Мария Качулева
В „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ едноименният главен герой в превъплащението на Харисън Форд преживява невероятни приключения, търсейки баща си, който се е загубил, докато е издирвал Свещения Граал,но не му е съдено да го запази.В „Шифърът на Леонардо“, една книга любима за почитателите на приключенската литература,цялата история от филма отново се върти около легендата за Граала. Въобще,безкраен е броят на книгите,филмите и картините, в които главен герой е най-популярната чаша в християнството. Учени,поети, мъдреци, историци, мистици, владетели, шутове, шарлатани, шамани, иманяри, гадняри, шизофреници, параноици, парапсохолози, далавераджии,авантюристи и дори тайните специални служби от 2000 години търсят из цял свят една от най-ценните реликви на Земята – Свещената чаша Граал. Но… все неуспешно!
„Това е чашата на един дърводелец“,заявява безцеремонно Индиана Джоунс във филма с режисьор Стивън Спилбърг,който „Парамаунт пикчърс“ продуцира и пуска по екраните на 24 май 1989 г. Всъщност ни внушава,че не вярва в някакви свръхсили,които се приписват на реликвата.Действието на филма не случайно се развива по време на Втората световна война. Отдавна е известно,че Адолф Хитлер бил обсебен от желанието да притежава Свещения Кивот,Светия Граал и копието на Лонгин,защото вярвал сляпо, че тези три предмета притежават свръхсила. Авторите на филма обаче стъпват на здрава богословска основа.Измисленият археолог „намира“ артефакта,но той е изработен от камък. Както пише раннохристиянският автор от четвърти век, отец Йоан Златоуст: „Чашата не беше от злато, в която Христос даде на учениците си да пият кръвта Му, и все пак всичко в нея беше скъпоценно и наистина годно да вдъхва благоговение“. Този потир е търсеният от векове „Свети Граал“. В превод това наименование означава „Истинската кръв“.
Богословът Йоан Златоуст (349 – 407),канонизиран през 448 г. за светец, е една от най-значимите личности в историята на Православната Църква.Неговото литературно творчество – трактати, писма и проповеди – е колосално.До наши дни са запазени 1900 ръкописа с негови, от незнайно колко всъщност, съчинения цитирани от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза от печат в Париж през 1718 – 1738 г. и е в 13 тома. Мощите на Йоан Златоуст се пазят и до днес в черквата „Свети Георги“, седалище на Вселенската Патриаршия в Цариград, Турция.
И тук се очертава един доста любопитен факт. Според преданието, това е чаша от която Иисус Христос пил на Тайната вечеря. За нея по принцип не са известни кой знае колко неща. Твърди се, че тя дарява безсмъртие и лекува рани. Най-популярната версия е, че богатият търговец Йосиф от Ариматея се заклел да пази чашата наречена по-късно Светия Граал и след екзекуцията на Спасителя събрал Неговата кръв в нея. Но още преди Възнесението Му тази чаша изчезнала и всички търсения на реликвата били неуспешни.
Официалната Христова Църква не признава тази легенда за автентична. Вярно е, че и в четирите Евангелия пише за човек на име Йосиф, който измолил тялото на разпнатия Христос от Понтий Пилат, увил го в покров и го поставил в гробница, изсечена в скала. Това е основното, което се знае за него. Оттук започват фантазиите на някои писатели, които пишат, че Йосиф събрал кръвта на Христос в чаша и с нея обикалял по различни земи, като проповядвал християнството. По време на странствията си той достигнал до Британия, където решил да спре и основал манастир, наречен „Глостънбъри“.Според някои късни писмени източници именно в този манастир бил скрит Граалът, превърнал се във въплъщение на Божията благодат за хората. След като основал манастира, Йосиф създал монашески рицарски орден, чиито членове били първите пазители на чашата и те оказали отчаяна съпротива на нашествениците-сакси през V-VІ в. После били принудени да пренесат Граала до Сарас (къде се намира Сарас до днес не е известно) откъдето той бил „възнесен на небето“.Проблемът в тази легенда е, че първите християнски манастири се появяват около 300 години след епохата на Йосиф Ариматейски, а първите монашески ордени още 1000 години по-късно. Според друга легенда, чашата се намирала известно време у Тевтонския орден и била изгубена през 1242 г. в битката на Чудското езеро край град Псков,Русия срещу армията на светия княз Александър Невски.Но и тя не е особено добре подплатена с доказателства.
