12 октомври – Ден на българската община
Денят на българската община е време за равносметка. Равносметка за дейността и ролята на община Ямбол.
Общината не е просто работно място на местната администрация и на кметския екип. Тя е на всички граждани, защото смисълът на нейното съществуване е в служенето на хората. Хората трябва да бъдат във фокуса на всяка местна политика, те трябва да получават по улеснен и удобен начин услугите, които е длъжна по закон да им предоставя общината. Нужно е ямболци да усещат грижата и отношението на тези, които не просто управляват парите от техните данъци, а са избрани и призвани да управляват в името на тяхното добруване, зачитайки и тяхното мнение.
Не може в този ден да не се запитаме доволни ли сме от нашата община?
Община Ямбол не е отворена за хората, достъпът до кмета и до неговия екип е затруднен и почти невъзможен. Само неопиталият да се срещне с кмета, който за 11 години така и няма приемен ден, не знае какво ходене по мъките е да стигнеш до него, за да потърсиш решение на свой или квартален проблем (нещо като скъп клуб с ограничен достъп). А когато ръководителят пренебрегва хората, и служителите не издигат в култ доброто отношение към гражданите.
Не по-малко важно е и друго. За последните вече почти 11 години кметът Георги Славов не намери 11 минути време да обясни на съгражданите си какви политики следва, а само досадно се хвали с извършените ремонти.
Да, с европейски средства се промени обликът на централната част на града и на учебни и детски заведения. Прекрасно е да е красиво около нас, но освен ремонтите е нужно много, много повече. Общината се е превърнала в разпределител на национални, европейски и местни средства, но липсват реални политики в останалите обществени сфери. Сегашният курс на управление превръща Ямбол в град със затихващи функции. Необходима е промяна. Подценяват се дълбочината на проблемите и обществените разделителни линии.
Здравеопазването на Ямбол затъва все повече, в ямболската болница липсват над 40 лекари, но общината не прави опити да привлече медици или да върне в родния им град поне някой от завършилите медицина млади хора.
Образованието също е оставено на произвола, за да се стигне до самозакриване на училища, без общината да се опита да проведе политика за запазването на учебните заведения. Още по-сериозно е положението с професионалното образование, което не осигурява специалисти, а местната власт се дистанцира и не провежда никаква политика за привличане на ученици чрез стипендии.
Не се провежда и политика за задържане и завръщане на младите хора в Ямбол. Няма политика за насърчаване на раждаемостта, макар Ямбол да е на едно от последните места по раждаемост, няма и грижа за семействата с деца чрез освобождаването им от такси за ясли и детски градини.
Липсва и принципно отношение към бизнеса за привличане на инвестиции, а се насърчават само фирми близки до властта.
Ръководството на общината се е вторачило само и единствено в ремонти и европейски проекти, загърбвайки хората и техните проблеми, а най-вярната оценка за работата на общинската администрация са решените проблеми на гражданите и създаването на условия те да живеят в един уреден град с добро здравеопазване, образование и бизнес.
В Деня на българската община, нека всички ямболци си пожелаем добро управление, основано на диалог и доверие, нови възможности, нова платформа за града ни, в която да вярваме и да следваме.
You must be logged in to post a comment.