Мария Качулева
Заглавието е част от фразата, коята се произнася от 2000 години в полунощ срещу Рождество Христово, за да се обяви раждането на Исус Христос, Спасителят, който носи надежда и ново начало, за човечеството.
Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ – казва Ангел Господен на уплашени овчари и в същия миг мястото на което се намират е залято от сиянието на ярка и величествена светлина. На този ден в близкия град Витлеем се е родило Момче и Това Момче е Спасителят, „Който е Христос Господ“. В тези няколко думи се крие цяла една наука – теологията.
Точната година и дата на раждането на Исус Христос не е известна, не е посочена в нито едно от 4-те Евангелия в Библията, и спорът около това продължава 20 века. Повечето учени-теолози смятат, че Иисус Христос е роден между 6-та и 4-та г. пр. н. е., като се позовават на един исторически известен факт – смъртта на цар Ирод Велики, починал около 4 г. пр. н. е. Но тъй като и точната дата за смъртта на Цар Ирод е спорна сред историците, а раждането на Месията трябва да е било преди нея, тя също става невъзможно да бъде фиксирана във времето. Отбелязването на 25 декември като Рождество Христово започва около 335 г. в Римската Църква, когато Христос вече е бил разпънат на кръст, и впоследствие се разпространява и по другите Христови Църкви, както се вижда от съчинения на църковни писатели от ІV век.
До декември 335 г. Рождество Христово се празнувало заедно с кръщенето му в река Йордан на 6 януари – Богоявление. По този начин все още отбелязват двата празника в едно 5 от общо 14-те афтокефални Христови Църкви: Йерусалимската, Московската, Арменската, Сръбската и Грузинската, както и в Света Гора. Те се наричат старообредни.
Спорът за това на коя дата да се облязва Рождество Христово вероятно няма да бъде решен и през ХХІ век заради едно писмо на Никейския Епископ Йоан до католикоса на Велика Армения Захария, от което става ясно как римският Папа Юлий І е отговорил на Йерусалимския Епископ, който му бил писал следното: „Как да бъда едновременно и на празника Рождество (Христово) във Витлеем, и на празника Кръщение (Господне) на Йордан?”. Папата съвсем йезуитски се измъкнал от отговора като му написал , че в архивите на Рим се пази документ от Йосиф Флавий, откъдето се вижда, че раждането на Христа станало на 9-ия ден на месец тевет , т.е. 25 декември, и той да си решава.
Относно датата 25 декември и до днес някои историци оспорват въпросното писмо като настояват, че Светата Христова Апостолическа Църква, дипломатично признала един езически празник – Раждането на Бога на Слънцето в деня на Зимното Слънцестоене, което през 335 година се падало на 25 декември, и го превърнала в християнски празник без никакво основание. Така тя приобщила езичницете в името на тяхното спасение, покръстила ги и ги направила християни.
Тази история няма за цел да разреши 20-вековния спор кога е роден Иисус Хистос, а да припомни защо символи свързани с неговото раждане съпътстват този празник. И първият от тях е Витлеемската звезда. За нейното появяване на небосклона има още повече спорове отколкото за самото Рождество Христово.
Д-р Грег Браун, астроном от Кралската обсерватория Гринуич в Лондон, обяснява нейната поява така:
„Едно необичайно събитие като свръхнова със сигурност би било възможен кандидат, като такава е възникнала през 4 г. пр. Хр. Алтернативно, събитие като комета, също би могло да бъде отбелязано като сигнал за раждането на важна личност. Ако въобще е имало някакво събитие.“
Като се има предвид, че звездата се появява в Библията само в Евангелието от Матей, най-простото обяснение е, че тя е измислена от авторите, вероятно, за да свържат раждането на Исус със звездното пророчество от книгата „Числа“ и да се подчертае, че той е Месията. Нека да припомня, че от четиримата евангелисти, автори на 4-те Евангелия в Библията, само за Апостол Йоан се предполага, че е негов съвременник.Той не само продължително време обикаля света заедно с Иисус Христос, но и винаги седи от дясната му страна. А четвъртият автор на Евангелие – Марко, пише разказа си 300 години по-късно. С други думи, разчита на разкази препредавани от човек на човек и едва ли напълно достоверни. Поради тази причина и д-р Грег Браун е предпазлив в обясненията си за Витлеемската звезда като казва: „Въпреки усилията ни, реалността е, че не можем да бъдем сигурни какво астрономическо събитие действително се е случило или дали конкретно астрономическо събитие всъщност е било признато за специфичен знак по онова време.Винаги има вероятност нещо да е било вписано от по-късни автори.“
В случай че е имало реална случка, отбелязването ѝ предполага, че нещо се е променило в нощното небе, така че, ако става въпрос за звезда, тя внезапно е станала много по-ярка – вероятно в резултат на експлозия, като свръхнова. А това рядко се случва, твърдят астрономите. Например, свръхновата на Кеплер е била видима на небето в продължение на 18 месеца, след като се появява през 1604 г. Ако нещо подобно се е случило и през 6-та – 4-та година пр.н.е., то това би било достатъчно време, за да могат мъдреците да натоварят камилите си и да стигнат до Витлеем с даровете за младенеца. Една такава възможност е RCW103, която е остатък от свръхнова и изглежда е експлодирала преди около 2000 години.Точно,когато се предполага появата на Младенеца.Но нейната експлизия няма да бъде достатъчно ярка, за да освети земята смятат астрономите.
