„Историята на с.Стралджа“ – книга-перла, която радва и вълнува

Представянето на дългоочакваната книга „История на с. Стралджа“ от Иван Димчев започна съвсем по стралджански, с танца на красивите буенечки.

Гостите – сем. Мария и Красимир Слабакови , наследници на Иван Димчев , редактора Николай Фенерски и коректора Роза Максимова не скриха вълнението си. А кметът на общината Атанас Киров, който се оказа родственик на автора на книгата, топло ги поздрави поднасяйки своята и на всички стралджанци благодарност за родолюбивото дело по издаване на книгата.

Иван Димчев работи върху нея твърде дълго – от 20-те до 60-те години на миналия век. Трудно е да си представим как в онова далечно време е успял да събере толкова много информация , как е успял да ни представи толкова сполучливо характера и бита на стралджанеца, да представи историята на селището толкова правдиво.

Днес, влизайки във всеки дом, книгата стана повод за спомени, за връщане към отдавна отминали събития, легенди, за преглед на родословно дърво, за търсене на семейни корени, в паметта оживяха забравени традиции, песни, танци…..

Много приятно за присъстващите беше да чуят стихотворението „Арменци“ в изпълнение на Велина Хайдутова. За Яворов и присъствието му в Стралджа в книгата е отделено специално място. А колко други любопитни подробности има за нашата родна история!

Да , „История на с. Стралджа „ не е обикновена книга. Това е енциклопедия на Стралджа, както потвърди редактора Николай Фенерски, който успешно я сравнява с „Видрица“ на Минчо Кънчев. Книга- перла към която ще посягаме винаги когато имаме нужда да укрепим самочувствието си на българи, на стралджанци.

Ако искаме да си припомним що е това морал – трябва да четем тази книга, ако искаме да проверим дали сме достойни , честни, благородни, трябва да четем тази книга. Ако искаме да се съхраним като българи , трябва да четем тази книга.

А след прочита на книгата никога не бихме си позволили да определяме Стралджа като малко и безлично селище, никога не бихме си позволили да подценяваме хората живели тук далеч преди нас. И задължително ще се почувстваме мотивирани да бъдем на нивото на предците си, да не жалим сили, енергия и труд за доброто на Стралджа – днес и в бъдеще.