Когато обществената енергия се насочва срещу тези, които са изпълнили дълга си
Трагедията със Сияна разтърси обществото. Болката на баща, загубил детето си, е нещо, което не подлежи на анализ. Тя заслужава уважение. И това уважение никой не отнема.
Но когато личната трагедия започне да се превръща в политически проект, обществото е длъжно да бъде трезво.
Бащата на Сияна – Николай Попов – създаде гражданско движение, което заявява, че ще участва в парламентарните избори и ще се „бори със статуквото“. Движение, което се позиционира като алтернатива на институционалната система, събира хиляди последователи и вече има ясно изразена политическа амбиция.
И тук идва фундаменталният въпрос: кое е това „статукво“, срещу което се обявява война?
Защото в конкретния случай – трагедията със Сияна – по линията на разследването и съдебния контрол институциите действат бързо, категорично и в полза на пострадалите:
- Автотехническата експертиза посочва единствено водача на товарния автомобил като виновен.
- Прокуратурата повдига обвинение.
- Съдът налага най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража. И този водач остава в ареста от деня на катастрофата до настоящия момент, според публично известната информация.
Това не е институционално прикриване.
Това не е бездействие.
Това не е „система, която пази виновните“.
Напротив – това са действия, които изглеждат по-строги от обичайните в сходни случаи.
Само преди около три седмици, на същото място, при сходни обстоятелства – отново товарен камион, отново нарушение на Закона за движение по пътищата, отново загинал човек. Без алкохол и наркотици – водачът е освободен под домашен арест от две съдебни инстанции, според медийни публикации.
В случая със Сияна – задържане под стража.
Това е фактологичен контраст, който не може да бъде игнориран.
И въпреки това, в публичното пространство се поддържа теза за несправедливост, за институционален провал, за експертна манипулация.
Атаките не са срещу обвиняемия.
Атаките са срещу експерта.
Срещу проф. Карапетков.
Експертът, който посочва виновник.
Експертът, чието заключение е в подкрепа на обвинението.
Експертът, срещу когото няма съдебно установено нарушение.
И тук обществото има право да попита:
Ако институциите действат бързо и строго, ако експертизата сочи виновен, ако обвиняемият е „зад решетките“ – защо конфликтът продължава?
Краткият и стабилен процес би довел до присъда.
Присъдата би сложила край.
Краят би намалил общественото напрежение.
Продължителната конфронтация обаче означава нещо друго – медийно присъствие, обществено мобилизиране и енергия срещу „системата“.
Има още един съществен момент, който не може да бъде подминат.
Искането за отвод на проф. Карапетков не е просто формален акт. То има конкретни процесуални последици.
Ако съдът допусне отвод на вещото лице, това означава:
- назначаване на нова автотехническа експертиза;
• определяне на нови вещи лица;
• нови технически анализи;
• нови срокове;
• нови заседания;
• и съответно значително удължаване на процеса.
При неизменни факти и обстоятелства би могло да се очаква, че новата експертиза ще стигне до сходен извод относно вината. Фактите по случая не се променят с имената на вещите лица.
Следователно резултатът вероятно би бил сходен.
Но времето – не. А времето в подобни случаи е ключов фактор.
Краткият процес носи присъда.
Удълженият процес носи публичност.
Кой има интерес от умишлено забавяне на делото, при положение че обвиняемият е в ареста, експертизата е категорична и институциите действат?
В този контекст искането за отвод неизбежно се възприема като ход, който удължава напрежението и поддържа темата жива в медийното пространство.
А паралелно с това гражданското движение „Сияние“ набира видимост, структурира се, говори за участие в избори и заявява борба със „статуквото“.
Ние не твърдим умисъл.
Но логиката поставя въпроси.
Отводът означава време.
Времето означава публичност.
А публичността често означава политическа инерция.
Възниква въпросът: дали целта е максимално бърза и окончателна справедливост – или максимално дълго задържане на обществената енергия около новия политически проект?
Ние не твърдим, че българската съдебна система е безупречна. Знаем, че има дела, които пораждат съмнения. Знаем, че има случаи, в които обществото е било разочаровано.
Но в този конкретен случай институциите не изглеждат пасивни или безразлични. Напротив – действията им са ясни, категорични и по-строги от обичайното.
Тогава въпросът става неизбежен:
Търси ли се справедлив и окончателен изход от процеса?
Или се изгражда политическа кариера върху продължителна конфронтация със „системата“, която в конкретния случай всъщност действа в полза на пострадалите?
Болката не подлежи на съмнение.
Но политическите амбиции подлежат на анализ.
Трагедията заслужава правосъдие. Не кампания.
И когато „борбата със статуквото“ се насочи срещу експерт и институции, които по този казус са действали бързо, обективно и строго, обществото трябва внимателно да различава фактите от внушенията.
Защото иначе рискуваме справедливостта да се превърне в инструмент, а трагедията – в платформа.
Източник: chaspic.com
Снимка: БТА
You must be logged in to post a comment.