В наши дни за местожителството на Свещения Граал се борят няколко европейски дестинаци. Най-често посочвана е Валенсия,Испания.Една от основните забележителности на града е Катедралата Сеу или „святото място“.Там се съхранява потир,наричан Свещения Граал.Повече от 600 години най-интересната и посещавана част от Катедралата е „Капия дел Санто Калид“ или „Параклисът на Светия Граал“.Има множество места,в които се твърди, че е съхраняван Граала, но параклисът е считан за най-достоверното от тях. Зад бронирано стъкло е изложена чаша изработена от розов ахат с височина 17 см. През 1982г. папа Йоан-Павел II посещава Сеу и определя каменната чаша като „следа от пребиваването на Христос на земята“. Направените изследвания показват, че артефактът е донесен в Катедралата през 1437 г. от испанския манастир „Сан Хуан дел ла Пеня“ където е било неговото предходно скривалище за дълъг период от време.Съвпада мнението на водещи археолози и изкуствоведи, които твърдят, че съдът е изработен през I в. пр. Хр. от златари в Близкия изток.
Отново в Испания,в базиликата „Св. Исидор“ на гр.Леон, твърдят историците Маргарита Торес и Хосе Ортега дел Рио след тригодишно търсене, са открили фрагменти от реликвата в средновековна чаша за причастие.Те смятат,че тя е била в Йерусалим,но когато бил разрушен от Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (Саладин), султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век, Светият Граал бил откраднат и впоследствие части от него били пренесени от маврите в Испания.Според друга легенда реликвата била съхранявана в Шотландия,защото Йосиф Ариматейски и Мария-Магдалина успели да избягат след смъртта на Иисус Христос и достигнали до бреговете на острова,където по това враме царувал езическият крал на Британика Елиазер,племеник на сър Галахад,един от рицарите на Крал Артур. Йосиф Ариматейски успял да го приобщи към християнските ценности,след което Елиазер напуснал двореца си,за да покръства своите поданници. Една нощ Бог му се явил на сън,казал му къде е скрит Светия Грал и пожелал Елиазер да го използва в своята мисионерска дейност при покръстването на езичниците. Французите също смятат,че Светия Граал се намира в тяхната държава,защото корабът на Йосиф Ариматейски акустирал на техния бряг и пътниците в него се приютили в селището Рен льо Шато близо до Каркасон. В историята на французите се твърди още,че Мария-Магдалина, след като напуснала Свещената земя Йерусалим,намерила убежище в Галия,Южна Франция при местната еврейска общност,която й помогнала да отгледа наследниците на Иисус Христос – деспосините.Факт е,че там и днес се пази специален култ към нея.В историята се твърди с „половин уста“,че от деспосините произхожда първата кралска династия на Франция,тази на Меровингите и известният крал Дагобер е пряк потомък на Иисус Христос.Светата Христова Църква обаче запазва мълчание по този въпрос,защото една предполагаема сватба означава съпруга и деца,а това изобщо не се вписва в мита за него. Само езичниците богове на Олимп имат съпруги,любовници,деца и други роднини.
По-малко известна е забавната история за Изумрудената чаша от Генуа,придобита на висока цена по време на Първия кръстоносен поход от Алепо (1096-1099 г.). Тя става особено популярна след един инцидент свързан с капитулацията на Наполеон І Бонапарт.При изтеглянето му от Париж завалял дъжд,конят язден от него натоварен и с ковчеже скъпоценности се подхлъзнал,Наполеон паднал на задните си части,а съдържанието на ковчежето се разпиляло в калта. За зла участ „изумрудената чаша от Генуа“ се ударила в камък и се строшила на парчета. Така се разбрало, че изумруденото покритие на чашата,считана до тогава за Светия Граал, е всъщност оцветено в зелено венецианско стъкло.
В наше време периодически се появяват гръмки известия за това кой и къде все пак е открил реликвата. Най-известната между тях е историята на Антиохийския потир, намерен през 1910 г.Неотдавна учени опровергаха и неговата автентичност,защото се доказа,че и този Свети Граал е бил изработен не по-рано от VІ век от н.е. и не може да бъде реален претендент за „титлата“.