Според някои от тях тримата мъдреци са станали свидетели на планетарно съединение наречено апулс, което д-р Браун обяснява така: „Обектите, те могат да изглеждат близо един до друг в небето за значителен период от време. Съединенията, в които участва Луната, ще продължат няколко часа, докато съединенията, в които участва и планета, могат да се заседят няколко дни или дори седмици в зависимост от участващите обекти и от това колко близо един до друг се смята за „близко“ в очите на наблюдателя. В предполагаемия апулс вероятно са участвали Регул, Венера и Юпитер.То може да изглежда на наблюдателя като една светлинна точка“.
Най-разпространеното тълкуване за Витлеемската звезда и до днес е, че тя е била комета, за която д-р Браун отбелязва: „Една комета може да изглежда по-правдоподобна, като се има предвид, че тя ще се движи по небето с течение на времето, вероятно отчасти противодействайки на въртенето на Земята, но в действителност тя също не би могла да поддържа постоянна посока в небето или да насочи някого към определено място“, обяснява д-р Браун.
Но има учени, които смятат, че мъдреците са били астролози, които наблюдавали небето с години за знак, предвещаващ раждането на новия цар, както пише в Стария завет. И когато е настъпило подходящо астрономическо събитие, те са го оповестили в подходящия момент, за да създадат най-великата илюзия за човечеството.
Тримата влъхви – Балтазар,Каспар и Мелхиор, поднасят дарове на Младенеца. Картина от Бартоломю Естебен Мурильо, 1568 г.
В Евангелието от Лука влъхвите са наречени магьосници. Според най-разпространената класическа версия през античността така са били наричани жреците на зороастризма – религия, която преди 20 века е била широко разпространена и в самата Римска империя. Съгласно езотерическата традиция тримата влъхви пристигат във Витлеем от земите на презвитер Йоан. Ориентацията им по Витлеемската звезда предполага, че са били астролози.По този начин вкарват в интригата за раждането на Иисус Христос едно измислено векове по-късно наименование и го става традиционно.
За деня на Рождество Христово е разпространен обичаят да се украсява в дома коледно дърво, обкичвано с различни символи и дарове. И това е още един езически обичай, който Светата Христова Църква приела за необходимо допълнение към илюзията за раждането на Спасителя. То се появява в Елзас за първи път в края на ХVІІІ век от модифицирането на два местни обичая – украсяването на т.нар. райско дърво за Празника на Адам и Ева, отначало с ябълки, а по-късно със сладкиши и нафора, и обичаят да бъде поставяна в домовете по празниците коледна пирамида. Тя представлявала четиристенна пирамидална конструкция от дърво с рафтове, върху които били поставяни разни украшения, свещи, звезди, сушени плодове и сладкиши.
През ХІХ век шведиге започнали да добавят върху рафтовете на дървената „коледна елха“ и подаръци за децата си. В България обичаят да се украсява елха идва още докато сме под османско владичество. По време на Руско-турската война (1877 – 1878), руснаците уреждат коледни празници и украсяват дръвчета в завзетите от тях по-големи градове на страната и така българите припознават ритуала за празника като свой. Въпреки че повечето японци са шинтоисти коледното дръвче става популярно още през ХVІІІ век и в Япония. Китай го възприема от тях.
Във Великобритания на Коледа се провесват клончета бял имел. Има поверие, че всяка жена, отказала да бъде целуната под клонка имел, ще бъде застигната от лош късмет. Според скандинавската митология плодовете на имела са сълзите на богинята Фрига, възвърнали към живот убития й син Балдур. Но, ако свързвате имела само с коледния венец и целувките под него, сте в голямо заблуждение, защото той е считан за свещен още по времето на друидите, които вярвали, че всяко дърво върху което паразитира имелът, е свещено.
