Роден около 1823г. в Ямбол в българската част на града – Каргон и е едно от 5- те деца на Параскев Петков и х. Ангелина. Семейството било заможно за времето си и се препитавало със земеделие и скотовъдство. Две от трите момчета ИВАН и Панайот растат буйни и будни младежи, които често преминавали Каргонския мост и открито демонстрират независимост и свободолюбив дух в първия – османски квартал на града.
След една подобна демонстрация с коне ямболския аянин решава да ги затвори. Братята избират емиграция в чужбина срещу престой в затвора. От Бургас с френски параход отплават за Одеса. Това става около 1851г.
Кримската война 1853-56г. ги заварва вече в Браила – град във Влашко с изградена стабилна и влиятелна българска колония. „Браилските българи „ подават ръка на братята да се устроят и развият предприемаческите си качества. Наели обработваема земя, купуват чифлик и вземат под наем големи складове на пристанището.. Междувременно Панайот умира и Иван вече сам развива търговия, наема параходи и превозва стоки и става един заможен и уважаван гражданин в свободното княжество.
През 1862г. се оженва за Недялка Димитрова от Разград и на 16 март 1863 година се ражда дъщеря му СТИЛИЯНА. Три години по – късно се ражда и синът му Стефан, а през 1873г. и малката му дъщеря Мария.
Далеч от родината Иван Параскевов не забравя Ямбол и Отечеството. Неговият дом в Браила се оформя като център на патриотична деятелност. Събират се средства за оръжие, за обучение на българи за учебници и книги. Подпомага се издаването на български вестници и книги. Наред с други бележите ямболци – емигранти в Браила – Васил и Костаки Попович и Диаманди Христофорович е един от основателите на Българското книжовно дружество, което от 1911г. става Българска академия на науките.
Сред честите посетители в дома на Параскевови са Георги Раковски, Иван Драсов и др.
Патриотичната дейност на Иван Параскевов е особено активна по време на подготовката на Освободителната война 1878-78г. По спомените на дъщеря му Стилияна, разказвани от нейните деца Недялка, Мария и Димитър, в края на м. октомври в дома им се обсъждал въпроса за изработването на знаме на браилските българи- доброволци. На предложението да се пусне подписка за набиране на средства баща и заявява „Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка.” Това решение и въпроса за вида на знамето не се коментира и се приема такова каквото го предлага Иван Параскевов.
Съображенията на Иван Параскевов за разположение на цветовете бяло, зелено червено не са документиран. По спомени поставя белия цвят отгоре , защото бяло и България започват с буквата „Б.”
Работата върху пробните модели и изработването на самото знаме продължават почти шест месеца. Необходимите материали – копринен плат и сърмени конци са доставяни на малки пратки от Виена. Върху зеления цвят Стилияна извезва със златна сърма лъвче с височина около 60 см. За негов прототип е взето лъвчето от въстанически калпак от Брацигово. Над короната на лъва е извезано „България” , а под него върху червения цвят „С божията воля и със славата руского царя, напред”. Долу в края на знамето има подпис „Ст. Параскевова, Браила 1877, април”. Неизвестно кога и от кого подписът на Стилияна е изрязан от оригинала и сега го няма.
Към края на м. април 1877г. работата по изработването на знамето е приключена.
На 8 май 1877г. Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна го предават лично на главнокомандващия Николай Николоевич, който обещава да го връчи на Някоя опълченска дружина. На 14 годишната Стилияна братът на руския цар подарява златно кръстче и предложил младата госпожица да постъпи в пансиона за благородни девици в Санкт Петербург. Предложението било тактично отклонено от Иван Параскевов.
По политически и бюрократични причини знамето реално не участва във военните действия. С приключването на войната цялата страна е залята с трицвети. А през март 1879г. един от близките на Параскевови го внася в залата на Учредителното събрание във Велико Търново. Всички депутати го посрещат със ставане на крака и на 26 март 1879г. чл. 3 от Търновската конституция постановява „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.”
След Освобождението сем. Параскевови напуска Браила и преминавайки за кратко през Ямбол се заселва в София. Купува къща на ул. Сердика” , зад Централната минерална баня и продължава търговската си дейност.
Тук 3 юли1895г. след научаване вестта за съсичането на Стефан Стамболов Иван Параскевов получава мозъчен удар и на 16 ноември 1895г умира. Погребан е в старата алея „Архангел Михаил” в Централните софийски гробища.
След Войната руснаците предават знамето в царския дворец в София. През 1930г. Стилияна е допусната да го види.
Изготвил: Христина Женкова, уредник в РИМ-Ямбол
You must be logged in to post a comment.