Вярата в Граала никога не е изчезвала.За право на собственост върху него претендират различни религиозни общества.Най-последователни в това отношение са тамплиерите. Според някои изследователи рицарите пазят Светия Граал и Кивота с чудотворния жезъл на Аарон повече от 700 години.В бетселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“, екранизиран доста успешно през 2006 г. от Рон Хауърд,авторът лансира идеята,че Светият Граал се намира в Рослинския параклис построен през ХV век край едноименното селце в близост до Гластънбъри Тор,Шотландия.Според една друга версия ескадрата на спасилите се от гоненията на крал Филип ІV във Франция рицари-тамплиери и хазната им с реликвите не поела към Америка, а към Балтийско море.Укрили се на остров Борнхолм, който днес принадлежи на Дания. В подкрепа на тази версия се набляга на факта, че всички черкви на този остров са построени в тамплиерски стил. В друго едно предание се твърди,че рицарите тамплиери скрили Светия Граал в отдалечен параклис построен от тях в Полша ,Западна Померания през 1232 г. и полските археолози повече от четвърт век прекопават земята край параклиса „Св.Станислав“ с надеждата да намерят следи от реликвата.Снимките направени със съвременен радар за подземни изследвания показват,че скрит тунел води до крипта под земята,но не гарантира друго освен изваждането на няколко скелета след скъпи и продължителни разкопки.
Една от най-мистериозните християнски легенди, оцелели до днес, ни дава доста точна и логична информация, която звучи достатъчно достоверно,за да й обърнем внимание. Според нея Светият Граал някак си се озовал при еретиците-катари, известни още и като албигойци,във Франция.Там така се наричали от векове последователите на богомилите. Свидетелства в писмени източници доказват,че катарите ръководени от български епископи били известни като „добрите християни“. Преследвани от Ватикан, албигойците намират последно убежище в митичния и до днес замък Монсегюр край Каркасон. Това били около 300 магове, шамани, мъдреци, велики учители, поети, значителна част от тях – българи. Когато през 1244 г. 10-те хиляди наемници на Папата с гигантски катапулти пристигнали под стените на замъка, албигойците разбрали, че това е краят. Четирима от най-опитните воини, сред които поне един е българин – Клемен,се спускат по стените на издигащият се високо Монсегюр понесли торби пълни с техните най-ценните реликви и изчезват завинаги.
Това е факт,който посочват всички изследователи,а според най-авторитетния измежду тях американски изследовател на митове,предания и легенди Джоузеф Кембъл катарите са общност с много тайни и силно влияние в Европа. Именно те според него оказват значително влияние върху провансалските трубадури, предвесници на Европейския Ренесанс.А те благодарение на тях поставят в центъра на своите разкази и песни човека и започват да възхваляват чисто човешките възприятия най великото от които е ЛЮБОВ.Във всички романски езици започват да го обозначават с думата AMOR и го превръщат в основна тема на ренесансовата европейска литература.И не случайно AMOR е анаграма на ROMA,т.е. РИМ. И още по-малко случайни са други две обстоятелства.Едното е,че Реформаторската Църква и всички нейни деноминации отричат иконите и статуите,а свеждат своята религиозна обредност до надписа над олтара „Бог е любов“ в молитвените си домове по света. И второто.Йоан,Матей,Лука и Марко,четиримата евангелисти в Библията,също непрекъснато се позовават в текстовете на този богомилски девиз.Допълнителна светлина върху темата хвърлят откритите от проф.Умберто Каридини няколко старинни писма написани между 1248 и 1250 г. от тамплиерския магистър за Прованс Роселин де Фос.Съхраняват се в италианския архивен фонд Malnipote и доказват убедително,че вековната пряка връзка между рицарите-тамплиери и богомилите във Франция изобщо не е съмнителна.А ние,българите,би трябвало най-после да се научим,че когато ни липсва изчерпателна и категорична информация по определена тема е по-добре да си мълчим.
