АНТОН ЖЕЛЕВ – Рицарят на знанието в Ямбол

В епоха, в която все повече млади хора гледат към чужбина, а учителската професия у нас често се възприема като подценена и непривлекателна, има хора, които опровергават тази представа. Те не само остават в България, но и посвещават живота си на това да възпитават и образоват следващите поколения.
Такъв е Антон Желев – учител по английски език, родом от Ямбол. За някои ученици той е строг и взискателен, за други – най-добрият педагог, който са имали. Но всички го запомнят.

–––––––––––––––––––––––––-

Интервю с Антон Желев

– Кой е Антон Желев – роден град, образование, пътят дотук?
– Роден съм през 1977 г. в Ямбол. Завърших ЕГ „Васил Карагьозов“ през 1995 г., а през 2000 г. – Английска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Преподавах английски език осем години в МГ „Атанас Радев“, а вече 16 години съм учител по английски в ПГ „Васил Левски“.

– Учител по английски език в Ямбол – компромис или мисия?
– За мен това не е компромис, а призвание. Още от ученик мечтаех да се развивам в тази посока. Моята мисия е вдъхновена от моята покойна учителка г-жа Петя Пчеларова от Езиковата гимназия. Светла ѝ памет!

– Наричат Ви „строг“. Приемате ли го като обида или като признание?
– Строгостта е ключова част от рецептата за успех. Не ме обижда – напротив, приемам го като признание. Вярвам, че повече учители трябва да са строги, но и справедливи, защото учениците го ценят.

– Вашите ученици Ви помнят, може би завинаги. Това ли е смисълът?
– Радва ме, когато учениците ме помнят, но още по-голямо удовлетворение получавам, когато виждам как се представят успешно на олимпиади, зрелостни и кандидатстудентски изпити и после се реализират.

– Защо останахте в България? И защо – именно Ямбол?
– Имал съм възможности да замина в чужбина, но България е моята родина и я обичам. А Ямбол е моят град – тук има много умни и добри хора, които имат нужда от учители. Радвам се, че мога да допринеса за тяхното развитие.

– Какво Ви радва в съвременните ученици? Разочарова ли Ви нещо?
– Днешните ученици са живи, иновативни и гъвкави. Лесно възприемат новата материя. Но проблемът е, че рядко отделят време вкъщи да затвърдят наученото – и затова знанията им не винаги са трайни.

– Дисциплината – отживелица ли е? Или без нея няма знание?
– Дисциплината е необходима. Без нея няма съсредоточеност, а без съсредоточеност няма и напредък.

– Всъщност, какво Ви коства да сте учителят Антон Желев?
– Коства ми 24 години ежедневна работа – дълги часове в училище и часове у дома за подготовка и проверка на писмени работи. Но смисълът си заслужава усилията.

– Какво Ви държи в класната стая?
– Контактът с младите хора. Аз съм класен ръководител на 12. „г“ клас в ПГ „Васил Левски“ – прекрасни млади хора, които обичам и за които искам най-доброто. Радвам се да ги виждам да растат и да се подготвят за зрелостните изпити и бъдещето им във Висшите училища.

– Когато затворите вратата – какъв човек остава Антон Желев?
– Уморен, но доволен. Умореността е приятна, когато знаеш, че си си свършил работата и пред теб е имало десетки очи, жадни за знание.

– Какво бихте казали на млад човек, който вярва, че България не му дава шанс?
– Бих го посъветвал да преосмисли приоритетите си и да потърси своя път тук. Възможности има, ако човек е упорит и отстоява интересите си. Чужбина не е единственият изход.

– А на онзи, който смята, че английският език „не е за него“?
– Да опита поне малко. Никога не знаеш кога може да ти потрябва.

– Едно изречение – послание към всички ученици, които са минали през Вашата класна стая и на които им предстои.
– На учениците, които вече са минали през класната ми стая, пожелавам да вярват в себе си и да не се отказват. А на тези, които тепърва предстои да влязат, ще кажа: г-н Желев е строг и справедлив, но с негова помощ ще научите английски език.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Антон Желев е от онези редки учители, които не правят компромиси със знанията. За някои може да изглежда строг, но именно тази строгост създава трайни резултати. Учениците му знаят, че зад взискателността се крие човек, който вярва в тях и иска да ги види успешни.

В един свят на бързи удоволствия и лесни решения Антон Желев избира трудния път – да изисква. Но това, което остава след него, са личности, готови за живота. И може би точно в това се крие смисълът да бъдеш истински учител.

 

Екип ЯмболПРЕС