Мария Качулева
ЧАСТ ПЪРВА: ЗАЛЕЗЪТ НА СРЕДНОЕВРОПЕЙЦИТЕ И РАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС
Бих казала, че в неговото самоопределение и утвърждаване няма никакви мрачни тайни, а само една история покрита с плътен слой от измами, за да бъде употребена за надмощие и геополитически цели. Как и кога се ражда тя?
До 9 септември 1944 г. много малко изследователи се занимават с този въпрос. По-голямата част от тях са склонни да подкрепят твърдението на Георги Ст. Раковски , че сме арийци и по всякакви странни начини се опитват да свържат миграцията на прабългарите на кан Аспарух с установяването им на Балканския полуостров. Може би защото тогавашното Трето Българско Царство клони към сближаване с Третия Райх? Характерна черта за българската политическа класа и държавници от тогава, та и до днес са опитите им да се прилепват към „силните на деня“ и съобразно техните , а не българските национални интереси, да ръководят държавните дела на България.
Има запазено в Държавен архив едно писмо на Вълко Червенков от 1950 г., което съдържа директива да се „откриват“ при разкопки само славянски некрополи, а на населението да бъде обяснявано, че съвременните българи произхождат от древните племена прабългари и славяни. През 1972 г. с благословията на Политбюро на ЦК на БКП е създаден Институт по тракология под ръководството на проф.д-р Александър Фол. И тогава се създава още една идеологема: освен славяни и българи се приема, че има и трети етнос – траки. Това триединство за произхода на българската народност изглежда почти като догмата за „триезичната ерес”, срещу която се борят светите братя Кирил и Методий. С тази разлика, че не Светата Католическа Апостолическа Църква стои зад нея и я поддържа, а КПСС и СССР. Защото тя им е особенно необходима. Дори и в този период,дори и след седем века робство и участия в многобройни военни стълкновения, България си остава най-голямата, най-силната и най-боеспособната нация на Балканския полуостров с възловото си геостратегическо положение за бъдещите структури на СССР – СИВ, Варшавски пакт и връзката по суша с Мала Азия. Следователно, тя трябвало да е славянска държава и контролирана като част от групата славяни около бивш СССР.
А за произхода на прабългарите скалъпеният сценарий е далеч по-атрактивен. Използван е умело историческият факт, че част от тях се заселили по средното течение на река Волга. А къде тече тя? В Русия,естествено! Там от векове обитава територията най-голямата славянска етническа група на света. Откъде накъде ще се съмняваме, че волжските прабългари и руснаците не са от един етнос, една нация, една държава ?! Така се ражда теорията за „братските народи“ руси и българи. И става основна част от измамата.Историците удобно забравят,че освен Волжска България има още и Велика България преди нея, а етносът, който я населява не е славянски. Но лингвистите не успяват мотивирано да вмъкнат българския език в някоя от езиковите подгрупи на славянските езици и съзнават, че той има по-голяма морфологична близост с угро-финската езикова подгрупа. Тогава изнамират „Соломоновско решение“ на проблема. Създават от нищото източната славянска подгрупа, където българският език е единствен, но придружен от две негови езикови норми: банатската, призната през 1718 г. и македонската, призната през 1945 г. Един важен факт, който поне загатва опит за опазване на националните ни интереси от чуждите кукловоди, но е и поредната измама, която като мантра се повтаря и до днес.
След 1989 г. обаче и този последен рубеж е преодолян. Ден след ден под натиска на други чужди кукловоди няколко български правителства продаваха историята и езика на българите и се примирявяхме с факта, че Република Северна Македония последователно и целенасочено измества държавата ни от позицията на най-старата балканска държава с най-богата история и със значими културни постижения.
И възниква един логичен въпрос, в резултат на наслагването на категорични факти.
Прабългарският календар е най-точен в света според официалното признание на ЮНЕСКО от 2016 г., но за да се създаде календар е необходима писменост, за която е доказано, че прабългарите са имали. Той е първоизточник на китайския, на маите и на римския на Созиген смятат археомитолозите.
Прабългарите са притежавали добре обучена и ефективно действаща държавна, военна и гражданска организация, създали са нормативна уредба за изграждане на селища и фортификационни съоръжения. С други думи държавността при тях е била вече осмислена и изградена, когато се заселват по средното течение на Волга и на Балканския полуостров.
Отвоювали са и са защитавали заетите от тях територии в Европа с разум, сила и умение, което не е характерно за траки и славяни. Успели са безапелационно да се установят като опасен съсед , с който трябвало да се съобразява една Велика Империя – Византийската.
