Етнографски комплекс в Ямбол – дългият път от идеята до реализацията – ЯмболПрес

През втората половина на ХХ век в редица градове в България се подема и реализира идеята за създаване на етнографско-възрожденски комплекси/ Габрово, Враца, Пловдив, Добрич, Казанлък и др./. Целта на новосъздадените комплекси е да се запази възрожденската архитектура, да се покаже бита, традиционната култура и занаяти на местното население, както и да се популяризира съхраненото, привличайки посетители от близко и далеч.

През 80-те г. на ХХ век и в Ямбол се заражда идеята за създаване на Етнографско-възрожденски комплекс. Инициатори са специалисти от Ямболския исторически музей и Окръжния съвет за култура, звено към Окръжния народен съвет. В избора на подходящо място за Комплекса, те се ориентират към най-стария ямболски квартал – Каргона и избират няколко къщи, разположени на ул. Атанас Кратунов. През 1974 г. е задвижена процедурата за декларирането им в НИПК /Национален институт за паметници на културата/, която е финализирана през 1976 год.
През 1979 г. се пристъпва към практически действия за създаване на Комплекса, които продължават десетилетия. В Научния архив на Ямболския регионален исторически музей е запазена кореспонденция, водена между различните институции в хода на проектиране и строителство на Етнографско-възрожденския комплекс в града. Първото запазено писмо е от 18.01.1979г. и е написано от председателя на ОСК към Окръжен народен съвет до Градски народен съвет. С писмото ги уведомява, че се възлага на „НИПК-София да проектира възрожденските къщи в кв. Каргона между улиците „Ат.Кратунов” и „Ж.Андреев” и моли да им бъде предоставена скица на квартала, за да започне проектирането. Директорът на музея, П.Петров, изготвя „Задание за реставрация на възрожденските къщи в Ямбол”, според което ще се реставрират три къщи: къщата на ул. Ат.Кратунов, № 17 – битова къща, в стаите на която „ще бъде показан бита на населението, занимавало се със земеделие – стая с огнище …, спално помещение, моминска стая. В двора ще бъдат експонирани селско стопански сечива, кола, рало, диканя и т.н.” Втората къща е предвидена за експониране на „произведения на художествените занаяти – накити, керамика, кована мед и желязо, дърворезба и др. В двора ще бъдат направени действащи занаятчийски работилници – грънчарска, медникарска, ковашка и др.” В третата къща се предвижда да се покаже обичайната система на населението от Ямболския край – трудови, семейни и календарни празници.
Поставя се началото на една продължителна кореспонденция между отделните институции –НИПК, Районна проектанска организация Ямбол, Електрозахранване, СД”Вода и канали” и др. за предвижване на проекта. По това време назрява идеята Комплексът да се разшири, като в него, освен първоначално предвидените три къщи, да се включат още три богати градски къщи от централната част на града, които са изчезнали, но са архитектурно заснети – Данковата, Карапаневата и Кривошиева къща, както и билкарска къща, хан с ресторант, хотелска част и ритуална зала за бракосъчетания.
През м.май 1981 генералния план на Възрожденския комплекс е приет на заседание на съвета за архитектура и благоустройство при Общинския народен съвет и се пристъпва към конкретни действия.
В началото на 1982 г. частично се изплащат отчуждените имоти на строителна площадка „Възрожденски комплекс”и се пристъпва към събаряне и реставриране на сградите.
Трудности съпътстват новоизграждащия се Комплекс. Преработката на генералния план се забавя с години, което води до възникване на проблеми в строителните дейности.
За 14 години /1979 – 1993 г./ в Ямболския етнографски комплекс са построени и реставрирани една къща, три дюкяна и едно недовършено помещение за фурна. Липсата на средства налага спиране на строителните и реставрационни дейности. Завършената къща не може да се използва, тъй като не е приета с Акт № 16 поради липса на канализация. За няколко години е използвана като административна сграда от Историческия музей, като се правят опити да се отдаде на търг, но те са неуспешни поради различни причини. В продължение на години къщата стои затворена, дворното пространство обраства с храсталаци, а построеното се руши.
Едва през 2011 г. изоставеният и недовършен Етнографски комплекс е включен в европейски проект на Община Ямбол „Пътуване през богатото културно многообразие на граничния район между Ямбол и Одрин”, финансиран от Европейския съюз по програма „Трансгранично сътрудничество България-Турция”. За малко повече от година обликът на Комплекса изцяло се променя. Изгражда се канализация, извършва се пълен ремонт на построената вече къща, оформя се дворното пространство. По Проекта се предвижда и реализира обзавеждане на Къщата, подходящо за експониране на етнографска изложба. На 11.10.2012 г. Възрожденско-етнографският комплекс в Ямбол официално е открит. В обновения архитектурен ансамбъл са включени двуетажна възрожденска къща, три ателиета за стари занаяти и културно информационен център. В четирите зали на втория етаж на къщата е подредена изложба на РИМ Ямбол „От традицията към модерното”, която пресъздава съвместното съжителство на традиционния бит и модерното европейско влияние в Ямбол в края на 19 и началото на 20 век.
През 2017 г. експозиционната площ на Комплекса е увеличена с изложбата „Цветна магия от Ямболско”, подредена на първия етаж на възрожденската къща и открита на 20 май. Изложбата, съставена от оригинални образци на РИМ Ямбол, представя традиционно женско облекло от Ямболско /края на 19 – първата половина на 20 век/ – феерия от цветове, форми и орнаменти, свидетелство за уменията и сръчността на българската жена.
Комплексът е приятно място, в което жителите и гостите на града могат да усетят духа на отминалото време, да се „докоснат” до материална култура на ямболци от миналия век, да се насладят на красотата, сътворена от сръчните ръце на жените от Ямболския регион.