Преди няколко години покойният проф. Божидар Димитров,направи едно съдбоносно изявление пред БНР,което хвърли в смут държавата: „Със сигурност Граалът е в България, като предположенията ми са, че е на територията на Родопите. Напълно е възможно да е в Перперикон или друго древно светилище. Няма да се изненадам, ако скоро някой роден археолог го открие и го покажем на целия свят“ оповести той и предизвика буря от подигравки. Отново се завъртя историята с произхода на думата „граал“.Една голяма група изследователи смятат, че е редуцираната стара българска дума „габал“ и означава „ритуална чаша“.А тя се среща и до днес в езика на етническите българи в Памир и Хиндокуш.Ако Граалът е ритуална чаша на българите, то той най-добре би бил скрит сред „морето“ от други ритуални чаши съхранени там където са живели българи в Индия,Тибет,Китай,Сибир,Волга,Дон и в днешна България.Те и до днес са неразделна част от нашия бит и история.Особено място сред тях заемат онези ритуални чаши,които са били изработени от черепи на велики хора заради онази непонятна енергия,наричана от богомилите „оренда“.Вярвали,че тя притежава необяснима лечебна сила и създава паранормалните явления в света.Има поне едно доказателство,че преди да се озове при катарите Граалът е бил в ръцете на българска шаманка.Описано е в „История на чешкия рицар Милохнев“.През 2001 год. ръкописът е представен пред ЮНЕСКО в доклад на д-р Дориан Александров по време на конференцията „Приносът на българите в световната цивилизация“.
Ръкописът разказва как, преминавайки през българските земи след разрешение на цар Иван Срацимир, чешкият рицар Милохнев бил тежко ранен от мечка. Приятелите му го настанили в дома на болярина Богорис. С лекуването му се заела дъщерята на стопанина Ладинка. Една нощ в просъница рицарят видял в ръцете на Ладинка странна лампа във формата на чаша. На дръжката й били изобразени 12 мъже,които държали полукълбо,изписано с чудновати знаци.И тук е моментът да си припомним, че 12 са апостолите на Иисус, 12 са учениците на богомилския водач Василий Врач, 12 са рицарите от Кръглата маса на крал Артур,12 са астралните и зодиакалните знаци ,12 са месеците в прабългарския календар,а и в повечето съвременни,12 са предметите в една дузина и още много други такива символи,които съществуват в нашия живот до днес.
Втора група изследователи,предимно френски,смятат че наименованието Светия или Свещения Граал е резултат от лингвистична грешка.Според тях думата „граал“ е първоначален запис на старофренския вариант „grail“на латинската дума „gradalis“,която означава „съд“.След като отшумява популярността на рицарските романси, писателите от късното Средновековие погрешно го свързват и наричат „sangreal/grail“.В превод „Свещен Граал“,а всъщност би трябвало да бъде „Sang Rial“,т.е. „кралска кръв“. Тази грешка,според тях води до неправилни,по-модерни връзки с други конспиративни теории.След десетгодишни проучвания на тази версия Майкъл Бейджънт,Ричард Лий и Хенри Линкълн представят доста убедителни изводи по темата в своята книга „Светата Кръв и Свещеният Граал.Тайните на тамплиерите и масонската ложа“ ,издадена и у нас през 1994 г.
След изявлението на проф. Димитров България влезе за трети път през последните 2000 години в дългия списък с предполагаеми места, където може да бъде открит християнския символ.Все пак още през 1245 година папа Инокентий ІV изпраща свои шпиони по следите на Граала именно в нашата страна.700 години след него и хитлеристките мистици от суперслужбата „Аненербе“ стигат до извода, че той е укрит по нашите земи.
А когато всички версии отпаднат,както казва добрият стар Шерлок Холмс, последната, колкото и да е невероятна, е истинската.И ни връща към едно друго избухване на интереса към Светия Граал през отминалия ХХ век.Тогава агенти на Третия Райх започнали интензивно да го търсят,а Хайнрих Химлер по нареждане на Адолф Хитлер създал „Аненербе“,нацистката мистична и езотерична организация.Нацистките изследователи предпочели да започнат първите си разкопки там където бил домът на катарите.В замъка Монсегюр край Каркасон, Франция,защото били убедени,че реликвата е изнесена от България. По същото време английски строителни инженери започват пресушаването и разкопаването на блатата край днешното село Атолово,община Стралджа.И до днес не е ясно какво точно са търсили там.Но буди недоумение фактът защо все пак ще влачат през половин Европа трактори,булдозери и друга земекопна техника,за да пресушат няколко блата в България. Може би защото нацистите от самото начало считат нашата страна за скривалище на реликвата.