Имелът отдавна е един от символите на предстоящия празник Коледа за британците, но не е много разпространен извън нейната територия.
Най-ранната информация за коледно дърво в Англия датира от 1835 г., а за поднасянето на специалния коледен пудинг край него започва през 1858 г.
Част от символи, които се появяват около Рождество Христова, са и северните елени, неизменните помощници на Дядо Коледа при разнасянето на подаръци. И най-вече,естествено, умният Рудолф.
Елените не могат да летят, но могат да плуват. Способни са да изминават огромни разстояния, но само по твърда земя, не и в безкрайното небе. Шейната, която обикаля около луната с летящите елени е художествена измислица. Но все още вярваме в нея. Мъжките елени, които дърпат шейната пълна с подаръци не трябва да имат рога. Те остават без тях още в началото на зимата. И единствените северни елени от всичките 45 вида, които съществуват, само женските ги запазват през зимата.Но Дядо Коледа не разчита на дамски впряг.
Изследователи от Юнивърсити колидж в Лондон са установили, че северните елени са единствените бозайници, които виждат ултравиолетовата светлина.И вероятната, но удобна причина да пътуват само нощем нощем?
Още една традиция е изпращането на коледни картички.Началото е поставено през 1843 год. от англичанина сър Хенри Коул.Първата коледна картичка била създадена от художника Джон Калкот Хорсли. В действителност поздравителните картички за Коледа започват да се наричат така едва през 1883-а. Популярната по Коледа песен „Jingle Bells“ е написана през 1857 г. първоначално за Деня на благодарността. Любопитна подробност е, че е първата излъчена от Космоса музикална творба на 16 декември 1965 год.
Коледният чорап на камината в нощта на Рождество Христово не е измишльотина нито на Светата Христова Църква, нито е езически обичай, а е част от една легенда за добрия Епископ Николай Мириклийски-Чудотворец, роден в град Мира (сега град Демре в Турция)- един от 12-те светци почитани във всички християнски деноминации, канонизиран за светец и от Католическата, и от Източно-православната Църква.Приживе Епископ Никола Мириклийски помагал на страдащите, защитавал невинните и укрепвал слабите със словото за вярата.
След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци,пивоварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), бъчварите, погрешно обвинените в престъпление.И е единственият светец, комуто се приписва силата да възкресява мъртвите. Особено бил популярен с навика си тайно да поставя в обувките на бедните по някоя жълтица. Заради това с неговото име се свързва и Дядо Коледа, който носи подаръци в зимната нощ на послущните деца и добрите хора. По традиция на 6 декември – Никулден – на входните врати се поставят коледни венци и се запалват свещи в очакване на празника Рождество Христово, които се поддържат до 6 януари – Богоявление.
Различните народи наричат добрия старец с различни имена: Никлас или Санта Клаус в Западна Европа и Северна Америка, Синтерклаас в Нидерландия и Белгия, Hoeл Бaбa в Typция, Микола в Украйна, Дядо Коледа в България, Дед Мороз в Русия, Πaпa Hoeл в Испания, в Aвcтpия, Чexия и Cлoвaĸия e нapичaн Джeзиceĸ, ĸoeтo oзнaчaвa „бeбeтo Иcyc“. Никола от Бари е названието му във Венеция и град Бари, докато в някои части на Италия е утвърдено първоначалното име, с което е бил известен – Никола. Baйнaxтcмaн e нeмcĸият вapиaнт и означава „ĸoлeдният чoвeĸ“. До пpeди век във Финлaндия ca cмятaли, чe пoдapъцитe нocи ĸoлeднaтa ĸoзa Йoлyпyĸĸи. B Hopвeгия и Швeция oтгoвopeн зa дapoвeтe бил ĸoлeдният гнoм Юлиниcceн Юлтoмтeн. За македонците той е Дедо Коленда и т.н. Но без значение как го наричат по света, добрият старец е най-известният персонаж в попкултурата, първообраз на когото е Епископ Никола Мириклийски-Чудотворец.
От около 20-ина години и в България около Коледа започнахме да си подаряваме „Коледна звезда“,традиционен символ за Америка и Западна Европа, където е пренесена през 1843 год. Нейната родина са тропическите райони на Мексико и Гватемала.Там расте като храст с височина 3-4 метра.
Още един символ на топлина и уют в нашия дом, с мирис на канела и джинджифил, много смях и весели истории, разказани под коледната елха.
You must be logged in to post a comment.