С други думи притежавали са трите белега за превръщането им в нация и били готови да изградят новата си държава на Балканския полуостров, което и направили. Но след 9 века тя идведнъж се оказала славянска, а не прабългарска. Защо тогава историците ни твърдят упорито, че прабългарите били „претопени“ от далеч по-малко подготвените да създадат и управляват държава славянски племена? Тази поредна идеологема в историята на България е още една измама. Но има и друга подробност. Не славяните са първите обитатели на Балканския полуостров и не те създават държава.
Най-ранните свидетелства за присъствие на хомо сапиенс по земите на днешна България датират от преди около 46 хиляди години. Към петото хилядолетие преди н.е. в Североизточна България процъфтява занаятчийска култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България развиват своята култура траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. Славяните пристигат през VI век, а век по-късно и прабългарите и тогава започва процесът за изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата държава там и тя е Българската. Достига разцвет в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Но през 1018 г. попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
„Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана“, убеден е езиковедът и експерт по археомитология проф.д-р Харалд Харман (р. 1946). В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че балканските земи са били обитавани от много по-древна от шумерската цивилизация, която развива първата писменост. . Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Проф.д-р Харман нарича тази култура,която обитавала земите на днешните Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, както и части от Украйна и Унгария, „староевропейска” и твърди, че думи, които дълго са били смятани за старогръцки,като камина, маслина,керамика, метал, химн всъщност са „староевропейски“.Те се използват и до днес в съвременните езици.Проф Харман обяснява и защо тези нови археологически открития са се появили сравнително късно. „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията“. И продължава да изгражда своята теза: „Общоприето научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Новите археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.
Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече – те разкриват огромното влияние върху тази писменост, от която са заимствали и по-късни култури:староеврейска,старогръцка.“ В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние – наличието на думата „метал“, например доказва наличие на технологията за обработката му.
Писменността според проф.Харман далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото обработено злато в света е именно златото, намерени на територията около днешна Варна. Според основните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.С други думи,от гледна точка на дешните квалификации бихме могли да твърдим, че на Балканския полуостров е съществувала една високоразвита цивилизация,която е изчезнала. Как би могъл да бъде обяснен нейният залез?Проф.Харман смята,че причините са две. Слабо развитото военно дело е позволило на номадите,които нахлуват от север,от степите, да покорят и асимилират староевропейците. „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съдържание, археолозите намират различно по богатство съдържание в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо.Към тях обаче трябва да прибавим и още един фактор – готите“ твърди Хартман.
Преди около един век противоречивият български историк проф. д-р Ганчо Ценов (1870-1949) излага една своя хипотеза. Според него теорията за германския произход на готите почива само на митове и предания и не е потвърдена от древните историци. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път в своя труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов изказва предположение, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях „българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,… че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия“.Възможно е и тяхната азбука, създадена през IV век от епископ Вулфила, да е една от основите за кирилицата. При това не става дума за поредната екзотична теория, с каквито в наши дни изобилства интернет, а за научно установена истина.
По нашите земи са се родили изумителен брой писмености, а една от най-известните от тях е тази на епископ Вулфила или Улфила, а някои го наричат и Урфил.За нея много се спори, но не за това, дали е създадена тук, а за това, дали тази писменост е на германското племе готи или на тракийското племе гети.Голямата част от академичната наука приема, че това са буквите на готите, но пък не малък брой изследователи твърдят, че това е четмото и писмото на траките гети.И нещо повече дори.Набира сили теорията, че всъщност готи и гети било едно и също племе или народ, и че въпросната писменост е първообраз на кирилицата.
Многобройни сведения от древни хроники сочат, че значителни групи от старогерманското племе са живели в продължение на векове по нашите земи и са оставили трайни следи във всяка област на живота, видими дори до наши дни.Но по различни съображения, които нямат нищо общо с науката, готските следи в българската история са били пренебрегвани и дори укривани.Реалността е съвсем различна.Географски наименования, фолклор, обичаи, собствени и фамилни имена, отделни думи, дори прилики с тяхната азбука свидетелстват, че те са една от основните съставни части на българската народност.