Интересът на Третия Райх към Светия Граал съвсем не е случаен ,нито е изненадващ.Окултизмът е в основата на нациската философия. Самият Хитлер вярвал в „числото на звяра 666“ и на онази древногерманска легенда, според която скритите съкровища се появяват на бял свят на всеки 700 години. Този реален исторически интерес на нацистите към чашата е в сюжетната основа на филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Но в него е постигнат един крайно удачен творчески образ на Граала. Там той не е златен потир, обсипан със скъпоценни камъни,а обикновена дървена чаша.Препратка към земния баща на Иисус Христос – Йосиф, който бил обикновен дърводелец.Но сюжетът на филма е взет от действително събитие по време на Третия Райх.
Един високопоставен нацист, Ото Ран, тръгнал да търси реликвата. Скоро изпратил доклад в Берлин, в който съобщавал, че е намерил мястото, където е скрит Граалът. Според Ото Ран той никога не е бил изнасян от албигойската крепост Монсегюр, а бил прибран там в някаква тайна стая,която все не можел да открие. Монсегюр не е случайно избрано място от високопоставения нацист. Той е последната албигойска крепост от която били изнесени свещените реликви на катарите преди да падне под ударите на кръстоносците.
Едва ли ще разберем някога дали наистина в една безлунна мартенска нощ няколко от защитниците на крепостта са успели да се спуснат с въжета по отвесния скат и, ако са го направили, какво точно са носели със себе си. Дали съкровищата на катарите? Светия Граал? Или ценни папируси спасени от отдавна загубената Александрийска библиотека? Също така надали ще разберем дали замъкът Мунсалваш на фон Ешенбах е същият този Монсегюр или не е. Граалът обаче е свързван с катарите толкова много пъти, че самият Ото Ран идва в Монсегюр през 1936 г. убеден,че ще го открие там,а не в България накъдето сочели следите. Впрочем, опитът на Ран е бил обречен дори само заради факта, че красивите руини, които е разучавал нямат много общо с катарите, а с последния Велик Магистър на тамплиерите Жак дьо Моле.
И тук стигаме до преданието за проклятието на Великия Приор дьо Моле. Според това,което записал някойси абат Жофруа от Париж, на 13 март 1314 г.,петък, Жак дьо Моле,се изкачвал с гордо вдигната глава към върха на кладата на която трябвало да бъде изгорен по заповед на френския крал Филип IV след натиска оказан му от неговия съветник Гийом дьо Ногарет и Папа Климент V. Вече обвит в облаци дим, тамплиерът проклел Краля, съветника му и Папата.Те трябвало да се изправят пред Божия съд най-късно до една година.В следващите 9 месеца Кралят,неговият съветник и Папата умират при неизяснени обстоятелства.
Така тръгва страхът от злокобното число 13 ,когато се пада в петък.Нарича се параскевидекатриафобия. От самата дума може да ти стане още по- страшно, нали? Терминът е контракция на гръцките думи paraskevi – петък, dekatria -13 и phobia – страх. В много страни по света високите сгради нямат 13-и етаж, а големи летища нямат 13-и терминал,хотели нямат стаи с фаталния номер.Известен факт е,че във Флоренция от 1307 година няма нито една улица,нито една сграда с № 13 на нея.Мрачната митология на деня с това число се свързва с вещици, магьосници, вампири, лечители, върколаци и други тъмни сили,които подреждат в този ден тъмните си дела за цялата година . Въобще петък 13-и е дата, която често се свързва с лош късмет.За щастие,нея я има по веднъж годишно. 2009 г. обаче правеше изключение – три пъти 13-ото число на месеца бе в петък и вече е ясно,че това може да се случи веднъж на 11 години. Да си припомним,че през 2009 година започна руско-украинският газов конфликт и първата за ХХІ век тежка финансова криза,но нито едно събитие не беше свързано с петък,13-ти. За разлика от събитията след още 11 години.На 13 март 2020 г.,петък,човечество споходено от Ковид вируса беше поставено под тежка карантина и сложихме маски и отбелязахме първите два смъртни случая. Петък 13-и през същата година се случи още веднъж на 13 май,но чрезвичайни събития в този ден не бяха отбелязани. Оставаме с очакването на двете петъчни дати с цифрата 13 през 2031 г.и какво ни очаква тогава.
