Едно съобщение по медиите премина някак незабелязано между убийството на бургаските полицаи и военните действия в Украйна. Но то, според мен, би трябвало да ни смрази не по-малко от задаващата се люта зима без газ.
Всички зрелостници от 27 български училища, вкл. от Пловдив, Бургас и Плевен, са получили оценка „Слаб /2/“ на матурите по БЕЛ /иначе казано – български език и литература/.
Ето, това е нашата дръзновена младеж, светлото бъдеще на Родината: не знаят нищо-нищичко от Вазов, Ботев, Яворов, Вапцаров, Димчо. Между другото, питал съм осмокласниците от училището срещу нас: кой е Петлешков и различават ли Бенковски от Раковски? В отговор – безразлично повдигане на рамене.
Не знаят – и никак, ама никак не ги интересува. Единственото, което ги вълнува, е да изучат що-годе сносно английски, а не родната реч омайна, сладка, и час по-скоро да изхвърчат навън, през Терминал-2, възможно по-далеч от бялата спретната къщурка на бащината стряха. Без скрупули, без тъга, без каквито и да са чувства.
Защото така вече 30 години целенасочено ги обучават от най-вредното и най-антибългарското министерство – на образованието и науката. Правиха, струваха, изхвърлиха де що имаше родолюбиво и вълнуващо четиво от читанките и христоматиите – и създадоха мечтаните от кошмарните джендър-либерал-соросоиди безполово, отродено, глобализаторски настроено поколение.
Всуе останаха призиви на интелигенция, патриоти, писатели: да наблягат на възпитанието в любов към Семейство и Отечество – тези отчаяни гласове биваха задушавани или просто останаха нечути от властимащите, самотитуловащи се „политически елит“. Защото очите им са затулени, а ушите – запушени от солидни грантове. Защото „за парата, що да прави, изяда си и месата“. О, войводо, сигурно костите ти се пукат от гняв и болка.
Идва и по-страшно бъдеще за оглупяващото човечество. От злокобния Икономически форум на най-богатите рептили в Давос, които блънуват да стопят човечеството до заветния „златен милиард“ пристигна още по-вцепеняваща вест: че те са решили да въведат имплантиране на „проследяващи чипове“ /!!!/ у децата, което щяло да доведе до… „нормализиране на поведението им“. С други думи: те да не бъдат живи същества със собствени чувства и – пази, Боже – самостоятелни мисли и разсъждения /ами ако са различни от евроатлантическите ценности и цивилизационния избор?!?/, а просто едни послушни, покорни, неразличими и безлични роботи; „винтчики“, както ги определяше товарищ Сталин. С еднакви подстрижки и маршировка. „Кой там с десния крачи?! Леви, леви, леви!“, сякаш чуваме заканителния вик на Маяковски.
Ето и „солидните и рационални причини за безопасността“ /!!/, сиреч – хората да бъдат лесно манипулирани и управляеми на рептилите, за да не застрашат богатствата им: „С правилна подкрепа, визия и дързост, тези трансформиращи технологии стават възможни“. Така се казва в изумителното изявление от Давос, което не направи впечатление нито на ООН, нито на СЗО. И, още: бъдещите имплантирани в мозъка чипове щели да бъдат „прости аксесоари, като очила или слушалки; и един ден ще станат необходими за всички“.
Но да се върнем към нашите двойкаджии по БЕЛ. Струва ми се, че чиповете им отдавна са поставени. Преди няколко години на площада пред Храм-паметника „Ал. Невски“ се проведе грандиозен концерт на чалгаджии, директно предаван по… БНТ. С изумление наблюдавах как многохилядната тълпа от невръстни юноши и девойки деряха гърла с любимите си чалгаджии. Камерите даваха лицата на въодушевените младежи отблизо: наистина, от тях лъхаше неподправен възторг; знаеха текстовете наизуст; особено на „На теслата дръжката“; изкараха я докрай, със запетайките.
Със сигурност не биха изпели и куплетче от „Тих бял Дунав се вълнува“ или „Вятър ечи, Балкан стене.“
МОН си беше свършило работата безупречно. Щяха да имат двойки по БЕЛ, но пък им бе имплантирало чипа на Простотията, което значи – на Бездуховността.
„Държавата на Духа“, както ни определяше акад. Лихачов, бе успешно унищожена.
Д-р Тотко Найденов
Д-р Тотко Найдено е роден на 23 март 1948 г. в Ямбол. Завършил е хуманна медицина в Пловдивския медицински институт през 1972 г. и журналистика в Софийския Университет през 1981 година.
Работил е като лекар в Кардиологично отделение и Бърза помощ в Ямбол, както и селски лекар на с. Ръжена, Казанлъшко. Бил е редактор във в. „Здравен фронт“ и в. „Земеделско знаме“.
Един от възстановителите на Българския лекарски съюз; два пъти член на УС на Централата му и на Столичната лекарска колегия. Специалист по социална медицина.
Създател на Деня на българския лекар, Празника на фармацевтите, Чилови дни, Деня на Спасението, който е официализиран от Министерския съвет. Член на Съюза на българските писатели. Автор на над 45 документално-публицистични книги предимно на медицинска и лекарска тематика,
You must be logged in to post a comment.