Бях студентка във втори курс в СУ „Климент Охридски“,когато покойният професор Стойко Стойков ми възложи да напиша курсова работа относно топонимията на с. Кабиле и едноименния археологически резерват край него.Но аз само събрах фактите. Самият лингвистичен анализ направи негов асистент,също покойник вече.Беше много интересен. Именно тогава за първи път научих,че освен перси, келти, македонците на Филип ІІ,през тази част на Балканския полуостров в 378 г. сл.Р.Хр. са преминали и готи.А с лингвистични следи от тях е пълно всяко кътче на днешна България.Мисля,че точно тези резултати провокираха в мен огромен интерес към любопитното в историята,който не ме изоставя и до днес.Започнах да проследявам археологическите находки и разбрах,че умишлено се пропуска заселването на готити по нашите земи,но дълго не разбирах защо!Докато не попаднах на курса лекции изнесени от видния проф. Д-р Хервиг Волфрам във Виенския университет.
Това,което той пишеше в заключение беше впечатляващо: „Нещо повече – ако умишлено (българите – бел.авт.) си позволим да пропуснем заселването на готите по нашите земи (балканските-бел.авт.),това би означавало да лишим и самите тях от най-важните им исторически личности и събития, а те са народ, който трайно е белязал с богатото си културно наследство цяла Европа.
Ако от общата история на готите извадим историята на тракийските готи или на готите в Тракия, не би останало нищо, резултатът би бил нулев. Тази констатация не е израз на крайност, защото всичко готско, което под някаква форма е добило по-ясно очертание, се е появило на земите на днешна България.
Ако например извадим от историята на готите готския превод на Библията, издигането на Аларих I за крал и конституирането на вестготите, както и кралството на Теодерих Велики в Свищов, не би имало галско-испанското кралство на вестготите, нито италианското кралство на остготите със столица Равена, нито и първия превод на Библията на постантичен език.
Нямаше да я има и създадената от Епископ Вулфила, и то по нашите земи тяхна азбука – първата писменост в света, чийто автор не е митична фигура. На територията на съвременна България, в Дуросторум (дн. Силистра) е роден и Флавий Аеций, римският военачалник от готски произход, който спасил Рим и християнската цивилизация от хуните. В крайна сметка нямаше да съществува и написана история на готите, защото Йорданес, авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия.
Самата дума deutsch – народ, с която се обозначават всички германски племена и от която в латинския е възприета думата “тевтонски”, също е започнала да се употребява за първи път по нашите земи,наречени днес България. ”
Може би един ден българската историческа наука ще поправи пропуска и ще им отдаде дължимото.Много е вероятно тогава някои от най-големите загадки и противоречия в родната историография, натрупани до момента, да намерят своите отговори.
“Защо е пренебрегван въпросът за готите по нашите земи? По чисто конюнктурни причини, не по научни, не по изследователски, а по конюнктурни – обяснява историкът д-р Росен Милев, по чиято инициатива през 2002 г. стартира Готски изследователски проект, обединил усилията на 36 български археолози, историци, езиковеди и културолози в системното проучване на готското присъствие по българските земи.
В първия научен труд,издадената през 1869 г. в Цариград “Българска история” от Гаврил Кръстевич и колектив, са включени факти за готите и тяхното заселване на Балканския полуостров. Първият българин, който пише труд, изключително посветен на тази тема, е Петър Дънов. Дипломната му работа, която той защитава през 1893 г. в Богословския факултет на Бостънския университет, е посветена на миграцията и християнизирането на германските племена.
Но след 1878 г. се надига особено голяма славянофилска вълна, и то не само в Русия, а и в Чехия. С ренесансовата идея да помогнат на България много чехи идват у нас. По лесно обясними причини, свързани с тяхната история, точно в този момент те са настроени антигермански и съзнателно и целенасочено ликвидират всякакви следи за готите в нашата история.И Константин Иречек когато пише своята история, повлиян от тази вълна, също решава да “спести” присъствието на готите заради противопоставянето между чехи и германци. По същия начин Васил Друмев, който пък е под въздействието на руската школа, решава да не ги легитимира по никакъв начин.И грубо орязва всякаква съществуваща информация за готите и прабългарите създали държава на територията на днешна България.Васил Друмев реално извършва огромна измама в българската история с легитимацията на славяните като създатели на нашата държава и език под влияние на личните си пристрастия към Русия.
Не можем да отречем направеното за българите от Русия.Но то не е проява на чист алтруизъм и славянска солидарност,както сме програмирани да мислим от 1878 г. до днес.Трябва да си даваме сметка,че през вековете нашата дружба е била тяхна стратегическа външнополтическа позиция,която е съхранявала винаги нейните имперски интереси,по-малко българските.
Следва: част втора
You must be logged in to post a comment.