Звезден дъжд в съзвездието Лира

Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори.

Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя се е доближила до Слънцето (перихелий) на 3 юни 1861 година. Следващия път, когато тя ще се окаже в точката на перихелия ще е през 2276 година.

Лириди са един от най-старите наблюдавани и действащи всяка година метеорни потоци. В миналото той е бил значително по-активен от сега. Историческите сведения показват, че хората са наблюдавали Лиридите повече от 2500 години. Най-ранното споменаване е от Китай, където е записано, че „звездите падаха като дъжд“ в нощта на 16 март 687 година преди нашата ера. На 20 април 1803 година над източното крайбрежие на САЩ се е разразил истински метеорен ураган. Броя на падащите звезди достигал до 700 за час. Сега Лиридите са се превърнали в по-слабо небесно представление, но поднасят изненади, а това е, което поддържа интереса към тях.

Метеорния поток е наречен на съзвездието, в което е разположен радианта му. Радианта на априлския поток лежи на границата между съзвездията Лира и Херкулес, но е по-близо до Лира. От тук и името му – Лириди.

 

За да наблюдавате метеорния дъжд Лириди не ви е нужен телескоп или бинокъл. Прелитащите метеори се виждат с невъоръжено око. Най-доброто време за наблюдение е след полунощ до изгрева на Слънцето. Лиридите най-добре са видими от средните северни широчини, когато Вега се намира най-високо на небето. Метеорите на Лириди са бели и бързи. Те нямат забележими опашки, но се характеризират с ярки избухвания.