Роден и израснал в Ямбол в семейство на зъболекар и инженер –химик. На 42 / почти/. Увлича се по фотографията още като ученик в ПГ”Васил Левски” и тази страст го държи и до днес. Открива пейзажа като своя запазена марка и непреодолима творческа страст. Не е професионалист, но снимките му са професионално поднесени.
Първоначално снима на филм, но по-късно и той се влива в общата дигитална вълна на крилете на новата свобода, която предоставят съвременните технологии. От времето, когато снима изцяло с лента, признава, че му липсва онази тръпка на неизвестното и очакването да открие едва след копирането, образа, запечатан през фотоапарата.
Изкушава се и сега да ползва снимачни техники, които поне за малко, му връщат точно тези преживявания на изненада в търсенето на получения резултат.
- Здравей! Какво видя днес в огледалото?
- Не помня, може и да не съм се погледнал, все по-рядко ми се случва.
- Суетен ли си?
- Да.
- Къде искаш да си сега?
- Ами навсякъде буквално.
- Какво те вдъхновява?
- Лошото време.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Много неща.
- С какво не се разделяш?
- С няколко тениски. Не ги давам, ще си умрат на мен.
- Последната книга, която те грабна?
- „Калуна-каля“
- По-емоционален или по-рационален?
- По-емоционален
- За какво не ти стига времето?
- В ежедневието по-скоро ми стига за всичко, но като цяло май няма да ми стигне за почти нищо от всичкото, което искам да заснема.
- Какво би променил около себе си?
- Много неща, не мога да отговоря кратко.
- Най-голямото ти изкушение е …
- Сладкото.
- Мечтаеш за …
- Стотици задъхващи пейзажи, повечето невъзможни.
- По душа си…
- Меланхолик.
- Трите думи, които те описват са…
- Питайте някой друг.
- Фотографията е …
- Храна за душата, наркотик, лекарство…
You must be logged in to post a comment.