой. А ти защо тогава трябва да ни учиш да рисуваме? Аз само ви помагам, но и аз се уча от вас – обяснявам. И какво научи? Че понякога въображението е по-важно от знанието. А защо си толкова добра? – не престава да ме разпитва малката Кира. Защото всеки човек трябва да е добър – отговарям аз. На лошите хора сигурно не е имало кой да им каже, че трябва да са добри и затова са станали лоши, нали? – казвам аз. Да – кима оживено Кира – и тогава отиват в затвора! Искам да ти подаря една моя рисунка, защото те обичам – и ме прегръща.Това си ти !(В Испания учениците говорят на „ти“ с учителите си, отношението е по-скоро приятелско, без това да влияе отрицателно на респекта или на дисциплината в час, която е на доста по- високо ниво в сравнение с българските училища.) Заради един такъв разговор си заслужава да си учител. Много е важно на какво учим децата. Те са като бял лист хартия, на който можем да напишем всичко.
– Как оценяват изкуството на твоята поезия и на картините ти в Испания? Какви са отзивите?
– Мисля, че се приемат много добре, моите колеги художници и поети, а и много мои колеги учители казват, че само чужденец може така точно да охарактеризира техните типични национални черти, да извлече екстракта. Впечатлени са, че се вдъхновявам от творчеството на Дали, казвали са ми, че имам много чист и категоричен изказ и в стиховете си и оригинална индивидуална палитра в катрините, интервюираха ме от различни вестници. Испанският поет и художник абстракционист Фернандо Сабидо Санчес е сред най-добрите ми приятели и ценители на моето изкуство. А известната поетеса Мара Ромеро Торес ме покани да представя стиховете си на рецитал, посветен на жените поети, който ще се проведе в Гранада.
– Как общуват българските творци в Испания? Имат ли своите творчески контакти? Имате ли културна среда, в която да творят заедно и поотделно? Разкажи.
– За съжаление в град Дения няма много българи, но в град Хатива и Енгера имам добри и много родолюбиви български приятели. В Хатива се намира неделното българско училище „Иван Рилски“, негов основател и директор е Ваня Пенчева. По инициатива на учители и родители в часовете по български език и литература учениците преписаха на ръка „История славянобългарская”, съшиха книгата и я подвързаха. Аз живея на юг, на Коста Бланка, на брега на Средиземно море. Мадрид се се намира на окoло 800 км от мен, затова контакта ми с моите приятели българи и испанци се осъщесвява предимно чрез електронната мрежа. Кореспондирам си с българската поетеса Живка Балтаджиева, тя е преподавател в големия мадридски университет Комплутенсе. Hадявам някой ден да се видим и запознаем. Имам добри приятели и в Сантандер, Кантабрия.
– Какво ти предстои оттук нататък – нова стихосбирка, нови платна?
– Предстои ми нова самостоятелна изложба в град Алтеа. Той е университетски морски град, там се намира Художествената академия „Мигел Ернандес“, има много галерии и се провеждат различни фиести и фестивали. Предстои и издаването на нова стихосбирка, която ще бъде билингви (двуезична), за да мога да я представя и в Испания.
– Когато си идваш в България, къде се зареждаш най-силно за нови творчески дейности?
– В Ямбол, в манастира в с. Кабиле, където има целебна вода, извираща от едно място наречена „Аязмото“. Там има силна енергия. Много хора са намерили изцеление там. Зареждам се също и на разкопките в древното тракийско селище Кабиле край Ямбол, датиращо от края на ІІ хил.пр.Хр. Много обичам и град Жеравна, родният град на моя любим писател Йордан Йовков. Имам доста графики и илюстрации по негови разкази като „Шибил“, „Последна радост“, „Среща“, „Вълкадин говори с Бога“ и др.
– Какво е България за теб? Какво е род, родно място – те имат ли своя отправна точка в твоята поезия, рисуването ти? Къде мечтаеш винаги да се връщаш, когато си идваш в България?
– България е всичко за мен и моето семейство. До 4-5 години планираме да се върнем в България, много ни липсва. Мечтая да се връщам винаги в моя роден град Ямбол, чийто улици са украсени със скулптури и пластики на баща ми. Oбожавам улицата, на която живея – цялата е с ухаещи липи. Посветила съм им не едно стихотворение, както и на град Ямбол.
МАГДАЛЕНА БОЯДЖИЕВА
ЗА ЛИПИТЕ И ПАЛМИТЕ Не бих ви заменила с палмите, липи прекрасни! Липи свенливи, слънчеви, уханни.. Макар разкошни, царствени, изящни, не са ми близки палмите изваяни, желани и от всички обожавани, суетна ми се вижда красотата им пред скромната ви гиздава премяна. Дори фурмите сладки бих отказала, за да ви зърна аз поне веднъж, липи любими, пролетно уханни, като невести пред олтар застанали… При вас мечтая само да се върна. то
Магдалена Бояджиева завършва изобразително изкуство със специалност графика във Великотърновския университет, а после година и половина специализира „Илюстрация и оформление на книгата“ в НХА „Николай Павлович“ при корифея акад. Румен Скорчев. За поезията я откриват поетите Георги Константинов и Григор Ленков и тя от 12-годишна публикува свои стихове и разкази в сп. „Родна реч“. Участва в международни и национални изложби. Илюстрира книги и разкази в България и Испания. От 1995 г. e член на СБХ. Има деcет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания. На една от самостоятелните й изложби в „Casa de Cultura” (Дома на Културата) в Дения / Аликанте, Испания (2012), всяка една от картините e придружена от нейно стихотворение, по което е рисувана картината, преведено на испански. Тя прочита две от стихотворенията си на испански, а директорът на културния дом казва, че за първи път присъства на такава изложба. Магдалена Бояджиева има три издадени стихосбирки: „Дните на хората”, изд. „Сребърен лъв” 2000 г. /София, „Извън циферблата” изд. „Атон” 2010 / София и „През лупата на времето”, изд. „Фастумпринт” 2016/ София. Нейни стихове и картини са включени в известната испанска Антология „Поети на XXI в.”, включващa поети от цял свят, редактирана от испанския поет Фернандо Сабидо Санчес. А през 2014 г. е представена със свои стихове и картини на страниците на знаковото испанско списание за изкуство и култура Arte Feniх. През 2015 г. стихотворението й “Caballero del Tiempo” („Рицар на времето“) е отличено c трета награда в конкурс на “Centro de Estudios Poéticos”, Испания. През 2016 нейни стихове са публикувани на страниците на престижното френско списание алманах AN AMZER (преводът на френски е на поетесата Анелия Велева – Фат). Новата стихосбирка “През лупата на времето” отново е илюстрирана изцяло от авторката. В нея също някои от стихотворенията са вдъхновени от Салвадор Дали. Магдалена Бояджиева е публикувала свои стихове и преводи в различни български издания – в. „Словото днес“, сп. „Знаци”, сп. „Везни”, „Литературен свят”. Представяна е на страниците на престижното българско списание за изкуство и култура „Световете” със свои стихове и картини, както и в други български издания и електронни медии. Превежда и представя испански поети, както и известни български поети в Испания.
You must be logged in to post a comment.