Тежък случай при едно от дежурствата в Спешен център преобръщат усещанията за света на д-р Станимир Стефанов. Търсейки начин да се отърси натрупаните отрицателни емоции в ръцете му попада книгата „Срещи с отвъдното“. Тогава за първи път поглежда по друг начин на всичко, което се случва около него. По същото време съпругата му Роси решава да се захване с шиене на гоблени. На гости на приятели тя получава първите уроци в гобленарството. Наставленията обаче остават и в главата на Станимир. Заедно с първите опити на съпругата му идват и неговите първи крачки в шиенето. Така без да усети от ученик се превръща в учител и … се увлича.
Тайно започва да шие „Лунна зима“. Труден и голям по размери гоблен, но приет като предизвикателство и „обречен“ на големия му син – още по-сериозен мотив, който му дава смелост да върви уверено напред бод след бод.
Работата му в Спешен център и болницата го натоварва много, но въпреки това намира време за любимото вече занимание. Нещо повече – то му помага да се отърси от умората и напрежението. Обикновено шие сутрин рано. Така шиенето се превръща в ритуал подобен на сутрешното кафе. Шие пейзажи, които „имат присъствие“ и докато го прави се пренася на мястото, което пресъздава с иглата и конците. Позитивните мисли му помагат да приема нови и нови предизвикателства. „Влагам своята позитивна енергия в ушитото от мен, защото знам, че тя ще остане и след нас. Това е начин гобленът да остане дълго време жив и да излъчва това, което авторът е вложил – мисъл, енергия, емоции, чувства“, споделя д-р Стефанов. Казва, че шие това, което му харесва и не се влияе от модните течения. Не робува и на мнението, че гоблените на Вилер вече са отживелица.
За Станимир няма трудни гоблени. Всички са низ от бодове, свързани помежду си не само от цветовете, но и от мислите на този, който го изработва. „Когато искаш да видиш нещо красиво ти е много лесно да го направиш. Помага ти вътрешната потребност да излезе изпод твоите ръце“, смята той. Вижда послание във всяко свое творение и то е : Остави доброто да влезе в дома ти.
За 12 години е ушил само една икона – „Благославящия Христос“. Казва, че това е гоблен на милосърдието и предупреждението, че можем да бъдем по-добри. Рядко шие гоблени с малки размери, защото смята, че колкото по-голям е гобленът, толкова по-дълго остава в неговата атмосфера, а той обича да е „там“. В колекцията му от гоблени могат да се видят „Холандската воденица“, „Горски параклис през зимата“, „Воденицата на Боше“… „Лунната зима“ е първият, в който попада и иска да остане. Има и такива, които е започнал и все още не е довършил, но пък някои са ушити по два пъти, за да има за всеки от синовете.
Станимир не е изключение. Познава много мъже, които обичат да шият гоблени. Установил е, че към това ги води една и съща вътрешна потребност, но се дразни на тези, които крият хобито си зарази предразсъдъци. Но пък за себе си знае, че е преодолял всичко това и се чувства добре в сътворения от ръцете му свят на красота. Свят, в който попада преди 12 години и в който иска да остане завинаги. На фона на любима музика, в присъствието на любимия човек.
You must be logged in to post a comment.