Но през 1936 г. Хитлер изобщо не се замислял за това .Той бил уверен,че Ото Ран е „велик изследовател“ и отрупал със звания и почести Химлер,който го открил в някакво забутано селце.И събитията започнали да се развиват стремително. Ото Ран след появата си в Берлин започнал да работи в Бюрото за изучаване на историческото наследство „Аненербе“ и се занимавал само с проекта „Откриването на Светия Граал“.Йозеф Химлер започнал подготовка на мащабна експедиция до Монсегюр.По всичко изглеждало,че Третият Райх ще може да докаже пред света,че е богоизбран народ и да започне своята мисия. Точно две години след тези събития,в един петъчен следобед на 13 март 1938 г.Ото Ран се самоубива.Събитията по-нататък са известни.Никой от „Аненербе“ не открил Светия Граал.В крайна сметка Третият райх започва своята мисия без него и намерил своята гибел под снарядите на руската артилерия и бомбите на англо-американската авиация.По странно стечение или съвсем закономерно първата масирана офанзива на Съюзниците спрямо Третия Райх започва в ранната утрин на 13 март,петък.Така се получило, че дори само опитът да бъде открит Светият Граал отново донесъл беди на онези неправедни хора,които искали да го открият и да използват силата му за своите тъмни дела.А може би това са само исторически съвпадения? Като че ли никой никога не трябвало да види мистичната чаша. Дори и високопоставените немски нацисти .
Любопитно е ,че историите за Граала липсват напълно във фолклора на страните,където се изповядва източноправославната религия – сирийци, румънци, гърци,руснаци,арменци,сърби,но може би македонците имат информация за Граала,защото в един стар виц се твърдеше,че те са го подарили на Иисус Христос. В страни като Испания или тези от Латинска Америка легендата за митичния съд съществува,но също не е популярна. Отношението към Граала,вярата в него са част от митологията, която в основата си е специфична, свързана с католически или бивши католически места, с келтската митология и англо-френското средновековно разказвачество.И от 700 години с българските богомили.
В последно време споровете на учените около Светия Граал започват да взимат коренно различна посока. Той не бил чаша, а „понятие“?!? Символизирал утробата на Мария-Магдалина,предполагаемата съпруга на Иисус Христос,която дала живот на деспосините,неговите деца и наследници?!?Светият Граал наистина имал свръхестествени сили,но бил носител на злото, а не на доброто?!? Последната идея в основата си визира легендата за Крал Артур и неговите дванадесет рицари на Кръглата маса,които по заповед на Мерлин тръгнали да търсят реликвата. Сър Пърсивал бил оня рицар от Дванадесетте,който я донесъл в двора на Крал Артур,а с нея злото и бедите. Виждайки, че чашата не донесла щастие на кралството, раненият Крал Артур я взел със себе си на тайнствения остров Авалон и по този начин предпазил от неприятности цяла Британия. После Граалът по неведоми пътища се озовал при еретиците албигойци. След като техните сборища били унищожени през ХІІІ век, последните от тях избягали и предали реликвата на Ордена на тамплиерите. Те вече имали замъци из цяла Западна Европа и притежавали огромни богатства и власт, като се занимавали главно с лихварство.Доказано е,че са поставили основите на банковото дело в света. Затова и кралят на Франция Филип ІV унищожил ордена им през 1307 г.,а след още седем години изгорил на клада и последния Велик Магистър Жак дьо Моле без да научи от него къде са скрити техните съкровища и Светия Граал. Оцелял само португалският клон на тамплиерите и то защото успял да се прекръсти на Ордена на Христос. В наши дни едно от предположенията е, че Светият Граал все още се намира под олтара на катедралата в португалския замък Томар,осемвековната резиденция на Ордена.Но не е известно някой да се е осмелил да копае там, за да провери дали е истина това което се говори…
You must be logged in to post a comment.