Видни ямболци: Мирослав Миндов – ямболският Бойчо Огнянов

Актьорът Мирослав Миндов е първата звезда в българското кино. В края на 1952г-. на екран излиза „Под игото”, който е едва петият филм в одържавената през 1948 г. кинематография.

В него 27-годишния Мирослав Миндов има шанса да изиграе Бойчо Огнянов – главния герой в епическия роман на Иван Вазов. Героят, който всеки българин прочел романа, носи в сърцето си.

Преди да стигне до звездния си миг обаче Мирослав Миндов изживява много тежки дни. Той е роден на 7 юли 1924 година в Ямбол, в семейство с четири деца. Баща му е военен шивач към някогашния 29-и ямболски полк, а майка му домакиня.

Едва 7-годишен работи на вършачка, после при земемерите и конярите, на лозята и при шивачите. На 16 години става глава на семейството си след като баща му умира.

Започва да учи  цигулка на 7 години. А от 12-годишен  е непрекъснато на сцената на читалищата в Ямбол. Като ученик в ямболската мъжка гимназия е „най-експлоатирания” рецитатор, поставя дори пиеси.  Когато Светослав Обретенов създава голям хор в Ямбол  се включва и в него.

 

След като завършва ямболската мъжка гимназия младият Мирослав постъпва в софийската театрална школа, където негови състуденти са Апостол Карамитев, Славка Славова, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Георги Раданов… Със сестра си Надя, студетка по медицина, живеят в малко влажно мазе.

 Големият проблем възниква когато проф. Роберт Роснер, преподавател по техника на говора, ужасен от ямболския му диалект му заявява, че няма да работи с него докато не се коригира.  Студентът Миндов се затваря в мазето и цели шест месеца се учи да говори правилен български с тапа в устата. И досега твърди, че това е най-доброто средство за коригиране на акцента.

   Един ден припада по време на лекции при проф. Роснер Миндов. Състудентите му обясняват, че е гладен и преуморен от тренировките по правоговор. „Утре те искам в радиото”, нарежда преподавателят на поосвестилия се студент. Там проф.Роснер най-напред го води в бюфета, където го черпи с чай и бисквити. После следва „суха тренировка” пред микрофона и в 18 часа Мирослав Миндов участва в първото си предаване на живо. Когато се прибира, прегръща сестра си и казва:” Мизерията ни свърши!”

Гласът на Мирослав Миндов става един от най-популярните в българското радио. Издава аудиоалбуми с рецитирани от него стихове  – любовна лирика, сонетите на Шекспир, древногръцка поезия, стиховете на Есенин …

  „Под игото” е дипломната работа на Дако Даковски, абсолвет във ВГИК- Москва  и първата суперпродукция на българската кинематография. За ролята на Рада Госпожина е избрана актрисата Лили Попиванова, с която Даковски се познава от театъра в Скопие. Първо я пробват за ролята на кака Гинка, но после и поверяват тази на Рада.

За ролята на Бойчо Огнянов изборът е между тогавашните звезди на театъра, защото по това време филмови звезди все още няма. Апостол Карамитев, Спас Джонев, Васил кирков, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев… Накрая е предпочетен Мирослав Миндов, който вече се е снимал в предишния филм на кинематографията – „Данка”.

 „Когато застанах пред камерата усетих едно възхищение от екипа, някакво повишено внимание. Тогава бях много слабоват и такъв си останах до края на филма”, спомня си актьора. На това държи и екипа, тъй като все пак той „идва” от Диарбекир и трябва да изглежда изтощен и недохранен. Още с първите кадри режисьор и оператор се убеждават, че са направили най-правилния избор за ролята.

Мирослав Миндов прочел романа „Под игото” още като ученик. После чете откъси от него и в радиото. „Когато ме избраха за ролята всеки кадър, всяка страница, всичко оживя покрай мен. Но представата ми беше съвсем друга до момента, в който видях Лили Попиванова като Рада – една невероятна красавица, в която веднага се влюбих. Тя е един от най-светлите и най-верни образи на героинята, които съм имал в представите си.”, спомня си Миндов.

„Под игото” ще остане в историята на социалистическото кино с първата целувка. В романа тя е между Рада и Бойчо, а в киното между Лили и Мирослав. Когато идва време да я снимат в екипа настъпва голямо вълнение. „Всички искаха да видят как точно ще го направим. А ние се целунахме само два пъти и всичко свърши”,  казва Миндов и с усмивка уточнява „Ама хубава си ни беше целувката”.

Кадър от филма 

Сцената, повторена през 2006 година

Най-трудната сцена за снимане била финалната. Тя не била  като в романа, защото режисьорът искал да засили героичното звучене на филма и да не покаже смъртта на Бойчо и Рада. В посления кадър на лентата героят минава в много близък план в камерата и остава в съзнанието на зрителите като вечен символ на Априлското въстание.

За първи път Мирослав Миндов гледа филма в кино „Левски” и се разплаква от възторг. И е много щастлив. Филмът има премиери във всички кина в страната, лентата излиза на екраните в ГДР и всички съветски републики.

    След филма Миндов се жени за първата си съпруга  Ангелина Сарова. Тя е съвсем млада, играе едно от децата на чорбаджи Марко, а по-късно става професионална актриса. На младото семейство кумуват режисьорът Даковски и Лили Попиванова. Хонорарът на главните герои е 1500 лева.

 

Филмът „Под игото” ще остане в историята и с още една любопитна подробност – той е дебют на бъдещата световна звезда Силви Вартан. Самата тя признава, че снимките са един магически момент от живота й. Тя е едно от децата, които Кирят Стефчов изпитва в сцената в училището.

   Силви Вартан става световна звезда, но не така се развива кариерата на Мирослав Миндов. „На мен ролята на Бойчо Огнянов ми попречи. Това е образ, който се запомня. Всички ме свързваха само с него.”  Това е причина дълго време режисьорите да не го канят да снима. Не го забравя обаче Дадо Даковски и го кани да се снима в трилогията – „Неспокоен път”, „Тайната вечеря на седмаците” и „Стубленските липи”.

През 1962г. печели  награда за най-добра мъжка роля във филма „Призори” на Димитър Петров.

През 1967г. Мирослав Миндов е издигнат за председател на Съюза на артистите в България, а няколко месеца по-късно става и директор на Народния театър, както и депутат в Петото Народно събрание.

    На поста обаче остава само година след серия писма срещу театъра, въпреки че институцията бележи възход.

През 1968г. заминава на специализация в Лондон. Миндов е един от малцината наши артисти, изкарали едногодишна школа при великия Питър Брук. Той му предлага да завърши и висшата школа, но Миндов отказва и се връща в България. Две години никой не му предлага роля нито в театъра, нито в киното.  

В периода 1971-72 г. е директор на Сатиричния театър. След това три години е председател на Софийски градски комитет за изкуство и култура. Следват 15 години като продуцент и художествен ръководител на детски музикален театър “Пиколо”.